Наука

На 3 ноември 1957 г. е изстреляно кучето Лайка – първото живо същество, полетяло в орбита около Земята (видео)

На 3 ноември 1957 г. е изстреляно кучето Лайка – първото живо същество, полетяло в орбита около Земята (видео)

На 3 ноември 1957 година на борда на „Спутник-2“ е изстреляно кучето Лайка – първото живо същество, полетяло в орбита около Земята. Полетът осигурява на учените първите данни за това как живите организми издържат на безтегловността и понасят полета в Космоса. Лайка умира около 7 часа след изстрелването и няколко обиколки на Земята от стрес и прегряване, вероятно причинени след неуспешното отделяне на излишния товар от животоподдържащия модул.

Историята на кучето Лайка започва на улиците на Москва, където е намерено да се скита. То е 3-годишно женско куче, от смесена порода самоед-териер и тежи почти 6 кг. И преди полета на „Спутник-2“ СССР и САЩ са изпращали животни, но само на суборбитални полети. За полета на „Спутник-2“ са били обучавани 3 кучета: Албина, Мишка и Лайка. Лайка била избрана и обучавана от руския космически учен Олег Газенко.

За да се адаптират кучетата към ограниченото пространство на малката кабина на „Спутник-2“, те били държани за периоди от 15 до 20 дни в прогресивно намаляващи клетки. Продължителните им затваряния в тесни пространства довели до спиране на уринирането и дефекацията им, което ги направило нервни и влошило здравословното им състояние. Разхлабителните не им помогнали много. Освен това кучета били поставени в центрофуга, която симулирала ускоряването на ракетата, както и в симулатори, в които те трябвало да свикнат с шумовете на кораба. Това ускорявало пулса им двойно и кръвното им налягане стигало 30 – 65 mm Hg. Кучетата били обучени и да ядат специален високохранителен гел, които щял да бъде тяхната храна в Космоса.

След успеха на „Спутник-1“, Никита Хрушчов поискал СССР да направят втори полет на 7 ноември – датата на 40-годишнината от Октомврийската революция. В процес на изработване бил много по-усъвършенстван спътник („Спутник-3“), но той нямало да бъде готов преди декември.

За да успеят да спазят крайния срок, трябвало да бъде довършен апарат от по-стария модел. Според руски източници официалното решение за полет на „Спутник-2“ било взето на 10 или 12 октомври, по-малко от 4 седмици пред полета. Това е и причината Спутник-2 да бъде направен толкова набързо.

Според документи на НАСА Лайка е била поставена в сателита на 31 октомври 1957 г. – 4 дни преди старта на мисията. Температурата на площадката за излитане била необичайно ниска за това време на годината и се наложило контейнерът да бъде свързан чрез маркучи с климатик, който да поддържа контейнера на Лайка топъл.

Малко преди изстрелването на 3 ноември 1957 г. от космодрума Байконур козината на Лайка била намазана със слаб алкохолен разтвор и след това внимателно пригладена. Местата за прикачване на електрическите сензори (електроди) били намазани с йод. Лайка била привързана с каишки, имала прикачени торбичка за изпражненията и жизнените ѝ показатели се наблюдавали с прикачените електроди.

Тясната кабина на „Спутник-2“ позволявала на кучето да лежи или да стои и била с мека облицовка. Въздушната система осигурявала кислород, а охлаждащият вентилатор бил настроен да се включи, когато температурата в кабината превиши 15 °C. Храната и водата били в желирана форма. Данните показват, че Лайка е била възбудена, но е яла от храната.

Освен че „Спутник-2“ щял да направи първия полет с живо същество на борда си, той бил оборудван и с техника за измерване на слънчевата радиация и космическото лъчение. След като излязъл в орбита, носовата част се освободила успешно, но „Блок А“ не се отделил според планираното, което пречело на топлинната система да работи нормално. Някои от топлинните изолации се повредили. Общият резултат бил, че температурата в кабината достигнала 40 °C.

Сензорите показват, че по време на изстрелването, стойностите на пулса на Лайка били три пъти по-високи от тези в спокойно състояние. След достигането на безтегловност, те намалели, но това отнело три пъти повече време, отколкото при тестовете на Земята, явен показател за стрес. Данни, че Лайка е жива, са получавани приблизително от 5 до 7 часа от полета.

Лайка умира няколко часа след изстрелването от стрес и прегряване, вероятно причинени след неуспешното отделяне на излишния товар от животоподдържащия модул. Истинската причина и време на смъртта ѝ не са оповестени чак до 2002 г.

Въпреки че Лайка не оцелява, експериментът доказва, че жив пътник може да бъде изстрелян в орбита около Земята и да издържи на безтегловността. Това проправя пътя за полет на човек и осигурява на учените първите данни за това как живите организми понасят полет в Космоса.

„Спутник-2“ не бил създаден да се завърне на Земята, така че Лайка била обречена още в началото. По света възниква дебат относно използването на животните в полза на науката.

През 1998 г. Олег Газенко – измежду учените, отговарящи за изпращането на Лайка в Космоса, изразява съжаление, че е допуснал смъртта ѝ.

Полетът на Лайка я нарежда в сред най-прочутите кучета в света. В Института за авиация и космическа медицина в Звездното градче край Москва през ноември 1997 г. е открита паметна плоча за загиналите космонавти. В единия ъгъл на тази плоча стои и образът на Лайка.

На 9 март 2005 г. къс от повърхността на Марс неофициално е наречен Лайка. Намира се близо до кратера Восток в Меридиани Планум.

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!