Наука

НАСА за първи път потвърди, че има вода на осветени от Слънцето зони на Луната (видео)

НАСА за първи път потвърди, че има вода на осветени от Слънцето зони на Луната (видео)

НАСА обяви, че на Луната има вода дори и на осветените от Слънцето региони. Данните са събрани от летящата обсерватория SOFIA, която представлява 2,7 метров телескоп монтиран на самолет Боинг. Новото откритие разкрива, че водата на Луната е по-достъпна, отколкото се смяташе до този момент, и може да се открие извън студените зони без слънчева светлина. Това е добра предпоставка за бъдещи мисии на човечеството до естествения спътник на Земята.

НАСА за първи път потвърди, че има вода на осветени от Слънцето зони на Луната (видео)

Обсерваторията SOFIA е открила водни молекули (H2O) в кратера Clavius, един от най-големите кратери, видими от Земята, разположен в южното полукълбо на Луната. Предишни наблюдения на повърхността на Луната откриват някаква форма на водород, но не успяват да разграничат водата и нейния близък химичен роднина – hydroxyl (ОН).

Данните от това местоположение разкриват вода в концентрации от 100 до 412 части на милион – приблизително еквивалентно на бутилка вода от 350 грама – уловена в кубичен метър почва, разпространена по лунната повърхност. Резултатите са публикувани в последния брой на Nature Astronomy.

„Имахме индикации, че има вода и, че може да присъства на осветената от Слънцето страна на Луната“, каза Пол Херц, директор на отдела по астрофизика в дирекция „Научна мисия“ в централата на НАСА във Вашингтон. „Сега знаем, че е там. Това откритие оспорва нашето разбиране за лунната повърхност и повдига интригуващи въпроси относно ресурси, важни за изследването на дълбокия космос.“

За сравнение, пустинята Сахара има 100 пъти по-голямо количество вода от това, което SOFIA открива в лунната почва. Въпреки малките количества, откритието поражда нови въпроси за това как се създава водата и как тя се задържа на суровата, безвъздушна лунна повърхност. Водата е ценен ресурс в дълбокия космос и ключова съставка на живота, какъвто го познаваме.

Остава да се определи дали откритата вода от SOFIA е лесно достъпна за използване като ресурс. По програмата на Артемида (Artemis) на НАСА агенцията има желание да научи всичко възможно за присъствието на вода на Луната, преди да изпрати първата жена и следващия мъж на лунната повърхност през 2024 г. и да установи устойчиво човешко присъствие там до края на десетилетието.

Летящата обсерватория SOFIA предлага нови възможности за изучаване на Луната. Летейки на височина до 14 000 метра, този модифициран реактивен самолет Boeing 747SP с телескоп с диаметър 2,69 м достига над 99% от водните пари в земната атмосфера, за да получи по-ясна представа за инфрачервената Вселена.

Използвайки инфрачервените си уреди, SOFIA успя да улови специфичната дължина на вълната, уникална за водните молекули и откри сравнително изненадваща концентрация в осветения от Слънцето кратер на Луната – Clavius.

„Без гъста атмосфера водата на осветената от Слънцето лунна повърхност трябва просто да бъде загубена в космоса“, каза Хонибол, който в момента е постдокторант в Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд. „И все пак го виждаме. Нещо генерира водата и нещо трябва да я задържа там.“

Няколко сили могат да играят роля в доставката или създаването на тази вода. Микрометеорити, валящи върху лунната повърхност, носещи малки количества вода, могат да отложат водата на лунната повърхност при удар. Друга възможност е, че може да има двустепенен процес, при който слънчевият вятър доставя водород до лунната повърхност и предизвиква химическа реакция с минерали, съдържащи кислород в почвата, за да създаде хидроксил. Междувременно радиацията от бомбардирането на микрометеорити може да трансформира този хидроксил във вода.

Как водата след това се съхранява – което прави възможно натрупването – също повдига някои интригуващи въпроси. Водата може да попадне в малки структури, подобни на мъниста в почвата, които се образуват от силната топлина, създадена от въздействието на микрометеорит. Друга възможност е водата да бъде скрита между зърната на лунната почва и защитена от слънчевата светлина – което потенциално я прави малко по-достъпна от водата, затворена в подобни на мъниста структури.

За мисия, предназначена да гледа далечни, тъмни обекти като черни дупки, звездни клъстери и галактики, насочването на SOFIA върху най-близкия и най-светлия съсед на Земята беше отклонение от обичайната работа.

Обикновено операторите на телескопи използват водеща камера за проследяване на звезди, като държат телескопа стабилно заключен на наблюдателната си цел. Но Луната е толкова близо и ярка, че изпълва цялото зрително поле. Без видими звезди, не беше ясно дали телескопът може надеждно да проследява Луната. За да определят това, през август 2018 г. операторите решиха да опитат тестово наблюдение.

„Всъщност за първи път SOFIA погледна към Луната и дори не бяхме напълно сигурни дали ще получим надеждни данни, но въпросите за водата на Луната ни принудиха да опитаме“, каза Насим Рангвала, от проекта SOFIA – учен от изследователския център на НАСА Ames в Силициевата долина в Калифорния. „Невероятно е, че такова откритие излезе от това, което по същество беше тест, и сега, когато знаем, че можем да го направим, планираме повече полети, за да направим повече наблюдения.“

Последващите полети на SOFIA ще търсят вода в допълнителни осветени от Слънцето места и по време на различни лунни фази, за да научат повече за това как водата се произвежда, съхранява и премества през Луната. Данните ще допринесат за работата на бъдещи мисии на Луната, като Volatiles Investigating Polar Exploration Rover (VIPER) на НАСА, за да създадат първите карти на водните ресурси на Луната за бъдещи космически изследвания на човека.

 

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!