На 19 януари 2020 г. на 87-годишна възраст почина акад. Благовест Сендов, световноизвестен български математик, изтъкнат държавник и общественик. По негова идея се организира и първата Международна олимпиада по информатика, на която България е домакин през 1989 година. Той е бил ректор на Софийския университет, председател на Българската академия на науките, председател на Народното събрание на Република България и посланик на България в Япония.
През 1987 г. проф. Благовест Сендов прави предложение на 24-тата генерална конференция на ЮНЕСКО за провеждане на Международна олимпиада по информатика. Като още през 1989 г. се състои първата олимпиада, а България е домакин. Надпреварата се провежда в Правец. Днес състезанието събира участници от над 80 държави.
През 1956 г. Благовест Сендов завършва висшето си образование в Софийския университет. Специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва. През 1964 г. защитава кандидатска дисертация.
Професор е по числени методи в СУ „Св. Климент Охридски“.
Автор е на над 200 научни публикации в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и др., а така също и на 7 монографии и над 30 учебника.
Със своите интелектуални качества, трудоспособност и административни заложби, Благовест Сендов извървява само за 15 години трудния път от асистент, доцент (1963), професор (1968), декан на Математическия факултет (дн. ФМИ; 1970-1973) до ректор (1973-1979) на Софийския университет. Междувременно придобива необходимите научни степени кандидат на науките (1964; дн. д-р) и доктор на математическите науки (1967).
Благовест Сендов е най-младият доктор на науките, най-младият професор, най-младият ректор по онова време.
Той има не по-малко успешно развитие и в Българската академия на науките – старши математик (1961-1963), ръководител на секция Числени методи (1967-1970), зам.-директор на Института по математика с Изчислителен център (1967-1970; дн. ИМИ); зам.-председател и гл. научен секретар (1982-1988) и председател (1988-1991) на Академията.
Междувременно става член-кореспондент (1974) и академик (1981).
Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент „Проблемна група по образованието“, наричан разговорно „Сендовската система“, който инициира, докато е ректор на Софийския университет. ПГО е образователна система, въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ – Математика, Български език и Литература. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове учениците започват своето обучение на 6-годишна възраст. Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен „прозападен“.
По време на интеграцията (1970-1988) на Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и Математическия институт с Изчислителен център (дн. ИМИ) на БАН в Единен център по математика и механика (ЕЦММ; История на ФМИ, История на ИМИ), Бл. Сендов заема длъжностите: зам.-директор (1970-1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971-1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972-1978), Математическо образование (1981-1983).
Председател и заместник-председател на Народното събрание от 1995 до 1997 г., съответно от 1997 до 2004 г.
Посланик в Япония от 2004 до 2009 г. и във Филипините (20 април 2006 – 19 септември 2014).
