През 2019 г. ще се наблюдават общо пет затъмнения – три слънчеви и две лунни, като всяко от тях е от различен тип. Слънчевите затъмнения ще бъдат частично, пълно и пръстеновидно, а лунните – пълно и частично. Също така тази година ще наблюдаваме едно наистина рядко явление – преминаване на планетата Меркурий пред слънчевия диск, което често се нарича още пасаж или транзит на Меркурий. Това обяснява астрофизикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН в интервю за Агенция „Фокус“.
Първото частично слънчево затъмнение се случи тази нощ (6 януари, с максимална фаза в 03.41 ч. българско време) и можеше да бъде наблюдавано от жителите на Североизточна Азия и Япония, както и пътуващите в северната част на Тихия океан. По време на максималната фаза Луната закри 62% от площта на слънчевия диск.
На 21 януари рано сутринта – преди и по време на разсъмване, от България ще може да се наблюдава пълно лунно затъмнение. То ще бъде видимо от цяла Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, Северна и Южна Америка, източната част на Тихия океан и Арктика. Частичните фази на затъмнението ще започнат в 05.37 ч. българско време, когато Луната ще започне да навлиза в земната сянка. В 06.41 ч. започва пълната фаза, когато Луната ще изглежда червеникаво-кафява. Тя ще бъде ниско над западния хоризонт, поради което трябва да се избере място за наблюдение с незакрит хоризонт от високи сгради или планински възвишения в посока запад.
На 2 юли от южните части на Тихия океан и от Южна Америка ще може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение, с максимална фаза в 22.22 ч. българско време. Около този момент в Тихия океан, на около 1080 км северно от Великденския остров, ще се наблюдава пълна фаза с максимална продължителност 4 минути и 33 секунди. Там ивицата, по която се движи пълната лунна сянка, ще достигне ширина 200.6 км. Тъй като на тези координати няма суша, екипите, желаещи да наблюдават и фотографират явлението, ще трябва да посетят Чили или Аржентина. Там пълната фаза ще настъпи в късния следобед, а затъмненото Слънце ще бъде ниско над хоризонта. Екипи от професионални и любители астрономи от цял свят ще посетят Чили, включително и група от България.
В нощта на 16 срещу 17 юли от България ще може да се наблюдава частично лунно затъмнение с начало в 23.02 ч. българско време. Освен от Европа, явлението ще бъде видимо от Африка, Азия, Австралия, Индийския океан, по-голямата част от Атлантическия океан, Южна Америка и Антарктика. Максимална фаза на затъмнението ще можем да наблюдаваме в 24.31 ч. на 17 юли, а края на явлението ще настъпи в 02.00 ч. При максималната фаза лунният диск ще бъде закрит от земната сянка до около две трети от диаметъра си – ще се закрие горната (северната) част на Луната. Затъмнението от земната сянка ще трае 2 часа и 58 минути.
Последното затъмнение за 2019 г. ще бъде пръстеновидно слънчево. Това е особено красиво явление, случващо се когато Луната е близо до апогея на своята орбита, т.е. когато е най-далеч от Земята. Логично тогава Луната изглежда по-малка и по време на пълната фаза на слънчево затъмнение тя не успява да закрие изцяло Слънцето. Така периферията на слънчевия диск остава да свети около Луната във вид на тънък пръстен. Това явление ще се случи на 26 декември, като пръстеновидното затъмнение ще започне пътя си от Саудитска Арабия в 05.34 ч. българско време, ще прекоси Индийския океан, Южна Индия, Шри-Ланка, Бенгалския залив, Малайския архипелаг – островите Суматра и Борнео и ще продължи през океана южно от Филипините. Максималната фаза ще настъпи в 07.17 ч. българско време, когато ще бъдат закрити 94% от площта на слънчевия диск, а останалите 6% ще останат видими около Луната като изящен тънък пръстен. Краят на пръстеновидното затъмнение ще настъпи в 09.00 ч.
През 2019 г. ще наблюдаваме и едно наистина рядко явление – преминаване на планетата Меркурий пред слънчевия диск, което често се нарича още пасаж или транзит на Меркурий. То се случва само в определени години. Всъщност във времето тече последователност с две възможности за поява на явлението – на дати около 9 май и около 11 ноември. Пасажите през май се случват през 13 или 33 години, а ноемврийските – през 7, 13 или 33 години. При наслагването във времето на тези две серии от майски и ноемврийски пасажи понякога се получават доста по-къси интервали между два последователни пасажа. Такъв е случаят с предстоящият тази година пасаж на 11 ноември, който се случва само 3.5 години след пасажа на 9 май 2016 г. Следващото преминаване на Меркурий пред Слънцето ще бъде след 13 години – на 13 ноември 2032 г.
Тази година началото на пасажа ще се наблюдава след обяд – до залез слънце от Европа, Арабския полуостров и по-голямата част от Африка. Цялото явление от начало до край ще може да бъде проследен от Южна Америка, източната част на Северна Америка и най-западните части на Африка. За София навлизането на Меркурий в очертанията на слънчевия диск ще започне в 14.35.20 ч. Най-голямото приближаване на Меркурий до центъра на слънчевия диск – на 75.9’ ще бъде в 17.19.30 ч., когато обаче Слънцето ще е вече залязло за България.
Нужно е да отправим предупреждения за защита на зрението и на фотографската техника от опасно силната слънчева светлина. По време на явлението Меркурий няма да може да бъде забелязан на фона на слънчевия диск ако наблюдаваме без увеличаващ образа прибор. С други думи, традиционните опушени на свещ стъкла, стъкла от електроженни маски или специалните защитни слънчеви филтри няма да са достатъчни, за да забележим планетата, ако гледаме през тях само с очи. Ще ни е нужен бинокъл или зрителна тръба с увеличение поне 10 пъти, или по-добре – мощен телескоп, но задължително пред обективите на прибора трябва да се монтират специални защитни слънчеви филтри. Желаещите да наблюдават явлението трябва предварително да проучат как могат да се снабдят със слънчеви филтри. За целта би била полезна консултация с опитен наблюдател или приобщаване към организирана група астролюбители, разполагащи с нужните средства за наблюдение.
