„Как виждам света” е сборник с 65 есета и писма на Алберт Айнщайн. Книгата, която е публикувана за първи път в оригинал през 1934 г., съдържа текстове с възгледите на учения по разнообразни теми: съдбата, боговете и хората, религията и науката, войната и мира, икономиката, международната политика, демокрацията, тиранията, национализма и хуманизма. Още за българското издание на „Как виждам света” (ИК „Сиела”) може да прочетете тук.
„Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно, отколкото да разделиш атома на частици.”
Алберт Айнщайн
Откъс от „Как виждам света”, Алберт Айнщайн
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ СТУДЕНТСКАТА СРЕЩА ПО РАЗОРЪЖАВАНЕТО
Предишните поколения са ни дарили с високо развито научно и техническо познание, с най-ценния дар, който носи със себе си възможността да направим живота си толкова свободен и красив, колкото нито едно предишно поколение не е могло. Но този дар е придружаван и от опасности за нашето съществуване, които са по-големи от всичко, което ни е заплашвало досега.
Съдбата на цивилизованото човечество зависи повече от всякога от моралните сили, които то е способно да създаде. Така че задачата, пред която е изправена нашата епоха, определено не е по-лека от задачите, с които нашите предци са се справяли успешно.
Храната и другите стоки, от които светът се нуждае, могат да бъдат произведени с много по-малко часове труд отпреди. Но това доведе до задълбочаване на проблема с разделението на труда и разпределението на благата. Всички усещаме, че свободната игра на икономическите сили, нерегулираното необуздано преследване на богатство и власт от индивида вече не води автоматично към приемливо решение на тези проблеми. Производството, трудът и разпределението трябва да се организират според определен план, за да не се губи ценна продуктивна енергия и за да не изпадат цели дялове на обществото в бедност и диващина. Ако неограниченият sacro egoismo води до пагубни последици в икономическия живот, той е също толкова лош водач и в сферата на международните отношения. Развитието на механизирани методи на война ще доведе до това, че човешкият живот ще стане непоносим, ако хората скоро не открият начин да предотвратяват войните. Значимостта на тази тема може да бъде сравнена само с нивото на неадекватност на досегашните опити тя да се адресира.
Прави се опит да се намали опасността, като се налагат ограничения на въоръжаването и рестриктивни закони за водене на война. Но войната не е като игрите, които се играят в клубовете, където играчите честно спазват правилата. Когато животът и смъртта са поставени на карта, правилата и задълженията спират да бъдат задължителни. Само абсолютното отричане на всяка война може да доведе до успех. Създаването на международен съд не е достатъчно. Трябва да има договори, които гарантират, че решенията на този съд ще бъдат спазвани от всички нации едновременно.
Без тази гаранция те никога няма да имат смелостта да се разоръжат.
Представете си например, че американското, английското, германското и френското правителство настояват японското да спре веднага своите военни операции в Китай, под заплаха от пълен икономически бойкот. Смятате ли, че японското правителство ще бъде готово да поеме отговорността да вкара страната си в такова опасно приключение. Тогава защо не се направи именно това? Защо трябва всеки човек и всяка нация да треперят за съществуването си? Защото всеки търси собственото си проклето краткосрочно предимство и отказва да го подчини на просперитета и благоденствието на общността.
Затова започнах с твърдението, че човечеството повече от всякога зависи от моралните си сили днес. Пътят към щастливата държава минава през отхвърлянето и самоограничаването във всичко.
Откъде би могла да дойдете силата за този процес? Само от тези, които са имали шанса в ранните си години да укрепят своя разум и да разширят светогледа си чрез учение. Така че ние, от старото поколение, разчитаме на вас и се надяваме, че ще се борите с цялата си мощ да постигнете това, което ни беше отказано.
