Ричард Файнман е един от най-забележителните физици на XX век, наричат го дори най-великият ум след Айнщайн. Съвременниците му разказват за увлекателните му лекции, за шегите-закачки, за ексцентричността му и свободолюбивия му дух. Ричард Файнман е роден в Куинс, Ню Йорк, на 11 май 1918 година.
„Насладата от откривателството“ (на издателство „Изток-Запад“) е една прекрасна съкровищница от най-добрите интервюта, речи, лекции и статии на Ричард Файнман. Тази увлекателна и разнообразна колекция предоставя един близък и завладяващ поглед към неговия живот и мислене. В тях виждаме Файнман такъв, какъвто винаги е бил – в една вечна игра с идеите, но и винаги сериозен по отношение на важните за него неща, а именно честността, независимостта и готовността да признае невежеството си.
Файнман винаги е казвал, че се занимава с физика не заради славата или за награди и отличия, а заради забавлението, заради чистата наслада да откриваш как работи светът и какво го задвижва.
Откъс от „Насладата от откривателството“ на Ричард Файнман:
Мисля, че баща ми беше доволен от мен. Веднъж обаче, като се върнах от Масачузетския технологичен институт, където бях прекарал няколко години, той ми каза: „Сега след като вече си образован в тези неща, има едно нещо, което така и не успях да проумея много добре и което бих искал да ми обясниш.”
Попитах какво е това нещо, а той каза, че разбрал, че когато атом осъществява преход от едно състояние в друго, излъчва светлинна частица, наречена фотон. Потвърдих, че това е точно така. А той попита: „Добре, но този фотон вътре в атома ли е бил, или там е нямало фотон?” Отвърнах: „Вътре няма никакъв фотон. Просто се излъчва, когато електронът осъществява преход.”
А баща ми попита пак: „Добре, но тогава откъде идва той и как излиза оттам?” Не можех просто да отвърна: „Счита се, че броят на фотоните не се запазва, те просто се създават от движението на електрона.”
Не можах да му го обясня с нещо като: звукът, който издавам в момента, не е бил вътре в мен. Не е както когато момченцето ми започна да говори и изведнъж съобщи, че не може повече да произнася думата „котка”, защото се била изчерпила в торбата му с думи (смее се). Човек няма в себе си торба с думи и когато ги използва, той просто ги създава в същия този момент. По подобен начин в атома няма торба с фотони и когато се излъчват от него, те не идват от някакво конкретно място.
Не можах да измисля нещо по-добро.
Баща ми изобщо не беше доволен от мен в смисъл, че така и не успях да му обясня никое от нещата, които не разбираше (смее се). Явно напълно безуспешно ме беше пращал във всички онези университети, за да мога после да му обясня тези неща, след като така и не ги проумя (смее се).
