В четвъртък в България пристигна световноизвестният палеонтолог проф. Стийв Брусати, който се присъедини към палеонтологичната експедиция на Националния природонаучен музей при БАН. На 7 август за пета поредна година стартира теренната работа в находището на динозаври и друга къснокредна гръбначна фауна край Трън. В екипа, ръководен от гл. ас. д-р Латинка Христова, участват палеонтолози от музея и техни колеги от Софийския университет и Геологическия институт на БАН.
Вчера проф. Брусати посети първо Националния природонаучен музей, където заедно с докторанта от НПМ-БАН Владимир Николов и гл. ас. Дочо Дочев от СУ се запозна с откритията направени от екипа през предните палеонтологични експедиции. Преди за замине Трън проф. Брусати се срещна и с директора на НПМ проф. Павел Стоев.
Стийв Брусати е експерт по тиранозаврите и техните близки роднини, има съществени приноси за изследването на ранната еволюция на динозаврите, техният възход към доминиране на сухоземните екосистеми през мезозойската ера и изчезването им в края на периода креда, както и в проучването на къснокредните европейски динозаврови фауни. Именувал е над дузина нови за науката видове динозаври.
Палеонтологът е автор или съавтор на повече от 200 научни публикации с хиляди цитирания, както и на редица учебници, научнопопулярни книги, енциклопедии и статии, припомнят от БТА. Книгата му „Възход и падение на динозаврите“ (The Rise and Fall of the Dinosaurs: A New History of a Lost World, 2018 г.) е бестселър и е издадена в много страни, включително България, издадена от издателство „Сиела“ в края на 2019 г. Художник на корицата на българското издание е докторант Владимир Николов, който е палеоилюстратор. Брусати е научен консултант на шестия филм от поредицата “Джурасик парк” – “Джурасик свят: Господство” (Jurassic World: Dominion).
Пред БТА Брусати отбеляза, че динозаврите от Трън имат потенциала да се превърнат в едни от най-важните нови световни открития в тази научна област. Той посочи, че особено важни са тяхната възраст и местоположение. Палеонтологът разказа, че през късната креда по-голямата част от Европа не е била континент, а нивото на моретата е било толкова високо, че водата е покривала голяма част от територията, която сега наричаме Европа. Някои от по-високите планини са стърчали над вълните като острови. Досегашни открития от Румъния и Испания са показали, че тези острови са били дом на необичайни динозаври. В Румъния много от динозаврите са били джуджета, те са били миниатюрни версии на известните големи динозаври на континента, отбеляза ученият и поясни, че заради големината на островите, са липсавли достатъчно ресурси или пространство и затова динозаврите са станали по-малки по размер. Според него българското находище може да даде отговори на някои от въпросите за еволюцията на тези същества, защото откритията, направени тук сочат, че българските динозаври са били малко по-стари. Те също са живели на остров, възможно е те да са били предците на тези динозаври джуджета, предполага палеонтологът. Според него те имат потенциал да ни разкажат много за това как динозаврите са се адаптирали към островите и размерите на телата им са се смалили, за да оцелеят.
Българските палеонтолози се надяват на още един успешен сезон в Трънско. Предходните експедиции разкриха не само останките на повече от един вид динозаври, но също така на костенурки, крокодилоподобни и различни микрогръбначни. Находището се очертава като едно от най-перспективните в научно отношение находища отпреди 85-80 милиона години в Европа. Богати находища на фосилна гръбначна фауна от това време са известни от Унгария и Австрия.
Тазгодишната експедиция е финансирана по проект „От динозаврите до най-ранните човешки предци: фундаментални проучвания на значими моменти от историята на фауната и миналото на човека“ към Фонд Научни изследвания. Част от средствата необходими за участието на студентите са осигурени от спечелената от докторанта на НПМ-БАН, Владимир Николов Награда за млад учен „Проф. Живко Иванов“ на конференцията „Геонауки“ (през 2020 и 2021), както и чрез индивидуалната подкрепа на колеги геолози.
За втора поредна година към опитните изследователи се присъединяват студенти бакалаври от специалност „Геология“ на Софийския университет, от които се очаква не само да открият любопитни фосилни находки, но и да продължат с трупането на безценен теренен опит и изграждане на професионални качества.
