Николай Спасов: Откритата къртица в България е сензационна за науката в Европа
Наука

Николай Спасов: Откриването на къртицата Talpa martinorum в България е сензация за науката в Европа

В края на август учени от Националния природонаучен музей – БАН съобщиха за нов вид бозайник описан от българска находка в статия за сп. Bonn zoological Bulletin. Заедно с Природонаучния музей в Словения и Зоологическия институт „Александър Кьонинг“ в Германия и с българско участие в лицето на д-р Недко Недялков обявиха, че в горите на Странджа планина живее нов и неизвестен за науката вид бозайник – къртицата Talpa martinorum. Бозайниците на Европа се изучават повече от 300 години и заедно с птиците се смятат за най-добре проучените в света.

Директорът на Националния природонаучен музей и зоолог Николай Спасов разказва повече за за фауната в България в интервю за Агенция „Фокус“:

Николай Спасов: Откритата къртица в България е сензационна за науката в Европа

– Г-н Спасов,  в Странджа планина беше открит нов вид къртица в страната ни. Можете ли да ни разкажете малко повече за този вид къртица и защо не сме го открили по-рано през годините?

– Още преди около 200 години, големият френски естественик Жорж Кювие е казал, че можем да се съмняваме, че има големи видове животни, които науката да не знае. Малко е прибързал. Дори днес се описват нови видове животни. Такъв е случаят с една антилопа, намерена през 90-те години в Непал. Такъв е случаят и с нов вид тапир, намерен в планините на Южна Америка. Вярно е, че описването на едри видове днес е почти невъзможно и е сензация. Докато насекоми се описват по цял свят всяка година.

Доколкото до къртицата в България – тя е сензационна с това, че от десетилетия се смяташе, че нов вид бозайник от Европа не може да бъде описан. Нищо, че е малко и земно-скрито като начин на живот животно, но се оказа, че от Европа и то от България нов вид бозайник е описан от трима зоолози – двама чужденци и нашият колега Недко Недялков.

– По какъв начин се стига до откриването на нови видове животни?

– Какво значи да се опишат нови видове? Това е една завладяваща област на познанието за тези, които могат да го правят. С това се занимават т.нар. таксономи и систематици – хората, които работят в областта на класифицирането на организмите. Може да се каже, че не всички от тях описват нови видове, но тези, които го правят се занимават с една изключително интересна материя, защото да опишеш нов вид означава да знаеш всички видове животни в тази област, описани преди теб. Безспорно са нужни много знания за това. Нужни са много знания и за това как трябва да бъде описан вида, така че описанието му да е правилно и да бъде използвано от учените по-нататък. Един добре описан вид се счита, че остава „вовеки“ в тази летопис на известните вече видове. Да опишеш нов вид е като да отвориш един прозорец, който никой до сега не е отварял и да погледнеш през него, защото новият вид е нещо, което природата е била създала, просто ние не сме знаели за неговото съществуване.

Николай Спасов: Откритата къртица в България е сензационна за науката в Европа

– Какви са животинските видове, които се откриват в България през последните години?

– Нашите колеги описват доста често нови видове. Това са предимно безгръбначни и насекоми. Тук бих споменал една стоножка, описана от наш колега от Централна Азия. Тя е интересна с това, че е пещерно животно и беше намерена там, където не се очакваше, че може да съществува. Нашите колеги, които се занимава с безгръбначни животни описват и са описали не веднъж нови видове родове, защото фауната на безгръбначните е все още не така добре позната. Ако говорим за биоразнообразието на нашата природа има видове, които са световно известни. Може да се каже, че българската фауна е изключително богата в сравнение с други европейски страни. Наскоро имаше едно издание на Международния съюз за защита на природата, в което бяха направени анализи, които показват, че територията на България е сред най-богатите на разнообразие на бозайници и най-богатата в цяла Европа на редки застрашени видове. Това поставя една голяма отговорност, която ние носим за опазване на биоразнообразието на европейския континент.

– Каква част от фауната в страната ни все още е неразкрита?

– Можем да кажем, че гръбначната фауна е разкрита ако говорим за видове. Има още много да се изучава фауната от гледна точна на биологията на видовете и факторите, които застрашават тяхното съществуване. Колкото до фауната на безгръбначните, то има още много, много да се намери. Сигурно десетки, дори стотици видове могат да бъдат описани тук.

– Колко е богато биоразнообразието в България що се касае до животинския свят?

– България е интересна с това, че тя е на кръстопът между няколко зони на влияние – Африка, Европа и Азия. Не случайно нейната природа е толкова богата и не случайно именно тук, както виждаме все още се описват нови видове бозайници. Ако говорим за изкопаемите видове бих искал да споделя монограцията, която току що излезе в международно списание, издавано в Германия. В нея група учени описахме за пръв път описахме Миоценската фауна на Македония – 27-28 находища и почти 60 вида животни. Това е около 13 години работа. В нея сме означили 2 нови вида – те не са наименувани, защото все още имаме няколко съмнения, но това са нов вид антилопа и нов вид хиена, живели преди 7-8 млн. години. Докато правехме това изследване попаднахме в македонската колекция на един много интересен череп. Този череп описахме като нов, дори не само вид, а като нов род изкопаема котка с размерите на гепард. Най-интересното е, че белезите на тази котка са близки до тези на гепарда, въпреки, че той е създаден от природата много по-късно. Тази голяма котка, живяла някога на Балканите е първият опит на природата да създаде гепард. С такива белези, които показват възможности за голяма скорост и ориентация. Заедно с млада пекинска палентоложка миналата година описахме нов вид съблезъба котка с размерите на леопард. Тази котка се опитвах да опиша по български материали още преди 15-тина години, но все нещо ми липсваше. Преди няколко години бях в Пекин и видях на бюрото на палентоложката цял череп и си дадох сметка, че това е същия вид и той е съществувал на една много голяма територия.

– Имате ли данни за това колко животински видове пребивават в страната ни?

– Бозайниците например са 100 или 101 вида. Към тях можем да прибавим и новооткрития вид къртица в страната ни. Когато говорим за бозайници, трябва да имаме предвид, че гръбначните са с хиляди и дори десетки хиляди по-малко от видовете безгръбначни животни.

– Кои са най-интересните и екзотични видове животни в страната ни и къде се срещат те?

– Аз бих казал, че така или иначе повечето хора се впечатляват най-вече от гръбначните и то от бозайниците и птиците. В това отношение те са най-етнозначимите видове. Ако говорим за птици, разбира се, че по-редките и застрашени видове са тези и все още имат потаен начин на живот са тези, обикалящи големите горски масиви. Те остават като едни острови на дивата природа. Разбира се, миграциите на птици, минаващи през България са изключително важни, защото това са основните пътища, по които птиците от Европа отиват през зимата на юг и после се връщат обратно. Тези пътища са особено важни с това, че те са като истински магистрали и е много важно те да бъдат опазвани, защото изчезването на видовете може да бъде свързано именно с промяната на природната обстановка в тези птичи магистрали. Колкото до едрите бозайници, бих споменал мечката. Популацията на мечката в България е една от няколкото Национални популации в Европа с повече от 500 индивида. Ние имаме една богата меча фауна и това също е една отговорност, защото ние в това отношение сме отговорни пред Европа за опазването на този вид. Тук искам да кажа, че съвсем нови изследвания, в които участвам доказват, че Южноевропейската популация и специално Балканската е доста различна от останалата популация на мечките в Европа.

Ако говорим за едно такова малко, но много интересно животинче – пъстрият пор, той е наистина една реликва от древни времена по начин на живот и украска. Генетичните изследвания показаха, че най-първичният генотип на това животно е именно тук на Балканите и специално в България. Много са видовете животни, за които си заслужава да се говори. Чакалът например е един вид, който беше до скоро екзотичен за Европа и съществуваше само на Балканите. През 60-те години е щял да изчезне, но след забраната дребните примамки той успява много бързо да се разпространи и приспособи. Чакалите са кучета и с това са едни от най-интелигентните и лесно-приспособимите животни. Те тръгвайки от няколкото си Балкански популации успяха да стигнат до Естония, Полша, Австрия и Северна Италия и същевременно на изток.

– Какво трябва да знаят хората по отношение на опазването на животинските видове и тяхната среда?

– Първо човек трябва да вижда проблемът вътре в себе си. Когато природата е неизчерпаема на човек му се струва, че няма никакво значение дали ще отсечеш едно или десет дървета или ще убиеш едно или няколко животни. Когато природата се променя бързо под влиянието на човешка дейност, човек трябва да усети и да се замисли дали той е съдникът, който има право да каже кой ще живее и кой ще умре. Непременно днешната култура трябва да включи и природозащитната култура в себе си. Според мен оцеляването на живота на планетата е в тези, които днес са деца. За това е изключително важно те да получат нужната представа за това колко е важна природата, която ни е създала, а ние с лека ръка сме готови да унищожим в името на наши желания.

– Съществува ли координация между научните и природозащитните организации що се касае до опазване на биоразнообразието и откриване на нови животински видове?

– За откриването на нови животински видове е работа само на учените. Ако говорим за природозащитата координация трябва да има и такава разбира се има. Има все повече и повече и то не само в България, а в целия свят. Днес, въпреки че говорим много за природозащита, проблемите, свързани с опазване на природата стават все повече и повече. Това е парадоксално, но е обяснимо. Човечеството се увеличава все повече и повече. Урбанизацията е тотална, човекът и неговата експанзия навлиза навсякъде. Този процес не може да бъде спрян, но може да бъде разумно ограничаван, така че да можем да съжителстваме с природата, която носи красотата на живота, която ни е създала и която представлява огромна духовна ценност за човечеството. В това отношение институциите си сътрудничат, но борбата е много трудна, защото там, където икономиката е силна, логиката и емоциите не винаги успяват.

Цветелин ДИМИТРОВ, Агенция „Фокус“