Наука

Палеонтологът Владимир Николов: Песента на титаните (част 5)

Палеонтологът Владимир Николов: Песента на титаните (част 5)

Знаете ли, че няма такова нещо като морски или водни динозаври? А чували ли сте за големия Тетиски океан? Или какво изучава научното направление тафономия и има ли нещо общо с криминалистиката? Днес е ред на нова ударна доза палеонтология при това на българска земя. Представяме ви петата част от сериозно интересната поредица от разкази „Песента на титаните“ на палеонтолога Владимир Николов специално за MediaBricks.bg. От първо лице той ни пренася в атмосферата на теренните изследвания в търсене на динозаври по нашите земи. Докторантът от Националния природонаучен музей при БАН ни разказва една история, започнала преди 83 милиона години, която днес български учени вече трета година разкриват край Трън.

В петата част на своя разказ Владо Николов ни поднася чудесна сбирка от научни обяснения, които отново ще ни върнат поне 80 млн. години назад във времето. Така ще научим, че днешна Европа е представлявала островен архипелаг, чиито най-големи островни маси са били разположени в западните му части. Но въпреки това сега по нашите земи откриваме останки именно от нептичи динозаври, които са сухоземни животни…

Първата част може да прочетете ТУК.

Втората част може да прочетете ТУК.

Третата част  може да прочетете ТУК.

Четвърта част  може да прочетете ТУК.

Песента на титаните – Част V

Петък е, седмицата е преполовена и устремено върви към приключване, а с нея и престоят ни във фосилното находище край Трън. Мисълта, че приключенията и вълненията от новите открития скоро ще останат в миналото и ще мине цяла година преди отново да се потопим в тях, започват да тежат на съзнанието и да помрачават иначе доброто настроение. Вероятно негативните мисли се подклаждат и от обезпокоителната новина свързана с атмосферните условия през следващите няколко дни, която научихме малко по-рано, по време на закуската – утре по обяд се очаква рязко влошаване на времето, изразяващо се със силни гръмотевични бури и проливни дъждове. Подобни условия правят теренната работа невъзможна, още повече, когато последната протича в планински район. Налице е осезаемата възможност да бъдем принудени да съкратим експедицията си с един ден. Да, не изглежда много, но когато разполагаш само с една седмица за работа, срок, който всъщност е адски кратък, за да проведеш сериозни теренни дейности, един ден по-малко на терен може да се окаже разликата между успеха и неуспеха. Дано да се ни се размине…

Изгарящото августовско слънце с нищо не предвещава хипотетичните към момента дъждове. Тъкмо обратното. От близо два часа сме на терен и умората лека-полека започва да се натрупва. Същевременно липсата на някакви по-впечатляващи находки превръща всяко замахване с чука, всяко движение отстраняващо парченце скала, всяко взиране в неравната скална повърхност, в монотонно действие, извършвано от несъзнателните дълбини на мозъка и повтарящо се отново и отново до безкрай, освен ако някакъв страничен стимул не изтръгне сетивата ми от механичния унес. Колегите водят някакви разговори покрай мен, но не ги слушам твърде задълбочено. Мисля си, че съм съсредоточен върху работата по седиментния пласт, който ровичкам в търсене на вкаменелости, а всъщност умът ми, както обикновено, блуждае и се занимава с други въпроси. Размишлявам върху находището и геологичните загадки, които все още продължават да го обгръщат като в гъста мъгла, през която успяваме да видим само отделни фрагменти от цялата картина.

В геоложки смисъл Трънският край попада на границата на две тектонски зони –Средногорие и Краище. Средногорието е част от обширен пояс характеризиран от къснокредна магматична (внедряване и кристализация на огнетечни топилки дълбоко в земната кора) и вулканска (изливане на тези топилки на повърхността като лава) дейност, който може да се проследи от северозападните части на Румъния (Апусенските планини), през Сърбия (река Тимок) и по цялото протежение на България, чак до Черно море. Геоложките процеси на топене на земната кора и свързаните с това прояви на вулканизъм са довели до формирането на големи находища на цветни и благородни метали с високо икономическо и промишлено значение, сред които такива на мед и злато. Понеже Средногорието е с наистина доста голяма площ, а различните му части се отличават по някои особености на своята геология и тектонско развитие, то е разделено на три подзони: Западна, Централна и Източна. Именно в Западното Средногорие е позиционирано нашето находище. Благодарение на десетилетия научни изследвания и труда на поколения геолози, стратиграфи и палеонтолози по безгръбначните животни, днес имаме относително добра представа за разнообразието от скали в тази част на Средногорието, тяхната възраст и условията довели до образуването им. Утайките формиращи седиментните (или утаечни) скали, които се разкриват в обхвата на Западносредногорската подзона, са се отложили в акваторията на морски басейн (или басейни) разположен в периферията на големия Тетиски (или Неотетиски) океан, от преди около 93 до преди около 70 милиона години (интервалът от туронския до маастрихтския век на късната креда). Тези скали, много, от които съдържат в себе си останки от морски организми като миди, охлюви, морски таралежи и амонити, на места са разсечени от вклинени в тях вулкански скали или пък са примесени с продуктите на вулкански изригвания (пепел, вулкански бомби и други). С времето учените са успели да обединят цялата налична информация в една обща рамка, която ни разкрива картината на едно топло субтропично море, под което земните недра клокочат под тектонския натиск на „загиващия“ Тетиски океан, при което генерират огнетечна топилка (магма) изливаща се периодично на дъното под формата на лавови потоци или формира вулкански постройки, които разкъсват безбрежната морска шир превръщайки се във вулкански острови. Това е малко отклонение, но всъщност прословутият Витошки вулкан, който незнайно защо някои хора си мислят, че може да избухне, е всъщност точно една такава вулканска постройка. Скалите изграждащи основната част от съвременната планина Витоша не само, че са на повече от 80 милиона години, но и са образувани дълбоко в земната кора, поне няколко километра, където се е разполагала голяма магмена камера. Така, че спокойно – Витошкият вулкан отдавна е изгаснал, а някога горещите му недра, днес са студени скали изнесени на земната повърхност. Но стига разсейване! Какво отношение имат древните океани и вулкани към динозавърското находище?

Противно на това, което може би сте чували или дори си мислите, че знаете, няма такова нещо като морски или водни динозаври. Е, пингвините са пример за полу-водни (semi-aquatic) динозаври, но едва ли си представяте точно това, когато чуете израза „морски динозаври“. Нептичите динозаври са сухоземни животни, като само няколко вида са се опитали да експериментират с полу-воден начин на живот. Като обитатели на сушата динозаврите имат нужда от… Ами… Суша, която да обитават! Това е съществено условие ако сме тръгнали да търсим динозаври и таим надежди да ги открием. Геоложките данни за Западното Средногорие обаче не ни дават основание да смятаме, че преди повече от 80 милиона години в района е имало голяма суша от типа на микроконтинент. За големи континентални маси въобще не може и да говорим – от Гондвана (или по-скоро нейните все по-фрагментирани останки) ни е разделял Тетиския океан, а пък днешна Европа е представлявала островен архипелаг, чиито най-големи островни маси са били разположени в западните му части (териториите на съвременните Испания и Франция). Явно прословутите вулкански островчета, които едва ли са били с твърде големи размери, остават единственият реалистичен вариант за дом на динозаврите. Е, възможни са и някои алтернативи. Такива например са временно издигнати над морската повърхност участъци на шелфа по време на ниско морско ниво. Късната креда е геоложка епоха, която се е характеризирала със силни колебания в стойностите на морското ниво, ту изключително високи, ту рязко понижаващи се, така че като учени трябва да имаме и подобен сценарий в ума си. Още повече, че имаме примери за открити в подобни в шелфови обстановки къснокредни кости и стъпки от динозаври на територията на Италия и Хърватия. Въпросът обаче е дали имаме основания да смятаме тази възможност за по-правдоподобна от вулканските острови населени с динозаври.

Въпреки, че няма данни за съществуването на обширна суша в района по време на късната креда, на доста места из Западното Средногорие седиментните скали или носят преки свидетелства за съществуването на сухоземна растителност някъде наоколо, или белезите им говорят за образуване в прибрежни условия. Растителните останки под формата на въглищни слойчета и лещи, които геолозите са докладвали през годините, трябва да са дошли от някъде. Същевременно имайки доказателства за съществуването на вулкани, които са изхвърляли пепел и лава в атмосферни условия, т.е. над морската повърхност, не е нелогично да се свържат двете доказателствени линии и да се предположи, че именно подобни, родени от вулканска активност късчета земя са били дом на откритата от нас фосилна сухоземна фауна.

Такава беше работната ни хипотеза, когато поехме на първата си експедиция до находището през 2018 година. По онова време се интересувахме по-конкретно от особеностите на природната среда, в която са натрупани утайките погребали останките на динозаврите, защото знанието за тези особености щеше да ни помогне не само в търсенето на нови вкаменелости, но и в самата интерпретация на открития фосилен материал. След като се запознахме отблизо с характеристиките на скалите в находището, техният фосилен състав (дали има други вкаменелости освен динозаврите и ако „да“ – какви) и геоложките им отношения със заобикалящите ги скални разновидности, ние допуснахме, че най-вероятно ровим из това, което преди повече от 80 милиона години е било някаква заблатена местност, вероятно не твърде далеч от морския бряг. С първите открити от екипа фрагменти от костенуркови коруби и зъби от родственици на крокодили изглеждаше, че нашите виждания се потвърждават и най-вероятно ще се окажат истина. Ясно си спомням как в една публична лекция, само месец след завръщането ни от терен, аз се опитвах да обрисувам картина представяща дребни растителноядни динозаври бродещи из гъсталака заобикалящ древно блато, в което костенурки се препичат по полупотопените стволове на паднали дървета, а крокодилоподобни хищници ги следят зорко с поглед, скрити под водната повърхност. Както често се случва обаче нещата предстоеше да се окажат по-сложни.

Въпреки, че фауната, която към онзи момент откривахме, подкрепяше първоначалните ни интерпретации, костите, като че ли се опитваха да ни разкажат друга история. Блатните обстановки предполагат някои особености на запазване на праисторическите организми, които ние не успяхме да наблюдаваме ясно на терен. Всъщност, въпреки че с напредването на работата започнахме да откриваме нови и нови кости от динозаври, бързо осъзнахме, че не става въпрос за цели или дори за частично запазени скелети, а по-скоро за отделни, изолирани кости и костни фрагменти. Парчетии останали сякаш след угощение и просто захвърлени наоколо. По онова време следната идея беше нещо, което се въртеше в главата ми – възможно ли е просто труповете на динозаврите да не са били погребани бързо под утайки и оставайки на земната повърхност, хищници да са ги разпръснали наоколо, при което част от тях са попаднали във водоема, където в течение на геоложките епохи са били фосилизирани? По фосилите не се виждаха следи от зъби и ръфане, така че непосредствените действия на хищници в крайна сметка не изглеждаха толкова вероятно. Все пак това не означаваше, че частта отнасяща се до престояването на земната повърхност или на дъното на водоема на костите преди погребването им не продължава да е валидна възможност. В тази посока продължи да ме бута едно наблюдение – в крайните части на някои от намерените кости, т.нар. епифизи, в близост до ставните повърхности костната повърхност беше абрадирана, разкривайки отдолулежащата гъбеста костна тъкан. Понеже дебелината на костната стена е най-тънка именно около епифизите, не е твърде нелогично човек да си помисли, че ако костта стои на повърхността на земята, където е изложена на капризите на атмосферното време, след определен период тя ще започне да се руши. Дотук всичко се подрежда идеално. За съжаление обаче целостта на костта може да бъде нарушена и по друг начин – чрез придвижването ѝ от водни потоци (или ако става въпрос за изключително дребни останки – търкаляне от вятъра). Транспортът на костен материал под действието на вода обикновено води не само до абрадиране на краищата му, но и до частичното или пълното му разпадане. И наистина, с едно единствено изключение, през първата и втората година от работата ни в находището ние намирахме фрагменти от кости, къде повече, къде по-малко запазени. Въпреки, че особеностите на находището не ни позволяват да картираме точното пространствено положение на отделните находки и да измерим ориентацията им по географските оси, на пръв поглед изглеждаше, че голяма част от тях показват известно подреждане в една посока. Най-честата причина за подобно подреждане на фосили в скалите е действието на някакво водно течение предхождащо вкаменяването на утайките, било то речен поток, вълнова дейност в плитките участъци на морето или пък специфични дълбокоморски течения. В заблатените местности обаче раздвижването на водния стълб като цяло е слабо и следователно няма силни течения, които да „подредят“ организмовите останки в определена посока. Но самите скали, в които откриваме нашите динозаври, поне при незадълбочен анализ, не приличат на скали образувани при утаяване на седименти по дъното на река или пък по морския шелф. Напротив, те като, че подсказват една по-спокойна водна обстановка. Същевременно фосилите сякаш изглежда са претърпели известен пренос преди да бъдат погребани. Можем ли да разрешим това противоречие?

Навярно си мислите, че подобни загадки са глупави и пълна загуба на интелектуални усилия, но най-вече – на време. Все пак това, което ни вълнува и е от интерес за нас в случая, са динозаврите, нали!? Трудно ми е да не се съглася, че динозаврите са интересни, но истината е, че разгледаните противоречиви данни и решаването им са от голямо значение. Всъщност има цяло едно научно направление (някои дори биха го нарекли отделна наука), което се занимава с разнищването именно на подобни въпроси. Става въпрос за тафономията. Тази дисциплина се занимава с изучаването на условията на средата и спецификите, при които са били погребани останките на древните организми. Ако ви е трудно да разберете какво представлява същината на тафономията, представете си работата на криминалисти, които откриват части от човешки скелет някъде в дивата природа и се опитват да разберат какво е довело до смъртта на човека и как останките му са попаднали там. Пренесени в сферата на палеонтологията подобни изследвания разкриват изключително ценна информация не само за животните, които изучаваме, но и за средата, която са обитавали, както и за факторите довели до фосилизирането им. Методите, които учените използват, за да извлекат тази информация са крайно разнообрази и могат да бъдат определени единствено като мултидисциплинарни: геоложки (особености на скалите, присъствие на специфични минерали в тях и т.н.), геохимични (химичен и изотопен състав на скалите и фосилните останки) и палеонтологични (състояние на фосилите, анатомични особености, необичайни белези по тях оставени от други организми и т.н.). Разбирайки повече подробности за околната среда дом на Трънските динозаври и условията, при които са били погребани и запазени техните кости, ние ще имаме възможност не само да разберем проумеем по-добре древните гиганти като животните, които са били, а директно ще получим данни за природните особености на района през късната креда.

 

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!