Публикуваме откъс от книгата „Комета“ на Карл Сейгън и Ан Друян на издателство „Изток-Запад“. Глава 1: Да полетиш с комета
Те са снеговете на отминали времена, древните останки от произхода на Слънчевата система, стаени смръзнати в междузвездния мрак. Тук са съхранени трилиони обикалящи в орбита снежни преспи и айсберги, деликатно разпръснати около Слънцето. Те обикалят със скоростта, с която малък витлов самолет пори синьото небе на намиращата се далече от тук Земя. Бавното им движение балансира гравитацията на далечното Слънце и в крехкото равновесие между две слаби сили са им нужни милиони години за пълна обиколка около тази жълта светлинка. Тук се намирате на една трета от пътя до най-близката звезда. Или по-скоро, до следващата най-близка звезда: в дълбоката непрогледност на тъмното небе край вас е напълно ясно, че Слънцето е една от звездите. То дори не е най-ярката звезда в небето. По-ярки от него са Сириус и Канопус. Ако около звездата, наречена Слънце, обикалят планети, то от тази далечна точка няма и намек за тях.
Трилионите носещи се айсберги изпълват огромен обем пространство, а най-близкият от тях е на три милиарда километра от тук – колкото разстоянието от Земята до Уран. Айсбергите са многобройни, но пространството, което запълват, тази дебела обвивка около Слънцето, е непонятно огромно. Повечето от тях са тук от самото създаване на Слънчевата система, изолирани от безредиците в онзи чужд и враждебен район около нейния център.
Освен редките и меки проблясвания на космически лъчи от някоя колапсирала звезда в другия край на Млечния път тук не се случва нищо. Цари пълно спокойствие. Но ето че нещо все пак се е случило – гравитационна намеса, но не от Слънцето или възможните планети около него, а от друга звезда. Тя се е приближила бавно, като дори в най-близката си точка е била все тъй далечна. Вижда се от тук – мъждукаща в светлочервено, много по-бледа от Слънцето. Облакът от айсберги е бил носен от Слънцето по пътя им през Млечния път. Но другите звезди имат собствени характерни движения и се случва да ни доближат. Така че понякога, както сега, това предизвиква лек гравитационен тътен и облакът потрепва.
Тъй като нашият айсберг е свързан толкова слабо със Слънцето, дори леко побутване или подръпване е достатъчно, за да го запрати по нова траектория. Съседните айсберги, които са твърде малки и далечни, за да бъдат наблюдавани, са били повлияни по същия начин и сега са се устремили в различни посоки. Някои са се откъснали от гравитационните окови на Слънцето и сега, свободни от това древно робство, поемат на одисея из огромното междузвездно пространство. Но за нашия айсберг се разгръща друга съдба. Той е бил подръпнат по такъв начин, че сега ние падаме, в началото бавно, но с нарастваща скорост, все по-надолу и по-надолу към светлата точица, около която бавно се върти тази огромна сбирка от малки светове.
Представете си, че сте толкова търпеливи и дълголетни като айсберга, на който стоите, и имате достатъчно живот и продоволствия за пътуване, което ще продължи хиляди и дори милиони години. Сега падате към ярката жълта звезда. Вашият малък свят и неговите събратя вече си имат име – наричат ги комети. Вашата комета, която може би се нарича Хейл-Боп, е пратеник от царството на ледовете до вътрешните селения около Слънцето.
Тук отвън кометата е само един айсберг. По-късно този айсберг ще е само част от кометата, наречена ядро. Типичното кометно ядро е с размер от няколко километра. Повърхностната му площ е колкото малък град. Ако стоите върху него, ще видите лъкатушещите контури на могили, изваяни от много тъмен червеникавокафяв лед. На този малък свят няма въздух, няма нищо течно и като изключим вас, няма и нищо живо или поне доколкото можете да видите. През следващите милиони години може да изследвате всяко ъгълче, всяка планина и всеки процеп. При съвършено чистите небеса, докато пред вас не стоят никакви спешни задачи, може да прекарате известно време и в изучаване на великолепието от немигащи ярки звезди, което ви обгръща.
Следите ви са дълбоки, защото снегът под краката ви е податлив. Тук-там има петънца от пръст, толкова крехки, че ако неблагоразумно стъпите на тях, както в легендарните подвижни пясъци на Земята, ще пропаднете в дълбокия тъмен лед, който се намира на метри под вас. Падането ще е бавно, почти унасящо, защото ускорението, причинено от гравитацията, притегателната сила на кометата, е едва няколко хилядни от процента от познатото 1g на Земята.
На по-твърда земя слабата гравитация може да ви изкуши за безпрецедентни атлетически подвизи. Но трябва да сте внимателни. Ако се оттласнете прекалено, може да се откъснете от кометата. С нищожни усилия сте способни да отскочите на трийсет километра в Космоса, достигайки апогея на траекторията си след близо седмица. Оттам можете да обхванете с поглед цялата комета, която бавно се върти под вас, докато оста ѝ по някаква случайност е почти насочена към Слънцето. Различавате неравната ѝ форма, която е доста далече от идеалната сфера. Може би се притеснявате, че сте скочили твърде високо и няма да паднете обратно на кометата, а ще продължите завинаги да се носите самотно из Космоса. Но скоро откривате, че скоростта ви постепенно намалява и 10–12 дни след лекия ви отскок вие отново се връщате сред тъмните снегове. В този свят вие притежавате опасна сила.
