Наука

На 16 юли 1969 г. е изстреляна мисията Аполо 11 с първите хора, които кацнат на Луната (видео)

На 16 юли 1969 г. е изстреляна мисията Аполо 11 с първите хора, които кацнат на Луната (видео)

Преди 52 години на 16 юли е изстреляна историческата за човечеството мисия Аполо 11. В кораба се намират първите хора, които стъпват на Луната четири дни по късно. Saturn V излита от космическия център Кенеди с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли 1969 спускаемият апарат Eagle успешно каца на Луната.

На 16 юли 1969 г. е изстреляна мисията Аполо 11 с първите хора, които кацнат на Луната (видео)

Пилотираният космическия кораб Аполо 11 е съставен от ракетата-носител Saturn V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни Columbia и лунния модул (LM-5) с позивни Eagle. Общата им маса е 43,9 тона, като това е третият апарат от серията Аполо, изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, без да извършват кацане на него.

На 16 юли 1969 г. е изстреляна мисията Аполо 11 с първите хора, които кацнат на Луната (видео)

Целта на мисията на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.

Изстрелването протича по план на 16 юли 1969 година. Двигателите на отделните степени работят и 12 мин. след старта корабът навлиза в околоземна орбита. Извършва една обиколка и половина на Земята за около два часа. В това време се проверяват работите на бордовите системи, включва се третата степен на ракетата-носител и корабът поема курс към Луната.

След 4 часа и 30 минути Командният модул се отделя от последната степен на Saturn V и извършва маневра, скачвайки се с върха на Лунния модул.

55 ч. след старта Армстронг и Олдрин преминават в Лунния модул за проверка на системите преди кацане.

Аполо 11 достига Луната на 19 юли след 76 ч. полет и след включване на двигателите преминава в окололунна орбита. След няколко обиколки на Луната астронавтите виждат предварително набелязания район за кацане в Морето на спокойствието. Първата избрана точка се намира на около 20 км югозападно от кратера Сабине Д и е предварително охарактеризирана като сравнително гладък и плосък участък от повърхността при сканирането и картографирането на Луната с автоматичната сонда Lunar Orbiter.

На 20 юли около 102 ч. след старта Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По програма Eagle трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане.

По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Армстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим, прелитайки над кратер с размери около 180 метра.

В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието.

Вижте кацането от люка на лунния модул (видео)

Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческия момент на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло.

На 21 юли 1969 в 2 часа 56 минути 20 секунди Нийл Армстронг оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „кенгурови“ подскоци при които се прелитат над 2 метра.

 

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!