Наука

На 22 декември идва астрономическата зима – най-късият ден ще трае само 9 часа и 3 минути за нашите географски ширини

На 22 декември идва астрономическата зима – най-късият ден ще бъде само 9 часа и 3 минути за нашите географски ширини

На 22 декември в 06:19 часа настъпва астрономическата зима. Това е и най-късият ден в годината, който трае само 9 часа и 3 минути за нашите географски ширини. Астрофизикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия към БАН представи в интервю за Агенция „Фокус“ и какви ще са най-интересните астрономически явления, които могат да се наблюдават в небето през зимата.

Тази година астрономическата зима ще настъпи на 22 декември в 06:19 ч., когато Слънцето ще бъде в точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. След 22 декември денят ще започне да нараства, но отначало – много бавно и незабележимо, с едва няколко секунди на всяка следваща дата.

В ясните вечери през цялата зима ще виждаме ярката планета Венера като „звезда-Вечерница“. Тя вече се наблюдава добре – вечер след залез слънце, над югозападния хоризонт. Някои дори я вземат за странно аномално явление поради високата й яркост. Ако наблюдаваме Венера през по-мощен бинокъл или с малък телескоп, с увеличение поне 15 – 20 пъти, тя се вижда във фази – подобно на Луната.

Скоро предстои последното за годината затъмнение – пръстеновидно слънчево на 26 декември. То обаче няма да бъде видимо от България. Затъмнението ще се наблюдава като частично слънчево от Азия, Австралия и Индийския океан. Тънката ивица на пръстеновидното затъмнение ще започне от североизточната част на Арабския полуостров – в Саудитска Арабия, на около 220 km североизточно от Рияд. След това ще прекоси Индийския океан, южната част на Индия, Шри-Ланка, Бенгалския залив, Малайския архипелаг (островите Суматра и Борнео) и ще премине южно от Филипините. Пръстеновидно затъмнение с максимална продължителност 3 минути и 40 секунди ще може да се наблюдава от Сингапур, около 07:18 ч. българско време.

Затъмнението ще бъде пръстеновидно, тъй като Луната ще бъде близко до своя апогей – най-далеч от Земята по своята орбита. Тогава видимият диаметър на Луната е най-малък и по време на пълната фаза тя няма да може да закрие изцяло Слънцето. Периферията на слънчевия диск ще остане видима около Луната като тънък пръстен.

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!