На 20 декември ракетата Atlas V успешно изведе в орбита космическия кораб Boeing CST-100 Starliner. Няколко минути по-късно се оказва, че е настъпила аномалия, която няма да позволи на Starliner да се скачи с Международната космическа станция. Въпреки това космическият апарат бе под контрол и от наземния екип проведоха всички възможни елементи от един космически полет, включително най-важния – приземяването.
Произведеният от Boeing космически апарат направи успешно приземяване в ракетната база White Sands в Ню Мексико. Макар че не успя да осъществи една от основните си задачи, достигане и скачване с МКС, новата капсула успя да отиграе и да се справи с редица други елементи от един оперативен космически полет, най-важният от които е успешното меко приземяване, подчертават от вестник „Телескоп“.
Невъзможно е мисията да бъде определена като успешна, при положение, че не осъществява една от главните си цели – достигане и скачване с МКС, но е трудно и да бъде окачествена като провал – има успешно извеждане в орбита от ракетата Atlas V, достигане до стабилна орбита, извеждане от орбита, успешно навлизане в атмосферата и перфектно преминаване през всички етапи на кацането, като освобождаване от топлинния щит, разгъване на парашутите за стабилизиране на капсулата и освобождаването им, разгъване на главния парашут (всъщност система от три отделни парашута), разгъване на въздушните възглавници, секунди преди докосването на повърхността и самото съприкосновение.
Важно е също да се подчертае, че за първи път американска капсула се приземява на твърда повърхност. Досега всички американски космически кораби, превозващи астронавти (тук не визирам космическите совалки, които се приземяваха на самолетна писта, както го правят и самолетите) са кацали в океана. На твърда земя кацаха и кацат съветските и руски космически капсули (Восток, Восход и всичките модификации на Союз), както и китайската им реплика Shenzhou.
Също така прави впечатление и значително по-големия размер на тази капсула, сравнена със сега действащите Союз. CST-100 Starliner има и значително по-голяма стартова маса – 13 000 килограма (за Союз – 7 080, а Crew Dragon 9 525), както и по-големия брой места – до 7, като първоначално ще превозва за НАСА до 4 астронавта.
Според досегашните планове на НАСА, Starliner трябва да направи първия си полет с астронавти на борда до средата на 2020, когато ще достави трима или четирима души до МКС на пет месечна мисия, а в края на същата година ще трябва да осъществи и първата редовна оперативна мисия до станцията. Предстои да разберем, дали неуспехът на CST-100 Starliner да достигне до МКС ще доведе до нови отлагания.
Космическият кораб на Boeing обаче няма да бъде първият американски космически кораб след ерата на совалките. Малко по-напред в своята програма е компанията SpaceX, с нейния кораб Crew Dragon. Той вече осъществи успешно безпилотна мисия до МКС през март тази година, а на 11 януари му предстои да премине и последното изпитание преди да качи астронавти на борда – тест за изпитване на системата за сигурност в полет, при който “драконът” ще бъде изстрелян на върха на ракета Falcon 9, но на височина от няколко десетки километри ще бъде задействана системата за катапултирането му от ракетата и безопасното му приводняване във водите на Атлантика (Crew Dragon ще каца както и старите американски капсули от времето на Apollo). Ако всичко бъде наред с този тест, то в края на февруари може да видим и първият пилотиран космически полет от американска земя след пенсионирането на совалките през 2011.
