Проф. Мирослав Абрашев пред MediaBricks.bg: Умни деца у нас винаги има, въпросът е да се намерят и да се стимулират
Олимпийци

Проф. Мирослав Абрашев пред MediaBricks.bg: Умни деца у нас винаги има, въпросът е да се намерят и да се стимулират

Проф. Мирослав Абрашев е един от преподавателите, които подготвят българските ученици по физика за международните състезания. Той отдели време, за да отговори на въпросите на MediaBricks.bg.

[Тук може да видите един тренировъчен ден на учениците ни по физика ]

– Проф. Абрашев, защо има олимпиади по природни науки всяка година, а не както са спортните една на 4 години?

– Толкова бързо растат децата, че всеки випуск е различен. Ако не се провежда олимпиада всяка година, някои деца няма да имат шанс да се явят. Състезателният живот на един спортист е между 17 и 25 години, а продължителността на състезателния живот на един ученик е 1 или 2 години. Самият факт, че всяка година отборът е различен – най-много един-двама ученика да се повторят, е показателен.

– Вие бил ли сте олимпиец като ученик?

– Да, аз също съм бил олимпиец през 1981 година и тогава имах бронзов медал. България е била два пъти домакин през 1971 и 1981 година, защото в този период малко държави са участвали на Международната олимпиада по физика и е трябвало да се въртят като домакини. На моята олимпиада, която беше 12-та поред, се явиха 14 държави, а България беше точно по средата – 7-ма. Като тогава вече имаше пробив и освен бившите социалистически държави,  участваха и държави като Германия, Финландия, Швеция и Италия.

– От колко години има олимпиада по физика?

– Нашата олимпиада е една от най-старите! Тя се провежда ежегодно от 1967 година и през юли ще бъде 49-та поред. Олимпиадата по физика е тръгнала като инициатива на бившите соц държави. Интересното е, че на първата, която е по инициатива на Полша, СССР не е участвал – имало е пет държави: Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Така че ние сме съоснователи на олимпиадата и сме участвали във всички досега. Нямало е ГДР, нямало е СССР.

– А от колко време сте ръководител на олимпийския ни отбор по физика?

– Истината е, че няма много желаещи за този пост. Обикновено един ръководител, като тръгне да остарява, търси някой да го замести. Дълги години ръководител е бил доц. Максим Максимов, някъде около 1999 година доц. Виктор Иванов го замени. Тъй като ние сме и преподаватели, и учени, и много други неща едновременно, през 2003 г. на Виктор му се наложи да ходи на една командировка във Франция точно по време на подготовката. Тогава той ме помоли да го заместя. И така станахме двама.

– Как стои въпросът с финансирането на българския отбор по физика?

– Задължителните пари, които трябва да се платят, за да има отбор на олимпиада, са първо 7 самолетни билета до страната-домакин. Второ – такса правоучастие, която не е малка. Обикновено около 3500 евро/долара. Така че сме имали ужасно тежки години, когато не сме имали пари да си платим дори таксата за правоучастие. Всъщност в регламента на олимпиадата е отбелязано, че тази такса е пожелателна и още има държави, които не успяват да я покрият. Обикновено тогава ходи само един ръководител, защото е срамно да ходят двама, а да не могат да си покрият таксите. Така че сме имали години, когато доц. Виктор Иванов е ходил сам.

– След тези години кой е помагал на отбора по физика?

– Първо се появи Американска фондация за България (основана от един бивш олимпиец по математика – Дико Михов, който е финансист в САЩ). Дотогава всяка година ние трябваше да търсим финансиране – АЕЦ Козлодуй, Агенция за Ядрено регулиране. Откакто се появи фондацията, нещата се регулираха и след две-три години се появи друга – Америка за България. Тогава Американска фондация за България остана само за математиците. От 2005 г. МОН започна да плаща билетите за пътя. А от миналата година, когато бяхме домакини на олимпиада по Астрономия, МОН е платило и таксата правоучастие на отбора по астрономия. Идеята е това да продължи и има всичките изгледи това да е така.

– Проф. Абрашев, как протича подготовката за Международната олимпиада по физика тази година?

– Разширеният състав от 10 ученика трябваше да бъде сведен до 5, които ще представят България. Интензивната подготовка трае две седмици. През първата седмица има много контролни, като в петък и в неделя са т.н. големи контролни. Целта е учениците да бъдат поставени в условията на истинското състезание, където не само знанията са важни, а и физическата и психическа издръжливост. Защото международните олимпиади по математика, физика, химия и биология наподобяват много спортните състезания. За това с тези контролни се стремим да симулираме условия, максимално близки до истинските, за да се види кой ще издържи на огромното умствено и физическо претоварване.

Вижте как се подготвят учениците ни по физика за Международната олимпиада
©MediaBricks.bg

– Кои са учениците, които са определени да представят България?

– Тази година съставът на националния отбор по физика е Георги Александров (СМГ), Руско Русков (ПГПАЕ Бургас), Владислав Стефанов (МГ „Гео Милев“ Плевен), Стефан Иванов (МГ Бургас) и Иво Петров (СМГ).

– Кои ще са техните ръководители?

– Ръководители сме аз и гл ас. Нено Тодоров – ръководител на отбора за Европейската олимпиада.

– Кога и къде ще се проведе олимпиадата?

– Тази година сме в Португалия, олимпиадата е 9 дни – от 21 до 29 юли. Първият ден винаги е за откриването, а последният е за отпътуване. Състезателите дни винаги са втори и четвърти, като домакините избират дали първо да е експеримента или теорията. Тежката програма е първите четири дни, която включва първи и трети ден натоварване за ръководителите.

– Каква е вашата задача през тези дни?

Ръководителите от повече от 90 държави се събират в една зала, обявяват им се задачите и започват дискусии. Винаги може да се открият грешки. Обикновено по-слабите държави искат да се облекчат темите, а всъщност най-добрите въобще не се обаждат. Аз до сега не съм чул ръководител на Китай или Тайван  да се обади въобще. След края на дискусиите ръководителите на тези държави, които искат да преведат задачите на собствения си език, се захващат с него. Преводът обикновено е посред нощите, защото дискусиите са продължили цял ден. Ръководителите продължават да работят и през следващите дни, тъй като независимо от домакините трябва да оценят работите на своя отбор. След това се провежда т. нар. „модерация“ – сравняване на оценките и дискусия между ръководителите и домакините за окончателните резултати.

– Вие нямате достъп до учениците през тези дни?

– Не, нещо повече – на нас ни е забранено. На нас ни оставят средства за комуникация, но на тях им ги взимат. Взимат им лаптопи и мобилни телефони. Обикновено като мине единият кръг, ни събират, за да си споделим как е минало и след това пак ни засекретяват. Ние по правило сме в различни хотели от децата, нямаме право да контактуваме. В правилата на олимпиадите е заложено, че, ако се установи изтичане на информация или контакт, съответният ръководител се изключва за вечни времена. Но досега не е имало такъв случай, макар че доста пъти е имало съмнения. Не за нашия отбор, разбира се.

– Има ли някои интересен случай, за който може да се сетите?

– Да, мога да ви разкажа една весела история – като бяхме в Хърватия, понеже Загреб не е голям град, настаниха децата в някакво общежитие в един от кварталите, а нас в хотел в центъра. На третия ден ние имахме възможност да се видим. Съответно ние трябваше да стигнем до общежитията на децата с градски транспорт, но не знаехме как. Оказа се обаче, че ръководителите на германците доста добре знаят накъде отиват. Разбира се, това не доказва контакт, а и в научните среди винаги се разчита на академичната честност.

– А това, че учениците ни носят медали има ли връзка с общото ниво на образование у нас и в другите държави?

– Няма никаква корелация между успехът на една държава на олимпиада и средният успех в училище по съответния предмет. Защото това е като в спорта. Имаме много добри гимнастички или щангисти, но това няма нищо общо с това, което учениците правят в училище в часовете по физическо възпитание и спорт. Представянето зависи от малко на брой треньори – в случая: учители. Умни деца винаги има, въпросът е да се намерят и да се стимулират. Да се обучават по този начин, който дава резултати.

– В кои градове най-често се намират учители, които да запалят децата към физиката?

– Броят се на пръсти, защото България не е голяма. На първо място винаги си стои Теодосий Теодосиев в Казанлък. В Математическата гимназия в Плевен има няколко силни учителки, там директорката Ирена Борисова е физик, това си оказва влияние. В Бургас има две силни училища. Варна също е силен център, но тази година просто нямат представители. На двете ежегодни състезания, които правим през пролетта и есента винаги има голяма група от Варна. Естествено в София палитрата е доста пъстра, защото има много училища. Преди години НПМГ беше лидер, но сега вече СМГ е лидер.