Наука

През 2021 година ще се наблюдават общо 4 затъмнения – 2 слънчеви и 2 лунни (обзор)

През 2020 година ще се наблюдават общо 6 затъмнения - 2 слънчеви и 4 лунни (обзор)

През 2021 година ще се наблюдават общо 4 затъмнения – две слънчеви и две лунни. Слънчевите затъмнения ще бъдат пръстеновидно и пълно, а лунните – пълно и частично с голяма фаза. Тази година ще е особено благоприятна за наблюдение на най-активните метеорни потоци – Персеиди и Геминиди. Кои са всички забележителни астрономически явления през 2021 година и как да ги наблюдаваме ни обяснява астрофизикът Пенчо Маркишки и катедра „Астрономия“ към СУ.

Посочените моменти на астрономическите явления са в българско официално време.

НАЧАЛО НА СЕЗОНИТЕ ПРЕЗ 2021

Астрономическа пролет: 20 март, 11h 37m (пролетно равноденствие)

  • Астрономическо лято: 21 юни, 06h 32m (лятно слънцестоене, най-дългия ден в годината, траещ 15 часа и 19 минути)
  • Астрономическа есен: 22 септември, 22h 21m (есенно равноденствие)
  • Астрономическа зима: 21 декември, 17h 59m (зимно слънцестоене, най-късия ден в годината, траещ 09 часа и 2 минути)

Земята ще бъде в афелий (в най-отдалечената от Слънцето точка на своята орбита) на 6 юли в 01h 27m, при разстояние до Слънцето 152 100 527 km. По време на афелия си Земята се движи най-бавно по орбитата си – със скорост 29.291 km/s.

През 2021 г. лятно часово време (с 1 час напред) ще се въведе на 28 март в 03h 00m.

Връщането към зимно часово време ще стане на 31 октомври в 04h 00m.

Предвиденото от Европейската комисия прекратяване на сезонната смяна на часовото време в страните членки на ЕС най-вероятно няма да влезе в сила през 2021 г.

 

СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ ПРЕЗ 2021 година

През 2021 г. ще се наблюдават общо четири затъмнения – две слънчеви и две лунни. Слънчевите затъмнения ще бъдат пръстеновидно и пълно, а лунните – пълно и частично с голяма фаза.

  1. Пълно лунно затъмнение на 26 май 2021

Първото затъмнение за 2021 г. ще бъде видимо от Източна Азия, Австралия, Тихия океан, Антарктика, западните части на Северна и Южна Америка. От България явлението няма да може да се наблюдава.

По време на затъмнението Луната ще бъде близо до низходящия възел на орбитата си. Максималната фаза ще настъпи 0.4 дни след перигея на Луната. Това явление се случва по време на описаното по-горе суперлуние на 26 май. Затъмнението е № 55 от сарос серия 121, включваща общо 82 лунни затъмнения.

Характерни моменти от явлението

  • Начало на затъмнението от полусянката на Земята (контакт P1): 11h 47m 39s
  • Начало на частичните фази (контакт U1): 12h 44m 59s
  • Начало на пълната фаза (контакт U2): 14h 11m 27s
  • Максимална фаза: 14h 18m 43s
  • Край на пълната фаза (контакт U3): 14h 25m 58s
  • Край на частичните фази (контакт U4): 15h 52m 26s
  • Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 16h 49m 47s
  • Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 5 часа, 02 минути и 09 секунди.
  • Продължителност на затъмнението от сянката на Земята: 3 часа, 07 минути и 27 секунди.
  • Продължителност на пълната фаза: 14 минути и 31 секунди.
  • Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 1.954
  • Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: 1.009

През 2021 година ще се наблюдават общо 4 затъмнения – 2 слънчеви и 2 лунни (обзор)

Преминаването на Луната през земната полусянка и сянка на 26 май. Моментите P1 и P4 са на първия и последния контакт на Луната със полусянката (penumbra). Моментите U1, U2, U3 и U4 са на контактите на Луната със сянката (umbra)

 

  1. Пръстеновидно слънчево затъмнение на 10 юни 2021

Затъмнението ще се наблюдава като частично слънчево от по-голямата част на Северна Америка (без югозападните ѝ части), Централна и Северна Европа и почти цяла Азия (без югоизточните ѝ части, Индия и Арабския п-в). Ивицата на пръстеновидното затъмнение ще премине през Северна Канада – о-в Елисмиър, о-в Гренландия и Източна Русия. От България явлението няма да може да се наблюдава.

По време на това затъмнение Луната ще бъде близо до възходящия възел на своята орбита. Максималната фаза ще настъпи 2.3 дни след апогея на Луната през месец юни. Това затъмнение е № 23 от сарос серия 147, включваща общо 80 частични и пръстеновидни слънчеви затъмнения.

Пръстеновидните слънчеви затъмнения се случват, когато Луната е близо до апогея на своята орбита, т.е. когато тя е далеч от Земята. Тогава нашият естествен спътник е с по-малък видим диаметър и по време на пълната фаза на затъмнението не успява да закрие изцяло Слънцето. Поради това периферията на слънчевия диск остава видима като ярък пръстен около Луната.

Характерни моменти на затъмнението

  • Начало на частичните фази: 11h 12m 21s
  • Начало на пръстеновидното затъмнение: 12h 49m 48s
  • Максимална фаза: 13h 41m 57s
  • Край на пръстеновидното затъмнение: 14h 33m 51s
  • Край на частичните фази: 16h 11m 22s
  • Максимална фаза на затъмнението: 0.944.

По време на максималната фаза ще бъдат закрити 89.0% от площта на слънчевия диск, а останалите 11% от нея ще бъдат видими като пръстен около Луната.

Пръстеновидно затъмнение с максимална продължителност 3 минути и 51 секунди ще се наблюдава в 13h 41m 58s от място с географски координати 80° 49′ 24″ N и 66° 46′ 30″ W – в Северния ледовит океан, между северозападните брегове на о-в Гренландия и източните брегове на о-в Елисмиър, Северна Канада. Там ивицата, от която ще може да се наблюдава пръстеновидното затъмнение, ще бъде широка 527 km.

 

  1. Частично лунно затъмнение на 19 ноември 2021

Това е второто лунно затъмнение за годината. Ще бъде видимо от западната част на Атлантическия океан, Северна Америка, Южна Америка, Тихия океан, Австралия, Източна Азия и Арктика. От Северна Европа (Скандинавския п-в и Британските о-ви) ще могат да се наблюдават само началните частични фази на затъмнението от сянката. От България явлението няма да се наблюдава.

При това затъмнение Луната ще бъде близо до възходящия възел на орбитата си. Максималната фаза ще настъпи 1.7 дни преди лунният апогей през ноември. Затъмнението е № 45 от сарос серия 126, включваща общо 70 лунни затъмнения.

Характерни моменти от явлението

  • Начало на затъмнението от полусянката на Земята (контакт P1): 08h 02m 09s
  • Начало на частичните фази (контакт U1): 09h 18m 43s
  • Максимална фаза: 11h 02m 55s
  • Край на частичните фази (контакт U4): 12h 47m 07s
  • Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 14h 03m 44s
  • Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 6 часа, 01 минута и 35 секунди.
  • Продължителност на затъмнението от сянката на Земята: 3 часа, 28 минути и 24 секунди.
  • Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 2.072.
  • Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: 0.974 (т.е. затъмнението ще бъде почти пълно).

През 2021 година ще се наблюдават общо 4 затъмнения – 2 слънчеви и 2 лунни (обзор)

Преминаването на Луната през земната полусянка и сянка на 19 ноември. Моментите P1 и P4 са на първия и последния контакт на Луната с полусянката (penumbra). Моментите U1 и U4 са на първия и последния контакт на Луната със сянката (umbra)

 

  1. Пълно слънчево затъмнение на 4 декември 2021

Последното за 2021 г. затъмнение ще се наблюдава като частично слънчево от Южна Африка, южните части на Атлантическия океан и Антарктика. Ивицата на пълното затъмнение ще може да се проследи само от Антарктика. От о-в Ливингстън, където се намира българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, затъмнението ще се наблюдава като частично с голяма фаза (подробности – по-долу). От България явлението няма да може да се наблюдава.

При това затъмнение Луната ще бъде близо до низходящия възел на орбитата си. Максималната фаза ще настъпи само 0.1 дни преди лунният перигей. Това явление съвпада с коментираното по-горе суперлуние по време на новолунието на 4 декември. Затъмнението е № 13 от сарос серия 152, включваща общо 70 слънчеви затъмнения.

Характерни моменти от затъмнението

  • Начало на частичните фази: 07h 29m 16s
  • Начало на пълната фаза: 09h 00m 07s
  • Максимална фаза: 09h 33m 28s
  • Край на пълната фаза: 10h 06m 34s
  • Край на частичните фази: 11h 37m 29s
  • Максимална фаза на затъмнението: 1.037

Пълна фаза с максимална продължителност 01 минута и 54 секунди ще може да се наблюдава в 09h 33m 30s от място с географски координати 76° 47′ 42″ S и 46° 16′ 48″ W – в Западна Антарктика. За това място височината на Слънцето над хоризонта по време на пълната фаза ще бъде 17°. Ширината на ивицата, от която ще може да се наблюдава пълното затъмнение, ще бъде 418.7 km.

От българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на о-в Ливингстън затъмнението ще се наблюдава като частично слънчево, с начало в 06h 30m 53s UTC и край в 08h 07m 57s UTC. Максимална фаза на затъмнението с покритие на слънчевия диск 95% ще се наблюдава от там в 07h 18m 47s UTC. Тогава Слънцето ще бъде на височина 04° 25′ над хоризонта.

През 2021 година ще се наблюдават общо 4 затъмнения – 2 слънчеви и 2 лунни (обзор)

Почти напълно затъмненото Слънце на 4 декември в 07h 18m 47s UTC (09h 18m 47s българско време) за наблюдател от българската изследователска антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на о-в Ливингстън (координати: 62° 38′ 29″ S, 60° 21′ 53″ W)

 

ВИДИМОСТ НА ПЛАНЕТИТЕ ОТ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

 

Марс, Венера и Меркурий

Първо нека да напомним, че планетите от Меркурий до Сатурн включително могат да се наблюдават с невъоръжено око, като ярки звездоподобни обекти. В началото на 2021 г. ще бъдат видими само две от тях: Веднага след свечеряване над южния хоризонт ще се наблюдава Марс – в съзвездието Риби, а около час и половина преди изгрев слънце ще изгрява Венера, като Зорница. След 20 януари обаче Венера ще стане трудно достъпна в зората сутрин. На 26 март тя ще бъде в най-отдалечената спрямо нас точка от своята орбита – оттатък Слънцето, в т.нар. горно съединение.

Преди това Венера ще бъде в съединение със Сатурн – на 6 февруари, и с Юпитер – на 11 февруари. Тези две съединения обаче ще се наблюдават изключително трудно – ниско до югоизточния хоризонт и във вече доста напредналата зора преди изгрев слънце. Наблюдения ще са възможни по-скоро само с телескоп, насочващ се по координати или управляван електронно.

На 6 февруари Венера и Сатурн ще изгреят само 28 минути преди Слънцето – в 07h 07m за София. Те ще бъдат на ъглово отстояние 23.3′. На 11 февруари Венера и Юпитер ще изгреят също в 07h 07m за София, с отстояние между тях 35.5′. Двете съединения са моменти от малък парад на планетите Меркурий, Венера, Юпитер и Сатурн, който ще се формира от около началото на февруари до около 20-и същия месец, но който ще остане недостъпен за наблюдения в сиянието около Слънцето.

През 2021 година ще се наблюдават общо 4 затъмнения – 2 слънчеви и 2 лунни (обзор)

Почти невъзможното за наблюдение съединение на Юпитер и Венера на 11 февруари сутринта. Тогава двете планети ще изгреят само 22 минути преди Слънцето – в 07h 07m за София и ще бъдат на ъглово отстояние 35.5′. Откриването им в напредналата зора обаче ще бъде възможно само с инструмент, насочван електронно или по зададени координати. Наблюдението на другите две планети от малкия парад – Сатурн и Меркурий, ще бъде невъзможно

След дълъг период на отсъствие, Венера ще се появи отново в небето като Вечерница около 10 май. Във вечерите около 17 май Венера, Меркурий и Марс ще формират втори за годината малък парад, но този път – над западния хоризонт. Тогава трите планети ще се наблюдават във видима близост в здрачаващото се небе, на фона на съзвездията Бик и Близнаци.

През 2021 година ще се наблюдават общо 4 затъмнения – 2 слънчеви и 2 лунни (обзор)

На 14, 15 и 16 май от около 1 час след залез слънце ще може да се наблюдава красиво видимо подреждане в почти права линия на Венера, Меркурий и Марс, заедно с тънкият сърп на младата Луна. Явлението ще се вижда ниско над хоризонта в посока запад – северозапад. в гаснещото зарево след залеза. Желаещите да наблюдават небесната атракция трябва да изберат място с нисък хоризонт в посока запад. Картата показва вида на небето в същата посока на 14 май около 21h 40m, за наблюдател от района на София. Използването на бинокъл ще ви помогне да откриете планетите по-рано в стъмващото се небе

Най-удобно Венера ще се наблюдава във вечерите около 29 октомври. На тази дата ярката планета ще бъде в максимална елонгация – на 47° източно от Слънцето. Но тъй като в октомврийските вечери еклиптиката сключва малък ъгъл спрямо хоризонта, дори и на тази дата Венера ще залезе сравнително скоро – около 2 часа и 13 минути след залеза на Слънцето.

Орбиталният период на Венера е 224.70 дни (0.6152 земни години), а синодичният ѝ период е 583.92 дни.

Като най-близка планета до централното ни светило, Меркурий се наблюдава трудно и за кратко – вечер след залеза на запад или сутрин преди зазоряване на изток. Най-удобните моменти за неговото наблюдение са около датите, на които той се намира на най-голямо ъглово отстояние източно или западно от Слънцето (т.нар. максимални източни и западни елонгации). Най-удобните такива моменти през 2021 г. ще бъдат вечерите около 24 януари и 17 май, както и утрата около 25 октомври.

Орбиталният период на Меркурий е 87.97 дни, а синодичният – 115.88 дни.

Марс ще продължи да се вижда вечер до около средата на юли. На 13 юли веднага след свечеряване той ще бъде на 29′ 21″ от Венера. Това видимо сближаване ще може да се наблюдава от място с нисък западен хоризонт. Съединението по ректасцензия на двете планети ще бъде на същата дата около 09h 30m, когато Марс ще бъде на 30′ южно от Венера. От началото на декември Марс ще започне да се наблюдава рано сутрин, ниско над югоизточния хоризонт, в съзвездието Везни. През 2021 г. Червената планета няма да премине през опозиция (противостояние).

Орбиталният период на Марс е 686.96 дни (1.88 земни години), а синодичният му е 779.96 дни.

Във вечерите на 22, 23 и 24 юни ниско над хоризонта в посока запад-северозапад ще се наблюдава преминаване на Марс пред яркият разсеян звезден куп М44 „Ясли“ (Beehive Cluster) в съзвездието Рак. На 23 юни вечерта Червената планета ще бъде почти точно пред центъра на този куп. Явлението ще се наблюдава малко трудно, тъй като Марс и M44 ще бъдат на височина около 7° над хоризонта, веднага след свечеряване (около 22h 30m за София). Ще бъде нужен бинокъл и наблюдателно място с нисък хоризонт, достатъчно отдалечено от нощните светлини на градовете.

Още едно подобно явление ще се случи на 2 и 3 юли, когато Венера ще бъде на фона на същия звезден куп, макар и встрани от неговия център. Във вечерите на тези дати обаче съзвездието Рак ще бъде много ниско на запад-северозапад веднага след свечеряване. Затова явлението ще бъде видимо на височина само 2° над хоризонта, поради което ще е нужно използването на бинокъл или на малък телескоп, от място с много нисък западен хоризонт.

През 2021 година ще се наблюдават общо 4 затъмнения – 2 слънчеви и 2 лунни (обзор)

Марс и Венера няколко часа след съединението си на 13 юли, така както ще се виждат около 1 час и 20 минути след залез слънце (около 22h 25m за София). Тогава двете планети ще бъдат на около 2° над западния хоризонт, на ъглово отстояние 29′ 21″ една от друга. Тяхната яркост обаче ще бъде твърде различна: 1.8 mag за Марс и –3.9 mag за Венера (с разлика близо 190 пъти). Ъгловите диаметри на планетите ще бъдат малки, поради тяхната отдалеченост: 3.8″ за Марс и 11.8″ за Венера. Младата Луна ще бъде в същата част на небето, с 14% осветен диск (тесен сърп). Явлението ще може да се наблюдава от място с нисък западен хоризонт

Юпитер и Сатурн

Двете гигантски газови планети ще започнат да изгряват в края на нощите през втората половина на март. Тогава около час и половина преди изгрева на Слънцето те ще са видими ниско над югоизточния хоризонт, в съзвездието Козирог. Тъй като на 21 декември 2020 г. двете планети бяха в съединение с голямо видимо сближаване (само на около 6′), през март тази година те все още ще бъдат видимо близки. В края на нощите на 6 и 7 април изтъняващият лунен сърп ще се наблюдава близо до тези планети, в съзвездието Козирог. По подобен начин ще виждаме трите небесни светила към края на нощите на 4 и 5 май, на 31 маи и на 1 юни.

 През 2021 година ще се наблюдават общо 4 затъмнения – 2 слънчеви и 2 лунни (обзор)

Юпитер, Сатурн и Луната над югоизточния хоризонт в края на нощта на 6 април. На същата дата в 11h 29m Луната ще бъде в съединение със Сатурн, а на 7 април в 10h 17m – с Юпитер

Както и през миналата година, през летните и есенните нощи Юпитер и Сатурн ще се наблюдават удобно над южния хоризонт, съответно в съзвездията Водолей и Козирог. Юпитер ще бъде в противостояние (в опозиция) на Слънцето на 20 август в 03h 28m, а Сатурн – 18 дни по-рано, на 2 август в 09h 14m. Към края на ноември и в първата половина на декември Юпитер, Сатурн и Венера ще привличат погледа вечер над югозападния хоризонт.

Юпитер има орбитален период 4 335.35 дни (11.87 земни години) и синодичен период 398.86 дни.

Сатурн е с орбитален период 10 759.22 дни (29.46 земни години) и със синодичен 378.09 дни.

 

Уран

Слабата синкава планета ще продължи бавно пътя си в южната част на съзвездието Овен, с яркост около 5.7 mag. В началото на 2021 г. Уран ще бъде видимо близо до слабата звезда HD14203 от Овен, имаща блясък 7.8 mag. В началото на юли планетата ще бъде до звездата Omi Ari (5.8 mag), а в края на годината – до жълтеникавата звезда 29 Ari (6.0 mag). Тогава може да се опита чрез визуални наблюдение с телескоп, да се долови разликата в цветовете на Уран и тази звезда. И двата обекта са с близка яркост. Координатите на 29 Ari към епоха 2000 са RA: 02h 32m 54.1s и DE: +15° 02′ 05.2″.

На 5 ноември в 01h 58m Уран ще бъде в противостояние (в опозиция) на Слънцето, на координати (към епоха 2000) RA: 02h 40m 40.3s и DE: +15° 10′ 39.3″. В нощите около тази дата планетата може да се наблюдава с яркост 5.6 mag и с ъглов диаметър 3.7″. Луната няма да пречи на наблюденията.

Макар че теоретично би следвало Уран да може да бъде забелязан с невъоръжено око, на практика това е невъзможно – той не може да бъде разпознат сред слабите звезди в тази част на небето. Може да се опита да бъде намерен с бинокъл, след като предварително се запамети разположението му сред звездите в южната част на Овен.

Уран е наблюдаван за пръв път от английският астроном Уйлям Хершел, който обявява това свое откритие на 13 март 1781 г.

Орбиталният период на Уран е 30 688.5 дни (84.02 земни години), а синодичният му период е 369.66 дни.

 

Нептун

Четвъртият газов гигант в Слънчевата система ще се движи бавно в североизточната част на съзвездието Водолей, с яркост около 7.9 mag и ъглов диаметър 2.4″. В началото на 2021 г. Нептун ще се наблюдава на 37′ югозападно от звездата 96 Aqr, имаща блясък 5.6 mag. В началото на юли планетата ще е видима до звездата HD221801 (7.2 mag), а в края на годината – на 23′ от звездата HD220785 (8.2 mag).

На 14 септември в 12h 21m Нептун ще бъде в противостояние на Слънцето, с яркост 7.8 mag и с ъглов диаметър 2,5″. Тогава той ще бъде на координати (към епоха 2000) RA: 23h 30m 36.14s и DE: –04° 26′ 53.1″.

Тази планета може да се наблюдава ефективно само с телескоп, макар че теоретични би следвало да може да се забележи и с бинокъл.

Нептун е наблюдаван за пръв път от немският астроном Йохан Годфрид Гал на 23 септември 1846 г., на позиция само с 1° разлика от предварително изчислената от френския математик и астроном Юрбен Льоверие. Години преди това друг френски астроном – Алексис Бувар допуска съществуването на планета отвъд Уран, поради наблюдаваните промени в орбитата на самият Уран, предизвикани от гравитационното смущение на неизвестната дотогава осма планета.

Орбиталният период на Нептун е 60 182 дни (164.8 земни години), а синодичният му период – 367.49 дни.

 

ПО-ЯРКИ КОМЕТИ през 2021

Засега през 2021 г. не се очакват преминавания на комети с яркост, позволяваща да бъдат наблюдавани удобно с невъоръжено око или с бинокъл.

67P/Чурюмов-Герасименко

Тази комета се очаква да достигне яркост около 8 mag (видима звездна величина) през ноември и декември, когато ще може да бъде забелязана с мощен бинокъл.

67P/Чурюмов-Герасименко бе цел на космическия апарат Розета, изстрелян от ЕКА на 2 март 2004 г. След 10 години пътуване той влезе в орбита около ядрото на тази комета и на 12 ноември 2014 г. спусна върху неговата повърхност апарата Филе.

67P е късопериодична комета, с орбитален период 6.4 години. Поредното ѝ преминаване през перихелия ще бъде на 2 ноември 2021 г., на разстояние от Слънцето близо 181 100 000 km. Кометата е открита от руските астрономи Клим Чурюмов и Светлана Герасименко на 23 октомври 1969 г., по снимки заснети през септември същата година.

През 2021 година ще се наблюдават общо 4 затъмнения – 2 слънчеви и 2 лунни (обзор)

Видимият път на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко от средата на октомври 2021 до около края на януари 2022 г. Положенията на кометата са отбелязани през 5 дни за 04h българско време, тъй като през последните месеци от годината съзвездията Близнаци и Рак са най-високо в небето към края на нощите

 

ПО-АКТИВНИ МЕТЕОРНИ ПОТОЦИ през 2021

Квадрантиди (QUA)

Типичен пример за лошо съчетание на гореописаните условия ще имаме при този поток, който е първият от трите най-активни потока през годината. Квадрантиди е активен в самото начало на януари и има доста кратък максимум, траещ по-малко от половин час. За 2021 г. максимумът се пада на 3 януари около 16h 30m, което означава, че от България няма да можем да го наблюдаваме поради дневната светлина. В страните източно от нас условията също няма да са добри – на същата дата Луната ще бъде със 77% осветен диск и ще е видима през втората половина на нощта, когато радиантът се издига високо над хоризонта.

Принципно по време на максимума т.нар. зенитно часово число на Квадрантиди е около 120 (≈ 120 метеора за час при идеални условия за наблюдение). Този поток се поражда от метеорни роеве – облаци от космически частици, отделящи се при разпадането на две тела: кометата 96P/Machholz 1 (с орбитален период 5,3 години) и астероидът 2003 EH1 (с орбитален период 5.5 години).

Лириди (LYR)

Максимумът на Лириди тази година ще бъде на 22 април около 16h българско време, със зенитно часово число около 18. Освен че за нас се пада през деня, максимумът е в период, когато Луната е във фаза около 2 дни след първа четвърт и силно ще затруднява наблюденията. По принцип потокът може да се наблюдава след 22h, когато съзвездието Лира се издига над североизточния хоризонт. В края на нощта радиантът е вече високо в небето.

Потокът е активен от 16 до 25 април. Родителското му тяло е дългопериодичната комета C/1861 G1 (Thatcher) /Тачър/, с период 415 г. За последен път тази комета е преминала през перихелия си на 3 юни 1861 г.

Ета-Аквариди (ETA)

Потокът е активен от 19 април до 28 май, с максимум за 2021 г. на 6 май около 06h българско време. Предвид, че съзвездието Водолей, в което се намира радианта на потока, изгрява към края на майските нощи, наблюденията се провеждат също тогава. На 6 май радиантът е близо до звездата η от Водолей, като за София той изгрява около 03h. В нощта на 5 срещу 6 май Луната ще изгрее в 04h 18m за София с 28% осветен диск и малко ще затруднява наблюденията. Тя ще бъде във Водолей. На 6 май Слънцето ще изгрее в 06h 15m за София, така че ефективни наблюдения ще могат да се провеждат до около 04h 50m, т.е. до малко след изгрева на Луната. Освен последната, в края на същата нощ над югоизточния хоризонт ще бъдат видими Юпитер и Сатурн – съответно в съзвездията Водолей и Козирог.

Потокът η-Аквариди се поражда от метеорни роеве, отделящи се в космическото пространство от Халеевата комета (1P/Halley), която има орбитален период от близо 76 години. Зенитното часово число на потока при неговия максимум е между 40 и 85 – вариращо в различни години, но реално от нашата страна могат да се видят около 15 – 30 бързи бели метеора за час, поради ниският до хоризонта радиант. За 2021 г. се оказва благоприятен фактът, че момента на максимума е много близо до краткия интервал време преди зазоряване, когато потокът ще може да се наблюдава.

Юнски Боотиди (JBO)

Този поток е интересен с бавните си жълто-оранжеви метеори, които често са ярки „болиди“. Активен е от 22 юни до 2 юли, с максимум на 28 юни. На тази дата обаче Луната ще бъде.почти пълна, поради което условията за наблюдение няма да са добри.

Активността на потока по време на максимума варира в широки граници през различни години, но дори и при ниска активност, ярките бавни метеори се фотографират много по-успешно. Поради това принципно потокът привлича вниманието на много астролюбители. Юнски Боотиди се поражда от метеорни роеве, формирали се при разпадането на кометата 7P/Pons-Winnecke, с орбитален период 6.4 години.

Южни делта-Аквариди (SDA) и Алфа-Каприкорниди (CAP)

Това са два потока с близки радианти, намиращи се съответно в съзвездията Водолей и Козирог. Максимумите на двата потока съвпадат и са на 30 юли. Метеорите им са бавни, жълтеникави, като нерядко са много ярки – „болиди“. Наблюдават се най-добре във втората половина на нощите около края на юли и началото на август. Макар че зенитното часово число на Южни δ-Аквариди е около 25, а на α-Каприкорниди – около 5, по време на техните максимуми от нашите географски ширини могат да се наброят около 15 – 20 техни метеора общо за час. Причината е, че радиантите на двата потока са ниско над южния хоризонт. През юлските нощи съзвездията Водолей и Козирог са видими ниско на югоизток в полунощ и ниско на югозапад рано сутрин преди развиделяване.

В нощта на 29 срещу 30 юли Луната ще изгрее в 23h 57m за София с 66% осветен диск. Това осезаемо ще затруднява наблюденията, но тъй като метеорите на двата потока са ярки, ще могат да бъдат забелязани въпреки светлия небесен фон, създаден от Луната.

На 30 юли Слънцето ще изгрее за София в 06h 16m, така че ефективни наблюдения ще могат да се извършват от полунощ до около 04h 50m. Могат да се проведат наблюдения и през следващата нощ – на 30 срещу 31 юли, когато Луната ще изгрее за София в 00h 18m с 56% осветен диск – във фаза последна четвърт.

Потокът Южни δ-Аквариди е активен от 12 юли до 23 август. Неговото родителско тяло не е установено със сигурност, но се счита, че това е кометата 96P/Machholz 1 (същата, която поражда и потока Квадрантиди). Тя има орбитален период 5,3 години.

Потокът α-Каприкорниди е активен от 3 юли до 15 август и се поражда от метеорни роеве, отделени при разпадането на кометата 45P/Honda–Mrkos–Pajdušáková, имаща период 5.25 години.

Персеиди (PER)

Максимумът за 2021 г. на този най-популярен метеорен поток ще бъде в интервала от 22h на 12 август до 01h на 13 август. В същата нощ Луната ще залезе в 22h 51m за София с 20% осветен диск, след което условията за наблюдение ще бъдат много добри. Радиантът на потока се намира в съзвездието Персей, което до края на нощта ще се издига все по-високо над хоризонта. На 13 август Слънцето ще изгрее за София в 06h 31m, така че ефективни наблюдения ще могат да се провеждат до около 05h 15m.

Потокът Персеиди се поражда от метеорни роеве, отделящи се от кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътл). Тя е дългопериодична комета, преминаваща през своя перихелий веднъж на близо 133 години. За последен път 109P премина през перихелия си на 11 декември 1992 г. От около 17 юли до 24 август всяка година нашата планета прекосява тези метеорни роеве, поради което в нощите на тези дати можем да видим повече на брой „падащи звезди“. Персеиди е най-активният метеорен поток през лятото – с около 100 бързи бели метеора за час по време на своя максимум. Той се застъпва по време с описаните по-горе два потока Южни δ-Аквариди и α-Каприкорниди, поради което безлунните нощи към края на юли и в първата половина на август са изключително богати на метеори.

Поради това, че се случва в удобно за наблюдение време – във все още топлите августовски нощи, потокът Персеиди привлича вниманието на много астролюбители и любопитни хора от Северното полукълбо на Земята.

Ауригиди (AUR)

Този метеорен поток е със средна активност и се наблюдава от 28 август до 5 септември. През 2021 г. неговият максимум ще бъде на 1 септември около 06h 00m българско време. Има обаче предположения за повишена активност около 00h 30m, когато, за съжаление, радиантът на потока в съзвездието Колар ще е твърде ниско – току-що изгрял над североизточния хоризонт.

Международната метеорна организация определя за този поток зенитно часово число ≈ 50 (около 50 бързи метеора за час, приведено към идеални условия за наблюдение), Остава обаче уговорката, че това число не е сигурно. На 1 септември Луната ще изгрее в 00h 47m за София с 35% осветен диск и осезаемо ще затруднява наблюденията. На същата дата Слънцето ще изгрее в 06h 51m за София, така че наблюдения ще са възможно до около 05h 30m.

Родителското тяло на Ауригиди е кометата C/1911 N1 (Kiess), която премина през перихелия си на 30 юни 2011 г. Тя има много дълъг период – според различни източници между 1800 и 2500 години. Това дава основание да се очаква, че активността на Ауригиди бавно ще затихва с годините.

Ориониди (ORI)

Максимумът на този метеорен поток е на 21 октомври, с около 15 бързи метеора за час. Тази година обаче Луната ще бъде пълна по време на максимума и това няма да позволи ефективни наблюдения.

Потокът е активен от 2 октомври до 7 ноември. Ориониди, както и описаният по-горе поток η-Аквариди, се пораждат от метеорни роеве, отделящи се от Халеевата комета. Земята преминава два пъти в годината през тях – през пролетта и през есента.

Дракониди (DRA)

Това обикновено е слаб метеорен поток, чийто максимум за 2021 г. ще бъде на 8 октомври около 21h 30m, с около 5 бавни червеникави метеора за час. Вечерта на 8 октомври Луната ще залезе в 20h 14m за София със 7% осветен диск и няма да затруднява наблюденията..

По-висока активност на потока се наблюдава след скорошно преминаване на кометата 21P/Giacobini-Zinner през нейния перихелий. За последно такава повишена активност се е наблюдавала през 2011 и 2012 г. Кометата 21P е с орбитален период 6.6 години и за последно премина през перихелия си на 10 септември 2018 г. Земята прекосява метеорните роеве, отделили се от нея през краткия период от 6 до 10 октомври, когато са активни Дракониди.

Леониди (LEO)

Потокът Леониди е активен от 6 до 30 ноември, с максимум на 17 ноември. На тази дата обаче Луната ще бъде пълна и ще възпрепятства наблюденията.

Принципно по време на максимума на Леониди могат да се наброят около 15 бързи синьо-зеленикави метеора за час. Родителското тяло на потока е кометата 55P/Tempel-Tuttle (Темпъл-Тътл), имаща период близо 33 години. Затова през същия период потокът Леониди се наблюдава във вид на метеорен дъжд. Последният такъв бе през 2002 г. с интензивност около 3 500 метеора за час.

Геминиди (GEM)

Това е третият високо интензивен метеорен поток през годината. Наблюдава се от около 4 до 17 декември всяка година, когато Земята прекосява метеорни роеве, отделили се от астероида 3200 Фаетон. Максимумът на потока за 2021 г. ще бъде на 14 декември около 09h. Това означава, че от нашата страна е най-добре да се провеждат наблюдения в последните часове на нощта 13 срещу 14 декември. През същата нощ Луната ще залезе в 03h 04m за София със 78% осветен диск и до сутринта условията за наблюдение ще бъдат отлични. Радиантът на потока се намира в съзвездието Близнаци, което до края на нощта ще се издига все по-високо над хоризонта. Международната метеорна организация (IMO) предвижда най-висока активност за годината именно на този поток. Определеното от нея зенитно часово число е 150 (около 150 метеора за час при идеални условия за наблюдение).

На 14 декември за София Слънцето ще изгрее в 07h 49m, така че ефективни наблюдения ще могат да се извършват до около 06h 30m.

Урсиди (URS)

Последният за годината метеорен поток се наблюдава през ясните и мразовити зимни нощи, подобно както и първият – Квадрантиди. Урсиди е активен от 17 до 26 декември, с максимум на 22 декември, когато принципно могат да се видят около 10 средно бързи метеора за час. Тази година обаче пълната Луна ще попречи на наблюденията.

Родителското тяло на този поток е кометата 8P/Tuttle, имаща орбитален период 13.6 години. За последен път 8P премина през перихелия си на 27 януари 2008 г.

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!