EnteR Наука

Праисторическа игла за татуиране и изящни бижута са показани в изложбата „Българска археология 2018“

Праисторическа игла за татуиране и изящни бижута са показани в изложбата „Българска археология 2018“

Как хората, населявали нашите земи преди повече от 40 000 години, са украсявали ценни предмети от ежедневието си и какви са били инструментите на древните татуисти можете да разберете от 12-ата национална изложба „Българска археология 2018“. В нея са събрани 250 исторически експоната от 23 обекта, проучвани през година. В експозицията, която ще остане в Националния археологически институт с музей към БАН до 14 април, чрез информационни постери са показани и откритията от още 50 теренни разкопки.

По традиция изложбата бе открита навръх професионалния празник на археолозите у нас – 14 февруари. „За тези, които сме се посветили на тази увлекателна професия, това е възможност да уважим взаимно резултатите от труда на своите колеги. Защото изследването на миналото не е надпревара, в която всеки се стреми бързо да открие впечатляващи артефакти, а е сложен процес, в който всяка стъпка – теренна работа, документиране, консервация и реставрация, научна интерпретация, социализиране, довеждане на информацията до най-широките кръгове на обществото, има своето важно място“, коментира директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов, чиито мандат започна преди месец.

Изложбата обхваща различни като вид и хронология експонати – от ранната праистория, до Средновековието. Сред най-интересните артефакти са костно шило с декорация на 40 000 години от пещера Редака II, статуетка на Венера от III век, както и изящен сребърен наушник с позлата от XIII век, открит в средновековната крепост Букелон, Свиленградско. Любопитството привлича и костна игла, използвана за татуиране в средата на V век пр. Хр., но най-вероятно изгубена от собственика си при пожар в сграда на селищната могила „Големия остров“ при с. Дуранкулак.

Почитателите на археологията имат възможност да се възхитят още и на богато украсени съдове-урни от некропола на Балей, перфектно запазена стъклена амфора от Покровник, стъклени съдове и накити от некропола на Августа Траяна, златен реликварен кръст от Трапезица. Експозицията е допълва още от ценни и интересни предмети, открити при проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическата селищна могила Юнаците, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Сердика, Филипополис и Улпия Ескус, средновековните български столици Преслав и Търново.

Експонатите ще останат в НАИМ до 14 април, когато ще се върнат в архивите на съответните фондове, които са ги предоставили. Тази година това са Националният исторически музей, Регионален археологически музей Пловдив, регионалните исторически музеи в Благоевград, Велико Търново, Видин, Добрич, Пазарджик, Плевен, Разград, София, Стара Загора, Хасково и Ямбол, Археологически музей „Старинен Несебър“ и историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Панагюрище, Петрич и Севлиево.

 

Праисторическа игла за татуиране и изящни бижута са показани в изложбата „Българска археология 2018“

Праисторическа игла за татуиране и изящни бижута са показани в изложбата „Българска археология 2018“

 

Праисторическа игла за татуиране и изящни бижута са показани в изложбата „Българска археология 2018“