Предприемчиви ли са българските млади учени? Търсят ли финансиране за научната си работа? Стремят ли се да доведат до реализация научния си продукт? Обмислят ли възможности за собствен бизнес или кариера в корпоративния сектор? Отговорите на тези въпроси дават резултатите от анкета на Фондация Карол Знание съвместно с Асоциацията на докторантите в България.
Проучването е проведено в края на февруари и началото на март, Участие са взели 217 учени, 49% от които докторанти, 34% с докторска титла, на възраст до 35 години и 26% с научна титла, на възраст над 35 години.
Изненадите
54% от анкетираните са обмисляли по един или друг начин идеята за стартъп. Половината от тях признават, че нямат идея как, а другата половина са обсъждали с колеги възможността и са търсили информация. 6% са категорични, че са наясно как могат да стартират собствен бизнес и възнамеряват да го направят. Още 14% отговарят, че имат достатъчно информация за това, а 19% са проучвали въпроса, но се чувстват неуверени.
Въпреки това, половината от участниците не познават чуждите практики на университетите да създават компании. 67% не знаят какво е спин-оф компания.
Кариерата
Накъде след научната титла? Има ли регламентиран кариерен път за българските млади учени? Кой създава кариерните възможности? Как учените се възползват от тях? Какви са очакванията им за наука след научната степен? Докторантурата само за научна работа ли подготвя?
Резултатите от анкетата показват, че 17% имат ясна визия за кариерното си развитие след приключване на настоящия проект. Другите категорични отговори подсказват, че по-голямата част от младите учени имат визия за бъдещето си: 15% ще търсят пост док в чужбина, 18% ще търсят финансиране, за да работят по други научни проекти. 14% разчитат да получат преподавателско място в институцията, за която работят.
Колко от учените ще търсят работа в частния сектор?
Едва 13%. В сравнение с данни от проучване на Стария континент, 58% от докторантите заявяват, че ще търсят реализация в индустрията и бизнеса. 9% от участниците в анкетата на Фондация Карол Знание казват, че ще правят собствена фирма. 31% от европейските им колеги имат подобни намерения, а още 37% възнамеряват да бъдат самонаети.
За разлика от европейския опит, българските млади учени нямат активно сътрудничество с бизнеса. Най-често работят съвместно с други научни или академични институции – 30%. Партньорства с индустрията и частния сектор имат 18%, почти толкова – с неправителствения сектор и още толкова нямат никакви сътрудничества.
Европейски проучвания показват, че около 45% от докторантите сътрудничат с бизнеса и 58% имат желание да продължат реализацията си в частния сектор.
До голяма степен партньорствата по време на докторантурата създават очаквания за кариерни възможности и реализация в нови проекти. Едва 6% от учените смятат, че у нас има достатъчно възможности за реализация, 26% отговарят – категорично не, а 42% казват, че възможности има, но те не са много и не са за всеки.
29% смятат, че няма връзка между българската наука и българския бизнес. 60% признават, че отделни фирми работят с отделни научни организации, но като цяло за такава връзка не може да се говори.
Отговорността за бъдещето
Кой трябва да носи отговорност за реализацията на научния труд?
Само 39% смятат, че самият учен сам трябва да е отговорен за това. Всеки четвърти заявява, че това е работа на съответната научна институция, университет или БАН. 23% отговарят, че държавата трябва да осигури възможност за реализация на българската наука. 4% вменяват отговорността изцяло на научния ръководител.
