Началният педагог на Izzi Science for Kids Влади Динова: Децата са по-умни, отколкото си представят възрастните

Остават два месеца до началото на учебната година в новото частно начално училище в София Izzi Science for Kids. Интересът към оставащите единични места в групите в предучилищна възраст, 1., 2., 3. и 4. клас за учебната 2019/2020 година е голям. Училището привлече вниманието на родителите с висококвалифицирани педагози и едни от най-добрите млади учители по природни науки у нас, които ще прилагат програмата STEAM на Cambridge Primary.

Днес Izzi Science for Kids представя своя начален педагог Владимира Динова. Според нея при работата с най-малките ученици „това, което не се постига с упоритост се постига с много обич“. Тя има 20 години опит като учител, а за своя най-голяма сила определя базовите дисциплини – математика и български език и литература.

Защо е нужно училището Izzi Science for Kids? С какво ще помогне на децата, на родителите?

Това е ново, съвременно училище, което излиза извън рамките на класната стая, извън учебниците и дъската с маркери. То дава отговори на всички въпроси, които детският мозък по природа е устроен да задава, но е оставен да изказва предположения, да експериментира, да наблюдава и чак тогава да установява. Това училище ще показва на децата, че ученето не е само едно безкрайно писане, четене и наизустяване, а може да подкрепя и личните потребности. Докато търсят най-изчерпателния отговор на собственото си любопитство, децата откриват, че сложните понятия се превръщат в незаменимо средство за игра. Без принудителни обобщения и абстрактни наставления, подходът в Izzi Science for Kids насочва малките откриватели как по забавен начин да изследват света около себе си, а с получените знания да имат увереността, че той е комфортно и интересно място за живеене.

Техните родители могат да бъдат спокойни, че по основните предмети подрастващите получават трайни знания, които съответстват на възрастта и надграждат над придобитите базови познания. За разлика от другите училища, в това фокусът е насочен към космополитно мислене. Паралелното усвояване на природните науки по близък до детското светоусещане начин провокира инстинктивно интереса и побеждава страха от непознатото и сложното. Водещият ни мотив е да възпитаваме любознателни, социални и свободни хора, умеещи да правят избори, които да изразяват. Такива, за които науките не са абстракция и учението не е беда, а са още една посока към по-широк кръгозор и към нови възможности в бъдеще.

Какво значи да си комуникатор на наука?

Това не е отвлечено понятие, нито маркетингов трик. Някои биха казали, че науката не е лесна, не е и за деца, но ние нямаме претенцията да възпитаваме учени за Нобелови награди, не откриваме топлата вода, въпреки че децата са по-умни, отколкото може да си представи един възрастен. Целта е да провокираме любопитството им, да открехнем пред тях страници от познание, поднесено по достъпен, безопасен и привлекателен начин, малко по-сериозно от игра и малко по-безгрижно от урок. Формулите и сложните химични уравнения, ще се появят на по-късен етап, когато сетивата вече са се докоснали до същността на явленията. Самият факт, че дете в начално училище е наясно какво изучават физиката и химията, е стъпка напред по пътя към възприемането на света и формирането на личността.

С какво смяташ, че ще си най-полезна?

Имам близо 20-годишна практика в началното образование. Опитът ме е научил да гледам на учителското бюро не като на място от което да наблюдавам отвисоко, а възможност едновременно да виждам в очите на всички деца. Защото погледът никога не лъже. Моята стихия са базовите дисциплини – български език и литература, математика. За мен най-успешният подход е в постепенното усвояване и затвърждаване на знанията. Всяко дете е различно, някои притежават естествено влечение към точните науки, други предпочитат хуманитарните. В начална училищна възраст е сигурно едно – това, което не се постига с упоритост се постига с много обич. Не разбирам провокирането на изкуствена конкуренция. Смятам, че обучението е процес, при който понякога има върхове, друг път спадове. Това не смалява изискванията ми. Най-важно е децата да се научат да учат – да се концентрират, когато са в час и да постигат най-доброто, на което са способни спрямо собствения си потенциал, но да бъдат просто деца през останалото време. Защото детството трябва да е щастливо и безгрижно.