Stephen-Hawking
Stephen Hawking discusses the "Breakthrough Starshot" space exploration initiative during a press conference Tuesday at One World Observatory in New York City.
Наука

По-кратка история на Стивън Хокинг

„Самосъжалението – казваше Стивън Хокинг – е безсмислено и е загуба на време“. Британският учен, който почина в съня си на 14 март, доказваше това твърдение през по-голямата част от своите 76 години. Когато едва минал двадесетте получава тежка диагноза амиотрофична латерална склероза, никой не вярва, че Стивън ще живее още пет години, пък камо ли още над 50. Въпреки че ученият „не може да каже нищо хубаво за болестта си“, сам признава, че тя в известен смисъл му е помогнала в работата му като физик-теоретик.

Хокинг оставя трайна следа в науката със своята работа върху разбирането за черните дупки и Вселената като цяло. Той доказва теоретично, че черните дупки изпускат енергия и избледняват – феномен, който по-късно ще стане известен като „лъчение на Хокинг През годините ученият развива и други теории за черните дупки – включително и че те водят до други вселени. Смята, че най-голямата му научна грешка е късното му осъзнаване, че нищо в черните дупки не се губи.

Stephen-Hawking

Британският физик донякъде променя и разбирането за границите на Вселената, като изказва теорията си, че макар тя да няма граница, има краен размер в пространството-времето. Години по-късно е дадено и математическо доказателство за думите на Хокинг, че „Вселената е „крайна“, но „неограничена“, така крайна и неограничена е и земната повърхност“.

Ученият е автор на няколко книги, сред които „Кратка история на Вселената“, продадена в милиони екземпляри, и продължението й – „По-кратка история на Вселената“. За работата си той е получавал редица награди – Златен медал на английското Кралско астрономическо общество, Награда Волф за постижения в областта на физиката, членство във Ватинканската академия на науките, но няма Нобел. Неговият принос е в теоретичната наука, а за да бъде отличен с Нобел и никой друг учен не е могъл да потвърди откритията му чрез наблюдения.

Стивън Хокинг често е подчертавал, че е роден на 8 януари 1942 г. – 300 години след смъртта на Галилео Галилей. Почина на 14 март 2018 г., когато се отбелязваха 139 години от рождението на Алберт Айнщайн и е Денят Пи. На 15 юни по време на благодарствена служба в Уестминстърското абатство в Лондон британският учен ще бъде положен до друг велик ум – Исаак Нютон.

Животът на Стивън Хоукинг започва  Оксфорд, Англия, където получава и първоначалното си образование. Баща му, който бил лекар, искал Стивън да поеме по неговите стъпки в медицината, но младежът имал други намерения. И ги реализирал като бил приет за докторантура по космология в Кеймбридж. На 21 години вместо да се радва на живота, който му предстои, Стивън започва да получава първите симптоми на тежкото генетично заболяване, което носи. Лекарите му дават 2-3 години живот максимум. Чувайки диагнозата, той решава да започне докторантурата си в Кеймбридж, но през първите месеци там изпада в тежка депресия. След няколко седмици в изолация, той решава да възприеме нова теория за живота си – „Дори, когато се парализирам напълно, ще мога да се занимавам с прекрасни неща. Например да изследвам Космоса“, споделя по-късно Хокинг. С годините става все по-обвързан с механичния си стол и говори чрез компютърен синтезатор.

„Липсата му оставя интелектуален вакуум. Но той не е празен. Мислете за него като за вид енергия, проникваща в тъканта на пространство-времето, която не се поддава на измерване“, написа в Twitter световноизвестният астрофизик и научен автор Нийл Деграйс Тайсън след смъртта на Хокинг.


Към скръбта в социалните мрежи се присъединиха и от ръководството на НАСА с думите – „Неговите теории отключиха цяла вселена от възможности, които ние и целият свят изучавам. Дано да продължи да лети като Супермен, както каза на астронавтите от Международната космическа станция през 2014 г.“


„Той беше велик учен и необикновен човек, чиято работа ще живее още дълги години напред във времето. Неговите кураж и постоянство, както и брилянтното му чувство за хумор вдъхновиха много хора по цял свят. Веднъж той каза: „Вселената не би означавала почти нищо, ако не беше дом на хората, които обичаш”. Винаги ще ни липсва”, гласи официалното съобщение от трите деца на Хокинг – Луси, Робърт и Тим.