Преди 49 години е изстреляна космическата мисия Mariner 10. Това е първият космически апарат, изпратен до планетата Меркурий, първият, който изследва две планети в една мисия (Меркурий и Венера), първият, който използва маневрата гравитационно подпомагане, за да промени траекторията на полета си, и първият, който използва слънчевия вятър като средство за ориентация по време на полет.
Mariner 10 е изстрелян на 3 ноември 1973 г. с основна цел изследването на планетите Меркурий и Венера, като трябва да разбере дали на Меркурий има атмосфера. Пуснат е две години след Mariner 9, а наследниците му Mariner 11 и 12 са преименувани като Voyager 1 и Voyager 2, няколко години по-късно.
Корпусът на апарата е дълъг 1,4 м. Има и два слънчеви панела с дължина по 2,7 м всеки. Сондата има стартово тегло от 503 кг, от които 79,4 кг научна апаратура.
Mariner 10 е първият космически апарат, който използва маневрата гравитационно подпомагане, използвайки Венера, за да промени траекторията на полета си и да снижи перихелия си до орбитата на Меркурий. Тази маневра, извършена според орбиталната механика и изчисленията, направени от италианския учен Джузепе Коломбо, поставя космическата сонда в орбита, която многократно го среща с Меркурий. Маринър 10 използва радиационното налягане върху слънчевите си панели, за да контролира височината си.
През първата седмица на полета камерите на Маринър 10 са изпробвани, като предават 5 серии снимки на Земята и 6 на Луната. Заснет е и северният полюс на Луната, който дотогава е по-слабо изследван.
Mariner 10 минава покрай Венера на 5 февруари 1974 г. на най-близко разстояние 5768 км в 17:01 UT. Заснема облаците над планетата през ултравиолетов филтър и извършва други атмосферни проучвания. На изпратените фотографии се различават множество подробности от облаците, което изненадва астрономите, тъй като облачната покривка на Венера изглежда изключително еднообразна във видимия спектър.
Апаратът предава около 3000 снимки на планетата във видимия и ултравиолетовия спектър. Фотографиите показват, че атмосферата на Венера е в постоянно движение. Съставен е модел за атмосферната динамика на планетата.
По време на първото преминаване покрай Венера, Mariner 10 заснема движение на облаци в атмосферата и засича много слабо магнитно поле.
Първото преминаване покрай Меркурий е направено в 20:47 UT на 29 март 1974 г. при най-близко разстояние от планетата 703 км. След като прави една обиколка около Слънцето, (а в това време планетата извършва две такива), Mariner 10 минава отново близо до Меркурий на 21 септември 1974 г. на разстояние 48 069 km. Третото, последно и най-близко прелитане до планетата е на 16 март 1975 г. на разстояние само 327 км.
След последната маневра горивото на апарата е почти изчерпано и Mariner 10 започва нова обиколка около Слънцето.
Mariner 10 преминава покрай Меркурий три пъти. Поради геометричните особености на орбитата (орбиталният период на Mariner 10 е почти два пъти по-голям от този на Меркурий), една и съща страна на Меркурий е огрявана от Слънцето при всяко преминаване. Това позволява в края на мисията да се регистрира около 40-45% от повърхността, като общо са били заснети над 2800 снимки. Те показват повърхност, подобна на лунната – осеяна с многобройни кратери. Заснети от апарата са целите или по-голямата част от регионите Бетховен, Кайпер, Микеланджело, Толстой и Дискавъри, половината от Бах и Виктория и малки части от някои други.
Mariner 10 открива, че Меркурий има оскъдна атмосфера, състояща се предимно от хелий, както и магнитното поле и богато на желязо планетно ядро. Радиометричните изследвания предполагат, че нощната температура на повърхността на планетата достига около -183°C, а максималната дневна е около 187 °C.
Сега Mariner 10 вероятно още обикаля около Слънцето, но инструментите на борда му най-вероятно са повредени от слънчевата радиация.