Наука

Нобеловата награда за медицина за 2020 г. бе присъдена на откривателите на вируса на хепатит С (видео)

Нобеловата награда за медицина за 2020 г. бе присъдена на откривателите вируса на хепатит С

Преди минути бяха обявени носителите на Нобеловата награда за физиология или медицина за 2020 година. Това са Харви Дж. Алтер, Майкъл Хютън и Чарлз М. Райс (Harvey J. Alter, Michael Houghton and Charles M. Rice) за „откриването на вируса на хепатит С“.

Нобеловата награда за медицина за 2020 г. бе присъдена на откривателите вируса на хепатит С

Тяхната работа, заслужила тазгодишната Нобелова награда, е допринесла решаващо за борбата с хепатита, пренасян от кръвта, основен световен здравен проблем, който причинява цироза и рак на черния дроб.

Нобеловата награда за медицина за 2020 г. бе присъдена на откривателите вируса на хепатит С

Харви Дж. Алтър, Майкъл Хоутън и Чарлз М. Райс са направили важни открития, които доведоха до намирането на вируса на хепатит С. Преди тях откриването на вирусите на хепатит А и В е било критична стъпка напред, но повечето случаи на кръвен хепатит остават необясними.

Откриването на вируса на хепатит С разкрива причината за останалите случаи на хроничен хепатит и прави възможни кръвни тестове и нови лекарства, които са спасили милиони животи.

През 60-те години Барух Блумберг установява, че една форма на кръвен хепатит се причинява от вирус, който става известен като хепатит В вирус, и откритието води до разработването на диагностични тестове и ефективна ваксина. Блумберг е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина през 1976 г. за това откритие.

По това време Харви Дж. Алтър от Националния здравен институт на САЩ изучава появата на хепатит при пациенти, получили кръвопреливане. Въпреки че кръвните тестове за новооткрития вирус на хепатит В намаляват броя на случаите на хепатит, свързан с трансфузия, Алтър и колегите му с тревога показват, че остават голям брой други случаи. По това време също са разработени тестове за инфекция с вируса на хепатит А и става ясно, че хепатит А не е причината за тези необясними случаи. По-голямото притеснение е било, че значителен брой от тези, които получават кръвопреливане, развиват хроничен хепатит поради неизвестен инфекциозен агент.

Алтер и колегите му доказват, че кръвта от тези пациенти с хепатит може да предаде болестта на шимпанзетата, които са единственият възприемчив гостоприемник освен хората. Последващи проучвания също демонстрират, че неизвестният инфекциозен агент има характеристиките на вирус. По този начин методичните изследвания на Алтър определят нова, отделна форма на хроничен вирусен хепатит. Мистериозното заболяване става известно като „не-А, не-В“ хепатит.

В същото време Майкъл Хоутън, работещ за фармацевтичната компания Chiron, се заел с трудната задача за изолиране на генетичната последователност на вируса. Хоутън и колегите му създават колекция от ДНК фрагменти от нуклеинови киселини, открити в кръвта на заразено шимпанзе. По-голямата част от тези фрагменти идват от генома на самото шимпанзе, но изследователите прогнозират, че някои ще бъдат получени от неизвестния вирус. Предполагайки, че антитела срещу вируса ще присъстват в кръвта взета от пациенти с хепатит, учените се заели с търсене на ДНК фрагменти. След много работа са успели да  намерят един положителен, който след това се разбира, че е нов РНК вирус, принадлежащ към семейството на Flavivirus и е наречен вирус на хепатит С.

Откриването на вируса на хепатит С е решаващо, но липсва една съществена част от пъзела: може ли вирусът сам да причини хепатит? За да отговорят на този въпрос, учените е трябвало да проучат дали клонираният вирус е в състояние да се репликира и да причини болест. Чарлз М. Райс, изследовател от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, заедно с други учени, работещи с РНК вируси, отбелязват неизучен преди това регион в края на генома на вируса на хепатит С, който според тях може да бъде важен за репликацията на вируса. Райс също наблюдава генетични вариации в изолирани вирусни проби и предполага, че някои от тях могат да възпрепятстват репликацията на вируса. Чрез генно инженерство Райс генерира РНК вариант на вируса на хепатит С, който включва новоопределения регион на вирусния геном и е лишен от инактивиращите генетични вариации. Когато тази РНК се инжектира в черния дроб на шимпанзетата, в кръвта се открива вирус и се наблюдават патологични промени, наподобяващи тези, наблюдавани при хора с хроничното заболяване.

Това е окончателното доказателство, че вирусът на хепатит С сам по себе си може да причини необясними случаи на трансфузионно-медииран хепатит. Значение на това награждаване с Нобелова награда Откритието на Нобеловите лауреати на вируса на хепатит С е забележително постижение в продължаващата битка срещу вирусни заболявания

Благодарение на тяхното откритие вече са на разположение високочувствителни кръвни тестове за вируса и те по същество са елиминирали пост-трансфузионния хепатит в много части на света, значително подобрявайки глобалното здраве. Откритието им също така позволи бързото развитие на антивирусни лекарства, насочени към хепатит С. За първи път в историята болестта вече може да бъде излекувана, което поражда надежди за унищожаване на вируса на хепатит С от световното население.

Нобеловата награда за медицина за 2020 г. бе присъдена на откривателите вируса на хепатит С

Хепатит C често протича без симптоми, но хроничната инфекция може да доведе до образуване на ръбцова тъкан (нефункционална тъкан, наподобяваща белег) по повърхността на черния дроб, а след години и до цироза. В някои от случаите, хората с цироза развиват също и чернодробна недостатъчност, рак на черния дроб или разширени вени в хранопровода или стомаха, което може да доведе до кървене или дори до смърт.

Заразяването с хепатит C става основно по кръвен път чрез венозна употреба на наркотици, чрез нестерилно медицинско оборудване и кръвопреливане. Изчислено е, че 130 – 170 милиона души по света имат хепатит C.

Очаквайте още подробности…

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!