На 6 юни в Кръжока по астрономия Стоил Иванов ще ни разкаже за двигателите за космически апарати
EnteR Наука

На 6 юни в Кръжока по астрономия Стоил Иванов ще ни разкаже за двигателите за космически апарати

Как работят двигателите за космически апарати? На 6 юни ще се проведе последният Кръжок по астрономия за тази учебна година. Домакините от катедра Астрономия към СУ са поканили инженер-физика Стоил Иванов, който ще разкаже повече за науката зад двигателите за космически апарати. Не пропускайте този четвъртък във Физическия факултет на СУ от 19:30 ч. лекцията „Плазмени двигатели за космически апарати“.

На 4 октомври 1957 година е изстрелян първият изкуствен спътник „Спутник-1“. Това събитие маркира началото на Космическата ера. Неминуемо се започва и разработването на двигатели за космически апарати, които да позволяват изпълнението на все по-амбициозни мисии, сред които и стъпването на човек на Луната през 1969 година. Благодарение на разработените двигатели, човечеството изпраща спътници и до други планети от Слънчевата система. Основните технологии за задвижване се делят на два вида: химически двигатели (например ракетен двигател) и електрически двигатели (например плазмен двигател). Въпреки че химическите двигатели са с много по-неефективен разход на гориво спрямо електрическите, до края на ХХ-ти век химическите двигатели са основен избор поради ниската си консумация на електроенергия. Напредването на електрониката в последните две десетилетия обаче променя тази тенденция. Електрониката става по-компактна и ефективна и вече става възможно малки и леки спътници да изпълняват задачи, които традиционно са се изпълнявали от големи и тежки платформи. Паралелно с това, наличната електрическа енергия на борда на космическите апарати значително се увеличава. Тези особености позволяват навлизането на електрическите двигатели в космическата индустрия и в днешно време те вече са основен избор за бордова система за задвижване.

Стоил Иванов завършва НПМГ „Акад. Л. Чакалов“ с профил физика. След това придобива бакалавърска степен  по инженерна физика във Физически факултет при СУ „Св. Кл. Охридски“. През 2017 година завършва магистратура по аерокосмическо инженерство и комуникации с магистърска теза „Стабилизация и анализ на поведението на съзвездие от малки сателити“. Тази тематика запалва неговият интерес в областта на орбиталната динамика, проектиране на орбити и системи за задвижване на космически апарати. От 2018 година е докторант в катедра „Радиофизика и електроника“ към Физически факултет при СУ „Св. Кл. Охридски“ и работи по дисертацията си на тема „Електротермичен плазмен двигател за малки спътници“. Той е част от екипа, изпълняващ проект „Електротермичен микровълнов плазмен двигател за българските нано-сателити“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по договор КП-06-ОПР 01/1. Стоил Иванов е и съосновател на нестопанското сдружение „Инициатива САТ-1“ (sat-1.com), стремящо се да подпомага аерокосмическия сектор в България чрез изпълняването на практически проекти и разпространяването на придобития опит и знания сред младите български учени с интерес в областта.

По време на лекцията Стоил ще разясни кои са основните параметри на един двигател, ще покаже сравнение между електрическите и химическите двигатели. Ще ни запознае с установените технологии в електрическото задвижване, както и с последните тенденции в областта. Ще бъдат разгледани няколко примерни мисии, които са осъществени чрез електрически двигатели. Накрая ще завърши с представяне на текущите проекти, които се изпълняват във Физически факултет.

На 6 юни в Кръжока по астрономия Стоил Иванов ще ни разкаже за двигателите за космически апарати