На 11 ноември предстои рядко астрономическо събитие видимо и от България - транзит (пасаж) на Меркурий (видео)
Наука

На 11 ноември предстои рядко астрономическо явление, видимо и от България – пасаж на Меркурий (видео)

На 11 ноември 2019 г. (понеделник) ще има рядко астрономическо събитие, видимо и от България – транзит (пасаж) на Меркурий. Това е явление, при което планетата преминава пред диска на Слънцето за нас, наблюдателите от Земята. За последно транзит на Меркурий е наблюдаван през май 2016 г., а следващият е през ноември 2032 г.

Времето от момента на навлизане на Меркурий върху слънчевия диск до напускането му ще продължи близо 5 часа и половина. С тази продължителност явлението ще бъде наблюдавано от източните части на Северна Америка, цяла Южна Америка, най-западните части на Африка и южна Гренландия. От териториите на континентална Европа и Африка пасажът на най-близката до Слънцето планета ще се наблюдава в следобедните часове до времето на слънчевия залез.

От Земята транзити могат да се наблюдават само с участието на двете най-близки до Слънцето планети – Меркурий и Венера. Причината за това е, че външните планети (спрямо Земята) никога не могат да попаднат между нас и Слънцето. Транзит с участието на Земята може да бъде наблюдаван от Марс, като следващият такъв ще се случи на 10 ноември 2084 г.

Пасажите на Меркурий се случват средно по 13 пъти на всеки 100 години, най-често през май или през ноември. Много по-редки събития са транзитите на Венера заради по-голямата отдалеченост от Слънцето и по-дългото време, за което прави една обиколка по орбитата си. Последните такива са се случили през 2004 г. и 2012 г., а следващите чак през 2117 г. и 2125 г. Все пак наблюденията им са довели до някои сериозни научни открития като наличието на атмосфера на Венера и първите оценки на размерите на Слънчевата система.

Поради малкия видим размер на Меркурий от Земята транзитът пред Слънцето е невъзможен за наблюдение с невъоръжено око.

За да се наблюдава това рядко явление трябва да бъдат изпълнени едновременно две условия, поясняват от катедра Астрономия към СУ. Първото е Меркурий да бъде в т.нар. долно съединение, т.е. да се намира в най-близката до Земята точка от своята орбита. Второто условие е, че в същия момент Меркурий трябва да бъде във възходящия или в низходящия възел на своята орбита, т.е. да преминава през еклиптичната равнина (равнината на земната орбита). Ако тези условия са изпълнени, Слънцето, Меркурий и Земята се оказват подредени по права линия, която всъщност е продължение на линията, съединяваща възлите на орбитата на Меркурий. Само тогава можем да видим малкият тъмен силует на планетата на фона на яркия слънчев диск. Двете условия се оказват едновременно изпълнени в определени години около датите 9 май или 11 ноември. Когато наблюдаваме пасаж около 11 ноември – като предстоящия, Меркурий се намира във възходящия възел на орбитата си, т.е. пресича еклиптиката, издигайки се северно от нея. Такива ноемврийски пасажи се наблюдават през периоди от 7, 13 или 33 години. Когато наблюдаваме пасаж около 9 май, какъвто бе този през 2016 г., Меркурий се намира в низходящия възел на орбитата си и прекосява еклиптиката, слизайки южно от нея. Пасажите през май се случват по-рядко – на всеки 13 или 33 години. При наслагването във времето на тези две серии от майски и ноемврийски пасажи понякога се получават доста по-къси интервали време между два последователни пасажа. Например скоро след майски пасаж можем да наблюдаваме и ноемврийски. Такъв е случая с предстоящият пасаж на 11 ноември, който се случва само 3.5 години след пасажа на 9 май 2016 г. Следващото преминаване на Меркурий пред Слънцето ще бъде след 13 години – на 13 ноември 2032 г. преди обяд.

По време на ноемврийските си пасажи, намирайки се във възходящия възел на своята орбита, Меркурий е близо до перихелия си. Тогава го виждаме с ъглов диаметър около 10″, По време на майските пасажи обратно – Меркурий е в низходящия възел на орбитата си и е недалеч от афелия, поради което е по-близо до Земята и го виждаме малко по-голям – с ъглов диаметър 12″.

Ъглов диаметър на Меркурий по време на явлението: 00′ 10″

Ъглов диаметър на Слънцето: 32′ 18.6″

Продължителност на цялото явление: 5 часа, 28 минути и 47 секунди.

Когато се говори за пасажи на Меркурий или на Венера, както и за слънчеви и лунни затъмнения, често се споменава терминът контакт. При такива явления различаваме четири контакта, които са ключови моменти. Първи контакт имаме, когато дискът на планетата (в случая – Меркурий) се „допре“ външно до контура на слънчевия диск. След този момент тъмният силует на планетата започва да прекосява контура и видимо да навлиза в слънчевия диск. Точният момент на първия контакт е трудно да бъде регистриран при реално наблюдение. Нужно е да се работи с телескоп с голямо увеличение – около 400 пъти, предварително насочен към този край на слънчевия диск, в който се очаква да започне навлизането на планетата. За София първия контакт се предвижда да настъпи в 14h 35m 20s. Доста по-надеждно може да се определи втория контакт – моментът, в който тъмното кръгче на планетата се „откъсва“ от вътрешната страна на контура на слънчевия диск, след което Меркурий ще продължи да навлиза още по-навътре. За наблюдател от София се предвижда втория контакт да настъпи в 14h 37m 01s.

Пасажът ще може да се наблюдава от България до залеза на Слънцето в 16h 49m за Варна и в 17h 08m за София. За безопасното и достатъчно комфортно наблюдение на явлението е нужен бинокъл или зрителна тръба с увеличение поне 15 пъти. Обективите на прибора трябва задължително да бъдат защитени със специални слънчеви филтри, намаляващи интензитета на слънчевата светлина до безопасни за човешките очи стойности. Не поглеждайте към Слънцето през прибор с незащитени обективи или окуляри – това е крайно опасно за вашето зрение! Явлението няма да може да се наблюдава само с опушени стъкла или с тъмни стъкла от електроженни маски – традиционно използвани при наблюдения на слънчеви затъмнения. Малкият видим диаметър на Меркурий от само 10″ не позволява той да бъде забелязан без увеличителен прибор, дори на фона на слънчевия диск.

Характерни моменти от явлението в българско време, за фиктивен наблюдател, намиращ се в центъра на земното кълбо (геоцентрично):

Характерни моменти от явлението за наблюдател от астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“, София. В моментите указани с червено Слънцето е под хоризонта за наблюдателя

Характерни моменти на явлението за Народната астрономическа обсерватория „Н. Коперник”, Варна. В моментите указани с червено Слънцето е под хоризонта за наблюдателя

Освен четирите контакта, в таблиците с характерните моменти на явлението се използва и терминът позиционен ъгъл (Position Angle – P.A.). С този ъгъл се описва посоката, в която се намира планетата спрямо центъра на слънчевия диск в даден момент. Разбира се позиционният ъгъл ще се променя в хода на явлението, затова е даден за моментите на четирите контакта и за момента на максималното приближаване на Меркурий до центъра на слънчевия диск. Позиционният ъгъл се отчита (в случая) от северния край на слънчевия диск, в посока обратна на движението на часовниковите стрелки.

Видим път на Меркурий пред слънчевия диск от началото на пасажа (контакти 1 и 2) до залеза на Слънцето в 17h 08m за наблюдател от София. Пътят на планетата ще изглежда изкривен в дъга ако фотографираме явлението през някакъв интервал време с фотоапарат и телеобектив, монтирани на фотографски статив (т.е. на алт-азимутална монтировка) и ако след това комбинираме всички кадри в един.