Образование

На 1 октомври 1888 г. е създаден Софийският университет „Св. Климент Охридски“

На 1 октомври 1888 г. е създаден Софийският университет „Св. Климент Охридски“

Преди 132 години – на 1 октомври 1888 г. е създаден Софийският университет „Св. Климент Охридски“, първоначално като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия в София. Първият ректор, избран година по-късно, е акад. Александър Теодоров-Балан. Централната част на сградата на СУ е открита през 1934 година с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

През 1880 г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии. Едва през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.

На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище.

На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов, представител на Министерство на народното просвещение, е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан – измежду първите му седем преподаватели – т. нар. „нови седмочисленици“, сред които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски. През 1904 г. е преименуван на университет.

Основната сграда, символ на университета – ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“, разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХIХ век.

През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Ян Бреасон (Жан Бреасон). Първоначално проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Националната библиотека) и Докторската градина. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 г. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли.

През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда.

Строителството започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на основния камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреасон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година.

Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.

През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 г. В завършването участва и арх. Спас Рангелов.

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!