Наука

Първите два японски роувъра успешно кацнаха на астероида Ryugu и вече изпращат снимки

Безкрайното човешко любопитство и стремежът на космическите нации за изучаване на нови територии достигнаха нов връх. Японският космически кораб Hayabusa2 успешно освободи два роувъра, които кацнаха на повърхността на астероида Ryugu, чиято орбита се намира между Марс и Земята. Самоходните машини Rover-1A и 1B стъпиха върху астероида на 21 септември. Оттогава те са изпратили няколко снимки от повърхността на астероида, съобщи Японската космическа изследователска агенция JAXA.

Мисията на Hayabusa2 стартира през 2014 г. и трябва да приключи в края на 2020 г. Общо астероидните роувъри са 4 броя. Първите два вече проучват Ryugu, през октомври към тях ще се присъедини и Mascot, а догодина и Rover-2. Целта на мисията е да се изследва състава, повърхността и движението да астероиди като Ryugu. За това самоходните еднокилограмови машинки Rover-1A и 1B са оборудвани с термометри, широкоъгълни стерео камери, като освен снимки и данни, те трябва да донесат също проби от повърхността на астероида. Следващите роувъри пък ще допълнят научната картинка с информация за движението, радиационния фон и магнитното излъчване на подобни малки космически тела около Слънцето.

Японските учени искат да опознаят по-добре астероидите като Ryugu, които са се образували в началото на Слънчевата система – приблизително преди около 4,5 милиарда години. Така те се превръщат в идеален източник на информация как е изглеждал Космоса наоколо преди да се формират планетите. Изследователите изтъкват, че дори едно малко парче от астероидите може да покаже много за това как се е стигнало до формирането на нашата планетарна система, каквато я познаваме.

Изследването на бързодвижещи се астероиди обаче крие своите рискове. За разлика от Марс или Луната, където самоходните машинки се придвижват на колела, върху Ryugu това е невъзможно заради липсата на притегляне. Въпреки че роувърите от Hayabusa2 основно ще събират проби, те ще демонстрират и технология за придвижване и оцеляване на роботи при ниска гравитация. Повърхността на астероида е малко под 1 км, следователно той не може да се похвали със силна гравитация.

Rover-1A и 1B, както и следващите им събратя, имат въртящи се двигатели отвътре, които им помагат да използват инерцията, за да се придвижват. Ако можехме да ги погледнем отстрани, щяхме да видим едни подскачащи по астероида цилиндрични роботи.

Ето ги и първите снимки от успешно кацналите роувъри върху астероида: