Публикуваме откъс от книгата „Себичният ген“ на Ричард Докинс на издателство „Изток-Запад“.
В началото беше простотата. Доста трудно е да се обясни как се е зародила дори една проста Вселена. Всички ще се съгласим, че ще е още по-трудно да се обясни внезапното възникване на живота – една цялостна система от сложен порядък, или появата на същества, способни да създават живот. Дарвиновата теория на еволюцията чрез естествения отбор удовлетворява, защото показва начин, по който простото може да се превърне в сложно и неподредените атоми да се групират във все по-сложни модели, докато накрая се стигне до създаването на човека. Дарвин осигурява решение – единственото възможно досега предложено за разрешаване на фундаменталния проблем за нашето съществуване. Аз ще се опитам да обясня великата теория в по-общ план, отколкото е прието, започвайки с времето преди началото на самата еволюция.
Дарвиновото оцеляване на най-годните е всъщност частен случай на по-общия закон за оцеляване на стабилното. Вселената е населена от стабилни обекти. Стабилният обект е сбор от атоми, достатъчно траен или много често срещан, за да заслужава наименование. Той може да бъде уникална колекция от атоми, например връх Матерхорн, която съществува достатъчно дълго, за да заслужи названието си, или може да бъде клас от обекти, като дъждовните капки например, възникващи с доста висока честота, за да заслужат общо название, макар че всяка капка поотделно живее твърде кратко. Нещата, които виждаме около нас и които смятаме, че се нуждаят от обяснение – скали, галактики, океански вълни, – са в по-голяма или по-малка степен стабилни атомни структури. Сапунените мехури имат склонността да придобиват сферична форма, защото това е стабилната конфигурация за тънките слоеве, запълнени с газ. В космическия кораб водата също е в стабилни сферични капки, но на Земята под действие на гравитацията стабилната повърхност на водата е плоска и хоризонтална. Кристалите на солта са кубове, защото това е стабилният начин да се опаковат заедно натриевите и хлорните йони. На Слънцето най-простите от всички атоми – водородните – се свързват, за да образуват хелиеви атоми, защото в условията, които преобладават там, хелиевата конфигурация е по-стабилна. Някои още по-сложни атоми се образуват на звездите навсякъде във Вселената; а са възникнали и по време на Големия взрив, който според преобладаващата теория е дал началото на Вселената. Тук се зараждат елементите, съставляващи нашия свят.
Понякога, когато атомите се срещат, те се свързват чрез химична реакция, за да образуват молекули, които могат да бъдат повече или по-малко стабилни. Такива молекули могат да бъдат много големи. Един кристал, какъвто е диамантът, може да се разглежда като единична молекула, пословично стабилна в този случай, но в същото време много проста, тъй като вътрешната ѝ атомна структура се повтаря безкрайно. В съвременните живи организми има други големи молекули, които са високоорганизирани и тяхната сложност се изразява на няколко равнища. Хемоглобинът на нашата кръв е типична белтъчна молекула. Тя е построена от вериги от по-малки молекули – аминокиселини, всяка съдържаща няколко дузини атоми, подредени по определен начин. В хемоглобиновата молекула има 574 аминокиселини. Те са подредени в четири вериги, които се извиват една около друга, за да образуват глобуларна триизмерна структура с учудваща сложност. Моделът на хемоглобиновата молекула доста наподобява гъст храст тръни. Но за разлика от истинския храст той не е случайно приблизителен образец, а една определено постоянна, идентично повтаряна структура без нито едно произволно изкривяване над 6 х 1020 пъти средно в човешкото тяло. Точната храстоподобна форма на една протеинова молекула като хемоглобина е стабилна, в смисъл че двете вериги, състоящи се от същите последователности на аминокиселини, ще се отпускат като две пружини точно в същата триизмерна спираловидна конфигурация. Хемоглобиновите „храсти“ се пръкват в тяхната „предпочитана“ форма в нашето тяло с честота от около 4 х 1014 в секунда, а други такива храсти се разрушават със същата скорост.
Хемоглобинът е молекула, често използвана за илюстрация на принципа, че атомите имат склонност да образуват устойчиви състояния. Важното е, че преди настъпването на живота на Земята се е извършила може би една рудиметарна еволюция на молекулите чрез обикновените процеси на физиката и химията. Не е необходимо да се мисли за план, цел или насоченост. Ако група от атоми при наличие на енергия достигне до стабилно състояние, тя ще има тенденцията да остане по този начин. Най-ранната форма на естествен отбор е била просто подбор на стабилни форми и отхвърляне на нестабилните. Няма никаква мистерия в този процес. Това е трябвало да се случи по дефиниция.
Оттук, разбира се, не следва, че можете да обясните съществуването на толкова сложно същество като човека само с действието на същите тези принципи. Безполезно е да се разбърква точният брой атоми заедно с външната енергия в колбата, докато се случи да попаднат в точното подреждане и оттам да изскочи Адам! Вие може да направите молекула, състояща се от няколко дузини атоми, но човекът се състои от над 1026 атоми. За да направим човек, ще трябва да работим с вашия биохимичен шейкър толкова дълго, че цялата възраст на Вселената би изглеждала като миг, а дори и тогава не бихме успели. Ето къде Дарвиновата теория в нейната обща форма ни спасява. Тя встъпва във властта си от момента, в който историята на бавното построяване на молекулите свършва и напуска сцената.
