Проф. Николай Желев: Едно откритие става технология, когато излезе на пазара и се утвърди
Наука Образование

Проф. Николай Желев: Едно откритие става технология, когато излезе на пазара и се утвърди

Проф. Николай Желев е световно признат учен, който създаде изкуствено човешко сърце с диаметър 1 мм. Той е почетен професор е в осем университета във Великобритания, Китай, България и Русия, и в момента преподава в University of Dundee в Обединеното кралство. Университетът е световен лидер в областта на фармацевтичните изследвания. Проф. Желев ще бъде един от лекторите във второто издание на програмата „Предприемачи в науката“ на фондация „Карол Знание“. Основните етапи на програмата са безплатно обучение, което стартира на 18 септември, и конкурс за годишна стипендия „Предприемач в науката“ с награда 30 000 лв.

Изкуствените сърца се използват за тестване на лекарства за лечение на рак и хипертрофия. При първите успешни опити сърцето е изградено от стволови клетки, а в последствие успява да препрограмира кожни клетки за тази цел. Това постижение му донесе адмирациите на научната и медицинска общност, но и медийна популярност във Великобритания, Европа и Съединените щати. У нас придоби популярност когато организира Световния конгрес по биооткрития  – World BioDiscovery Congress 2017 и доведе учени от цял свят. Президент е на World BioDiscovery Federation от 2014 г. Управляващ редактор е на BioDiscovery, първото международно научно списание в областта на науките за живота и медицината в Шотландия. Николай Желев е професор в University of Dundee в град Дънди, Обединеното кралство. Университетът е световен лидер в областта на фармацевтичните изследвания.

Почетен професор е в осем университета във Великобритания, Китай, България и Русия. Бил е първият почетен консул на България в Шотландия. Неговата лаборатория е разработила първия биосензор за живи клетки за мониторинг на активността върху тумори.

Проф. Николай Желев: Едно откритие става технология, когато излезе на пазара и се утвърди

Работи в областта на раковите заболявания, синтезиране на лекарства, биологията на сърдечно-съдовите системи и нанобиотехнологиите. Основал е няколко биофармацевтични и биотехнологични компании за разработване на нови лекарства срещу рак и сърдечна хипертрофия. Публикувал е три книги, написал е пет раздела в специализирани издания, над 90 научни статии. Има патенти в областта на ДНК реакцията на увреждане, регулиране на клетъчния цикъл и откриване и развитие на лекарства в областта на онкологията и кардиологията.

Завършва биохимия в Софийския университет през 1985 г. и работи в Института по молекулярна биология и Института по клетъчна биология на БАН, където през 1990 г защитава дисертация. След промените у нас в края на осемдесетте години, търси възможност за научна кариера в чужбина. През 1991 г. заминава за Дания, но година по-късно вече работи като изследовател в King’s College London, където среща учени от цял свят, сред които и нобелови лауреати. В Кралския колеж пет години работи в областта на молекулярната биология и като научен консултант на компания, разработваща апаратура за анализ на белтъчни взаимодействия. През 1997 г. получава покана от професор сър Дейвид Лейн да участва в създаването на нова компания, спиноф от University of Dundee. Така започва и неговата предприемаческа дейност.

Проф. Желев е приел да бъде лектор на Предприемачи в науката, защото така ще подкрепи българските млади учени, които работят в областта на приложната наука и мечтаят да стигнат „от епруветка към таблетка“.

Как бихте определил „Предприемач в науката“?

– За мен предприемач в науката е учен който създава бизнес с цел комерсиализация на резултати от научно-изследователска дейност.

Предприемаческите умения отдавна не са просто търсени от работодателите, а по-скоро са характеристика на успешната личност. Как се учат и развиват?

– За успешни предприемачески умения е необходима известна доза талант и благоприятна среда за неговата реализация. Това включва обществена и държавна подкрепа за създателите на нови обществено-полезни бизнеси.

Когато започнахте работа във фармацевтична компания, тогава ли решихте, че е необходимо и бизнес образование, за да може да се извърви трудния път от епруветка до таблетка?

– Както и повечето от моите колеги, работници в социалистическа България, аз нямах представа как работят частните биофармацевтични компании. Докато работех в кралския колеж в Лондон ме поканиха да работя като консултант за частна компания, произвеждаща оборудване за биотехнологичната и биофармацевтична индустрия.

На следващата година се оказах и сред основателите на нова компания – спиноф от университета. Това ми донесе голямо удовлетворение не само във финансов аспект, но и в научен, и морален, тъй като виждах как научните ни резултати се прилагат в практиката.

Същевременно това ме изправи пред нови предизвикателства. Трябваше много бързо за се запозная с бизнес правилата в реални условия, управлението на финанси, проекти и хора.

Проф. Николай Желев: Едно откритие става технология, когато излезе на пазара и се утвърди

Разкажете за вашите стартъпи. Как решите да направите тази стъпка и как те помагат на научната Ви работа?

– Първата компания, в създаването на която участвах, беше споменатият спиноф от University of Dundee през 1997 г. По това време изследвах вещества с противотуморно действие и създаването на частна компания беше начин да намерим финансиране на проекта и да организираме клинични изследвания с веществата. При това аз преминах на работа изцяло към компанията. Някои учени се страхуват от този преход, тъй като допускат че това може да повлияе на научната им работа, публикуването на статии и работата им в университета. Няма основание за подобни опасения тъй като научно-приложните изследвания, които се извършват в компаниите са по същество научни изследвания които водят и до публикуването на висококачествени статии в престижни списания. Университетите ценят учени с реален бизнес опит и връзки с индустрията и често ги канят като преподаватели.

През  2003 г. ми предложиха работа като професор в университета в Дънди и оттогава разделям времето си между академични институции и частни компании. Този баланс е полезен и за двете дейности, тъй като затварянето на учения в един кабинет в университета води до изолиране от реалните проблеми на индустрията. От друга страна, индустрията може да спечели много от тесни връзки с академични институции и ранен достъп до нови технологии.

В Обединеното кралство научните колаборации между университети и индустрията се стимулират финансово от държавата. На университетите се отпускат целево финансови средства ако покажат, че определена научна област изследванията водят до конкретни приложения в практиката.

Защо не една компания с различни дейности?

– Аз участвам в създаването на компании в две терапевтични области – онкология и кардиология, а също и в разработването на апаратура. Тези бизнеси имат различна специфика, инвеститори, колаборация с различни експерти и затова има смисъл да са отделни структури.

Всички тези компании ли работят?

– За разлика от университетите и държавните институции, компаниите са много по-динамични структури и зависят силно от пазара. Те могат да се разрастват, намаляват, обединяват или закриват ако продуктът, който произвеждат не е нужен повече. В това няма трагедия. Важното е да не фалират. Например първата компания която създадохме през 1997 г. все още съществува, друга компания се обедини с по-голяма, имаме и закрита компания, но засега нямаме фалит.

Колко работни места създадохте?

– Общо компаниите, са създали над 100 работни места.

Проф. Николай Желев: Едно откритие става технология, когато излезе на пазара и се утвърди

С какъв капитал започвате една нова компания? Как намирате финансиране?

– Първоначалният капитал, с който се започва нова компания, е на основателите. След това се търсят инвеститори, които  могат да бъдат частни лица или инвестиционни компании, банки, пенсионни фондове и др.

Основният фактор, който печели инвеститорите са хората, които стоят зад компанията, техния опит и мотивация. Може ли да им се вярва, че ще доведат идеята до пазара. Не винаги се търси бърза възвращаемост.

След първата компания, имате ли други спинофи с участието на университета в Дънди?

– Участвам в две спиноф компании с университетите в Дънди.

Каква е практиката за участие на университета в компании на студенти и учени?

– Университетът активно подпомага и участва в създаването на нови компании, за което получава целево финансиране от  държавата и акции в компаниите.

Акциите се разпределят между основателите, университета и инвеститорите.

Работите с български университети по някои от проектите си. Насърчавал ли сте свои колеги да инициират спин-оф и стартъп компании?

– Изнасял съм лекции на тази тема в български университети и съм участвал в една нова компания като консултант. Условията тук са по-трудни .

Във всички свои интервюта казвате, че Шотландия помага на учените да стартират бизнес. Как на практика става това?

– В Шотландия държавата помага активно, чрез изграждане на бизнес инкубатори, финансова помощ и директно инвестиране в нови компании.

Защо в България това не се случва? Какво в екосистемата липсва?

– В България бизнес инкубаторите не функционират ефективно. Липсват финансови стимули за университетите  и държавно инвестиране в нови компании.

Какъв тип инициативи или формати трябва да се създадат, за да може учените да срещат бизнеса? С отделни форуми по-скоро се констатират едни и същи дефицити във връзката наука-бизнес у нас.

– Срещи и форуми не могат да помогнат, независимо от формата, ако липсват условия за академично предприемачество.

Трябва ли да изграждаме наш, български модел на комерсиализация на науката или можем да вземем най-подходящото от чуждите добри практики?

– Бихме могли да приложим модел на комерсиализация на науката, доказал се в друга европейска страна, Шотландския модел е подходящ.

В Предприемачи в науката ще говорите за вашите компании. Може ли едно революционно малко изкуствено сърце да бъде сърце и на бизнес модел?

– Това е пример за научно откритие, което може да бъде комерсиализирано. Вече написахме бизнес план и участвахме в конкурс за бизнес идеи. Класираха ни в първите 10 процента. Сега търсим инвеститори.

Какви ще са последиците от развитието на тези технологии? Как всъщност едно откритие става технология?

– Едно откритие става технология когато излезе на пазара и се утвърди в практиката. Технологиите, свързани със стволови клетки и регенерация на тъкани имат голямо бъдеще.

Колко и какви патента имате?

– Имам четири патента в областта на разработване на лекарствени вещества, които са лицензирани.

Комерсиализацията на науката включва и регистрирането на патенти. У нас обаче по-скоро се приема, че това е скъпо и излишно.

– Регистрирането на патент се заплаща и цената се увеличава значително при регистрация на европейско и международно равнище. Освен това, за поддържане действието на патент, се заплаща такса всяка година. Затова трябва да се прецени кои открития да се патентоват. Ако патент не се лицензира, това носи само финансови загуби на компанията. Напоследък се забелязва залитане сред западните университети да се патентова всичко възможно. Това забавя публикуване на научните резултати и пречи на научното общуване. Няма нищо лошо в това научните открития, финансирани с обществени средства, да се предоставят на обществото без патенти и други ограничения. Наскоро отказах да патентовам нов метод за ранна диагноза на рак на гърдата, който разработихме в университета и докладвах резултатите на международен научен конгрес, за да може методът да се използва без ограничение.

Какви митове сте готов да направите на пух и прах пред българските учени в програмата?

– Един от митовете е, че няма голямо финансиране за комерсиализация на нови научни идеи. Според мен има достатъчно финансиране в рамките на Европа – няма достатъчно големи идеи.

С какво ще предизвикате участниците в Предприемачи в науката?

– Ще предизвикам участниците да търсят финансиране за своите иновационни идеи в рамките на обединена Европа.

Интервюто е направено от фондация Карол Знание.