Над 800 души жадни за наука препълниха залата на Ratio есен 2018

Ratio ли бе да го опишеш… или как супер готини учени изпълниха един ден със знание, смях и размисли. Ден, в който над 800 души препълниха залата в Sofia Event Centerи и разбраха, че науката не се интересува от размери, а от факти. Тя може да е микроскопична или безкрайно голяма. От невроните в мозъка, през живота на мухите, пътуване до Луната и Марс, се стигна до Големия взрив и Мултивселена. Всичко това се събра в Ratio есен 2018, като MediaBricks.bg стана част от това страхотно събитие…

На сцената на Ratio в събота първа излезе д-р Ерика МакАлистър… с темата за мухите. Всъщност пред публиката излезе една научна фурия, която превърна лекцията си в спектакъл и преобърна представите на гостите за смисъла от мухите, и защо не трябва да ги размазваме при първа възможност.

Ерика така разпалено говореше за живота на мухите, че човек не можеше да не се съгласи с нея. Оказа се, че мухите ни спасяват от това света да не се превърне в място пълно с изпражнения и трупове.

А още по интересно стана, когато д-р МакАлистър извади на показ страшно симпатични мухи, които никога няма да предположите, че са такива.

Ерика не пропусна да се похвали, колко страхотна е нейната професия на учен. Тъй като по света има мухи на всякъде, тя може да прави наука от всяко кътче на планетата. Д-р МакАлистър е изучавала мухите от семейство Asilade в Южна Австралия, както и мухите паразитиращи върху прилепи, в Доминикана.

След нея на сцената се качи проф. д-р Томас Науман с темата за Мултивселена. Той започна своята лекция с цитат на Айнщайн: „Това, което наистина ме интересува, е дали Бог е могъл да създаде света по различен начин“. Проф. Науман ни върна до Големия взрив и какво по-различно можеше да се случи с нашата Вселена.

Оказва се, че сме уцелили на Вселена, защото колкото и малка промяна да направим на някой от основните физични закони шансът да има живот, да има Млечен път, да има Земя рязко клони към нулата. Ако инфлацията след Големия взрив е малко повече, гравитацията няма да успее да образува галактики, звезди и следователно никакъв живот. Ако пък инфлацията е била по-малка, то всичко във Вселената е щяло да съществува доста по-кратко. А, за да се появи място способно да развие живот трябват няколко милиарда години.

След обедната почивка сцената на Ratio се отправи към Марс. Дискусионния панел събра на едно място д-р Владимир Божилов от катедра „Астрономия“ към Физически факултет на СУ, Диего Урбина, който прекара 520 дни в симулация на полет до Марс, и архитекта Себастиан Фредериксън, който проектира сгради за живот извън Земята.

Темата на разговор беше новата вълна на космически изследвания и планове за покоряване на нови планети. Модератор на панела беше водещият на Ratio есен Петко Желязов.

Дискусията обхвана темите за пътуването в Космоса и това, че те са необходими за науката приключения, които ще дадат отговори на много въпроси. Влади Божилов е един от добрите комуникатори на науката и за поред път изказа своите виждания на учен, защо хората трябва да бъдат любопитни и да пътуват извън планетата ни. Как знанието за звездите и Космоса ще продължи да създава нови технологии, които и в момента подобряват живота на Земята. А най-хубавото, което феновете на науката можеха да чуят от устата на един учен, бе неговата прогноза, че до 10 години човек ще стъпи на Марс. Даже даде конкретно предположение за дата – 10 ноември 2028 година.

Диего Урбина разказа от първо лице как човек се справя в изолация с още 5 души в продължение на 520 дни. Оказва се, че освен физическите предизвикателства пред пътуване до Марс има много чисто човешки и психологични неравности, които застигат екипаж на подобна мисия. Например, руснаците на мисията вечерят без да говорят на масата, но после пият дълго чай и разменят сладки приказки. Французинът пък не може да вечеря без да разговаря. За това екипажът просто наместили графика така, че времето за чай на руснаците да съвпадне с времето на вечеря на французина.

Архитектът Себастиан Фредериксън разясни част от предизвикателствата пред строенето на сгради на Луната. Как оригами може да бъде използвано, за да се улесни транспортирането и разгъването на подобни сгради от Земята до Луната. Също така при разлика в гравитацията и на Луната и на Марс, се променят и инженерните изисквания към начина на проектиране на подобни трайни конструкции. Материалите например ще са по-здрави и ще издържат по-дълго време отколкото на Земята.

Последен преди сесията на въпроси и отговори на сцената излезе д-р Ален Бюсон, който ни пренесе в безкрайния свят на човешкия мозък и как формираме спомени.

Публиката видя как се невроните се свързват чрез синапси и, че реално всеки път когато научаваме нещо синапсите се увеличават в една част на мозъка. Именно новите връзки между невроните предават информацията и ни правят по-знаещи.

Д-р Бюсон обърна доста внимание на болестта на Алцхаймер, която ще засяга все повече хора по света с увеличаване на продължителността на живота. Въпреки че болестта за първи път е диагностицирана преди повече от 100 години, тя все още е нелечима.

Разбира се, както се полага на големите форуми на Ratio и пред залата нещата бяха страшно интересни. Гостите изпитаха какво е да се движиш при различна гравитация, когато си 68% по-лек. Или с други думи как човек би вървял ако е на Марс.

Също така Наско Стаменов от Корпуса за бързо гърмене обясняваше от какви материали трябва да се направи щитът на корабите пътуващи на далечни разстояния в Космоса. Разбира се, Наско не пропусна и да подпали малко наука, но без да предизвиква противопожарните кранове да се задействат.

Нашите приятели от Българска наука бяха на своя щанд, където всеки можеше да си купи наука за себе си под формата на колие, тениска или чаша.

Сред краката на посетителите се разхождаше и малко роботче. Гостите веднага го познаха, че това е умален работещ модел на марсохода Curiosity. Той беше на събитието с помощта на ROBOTIKA.bg.

На Ratio имаше място и за най-малките. Екипът на Музейко с радост захранваше любопитството на деца и родители.

На финала дойде моментът, когато учените отговаряха на въпроси на публиката. Интересното беше, че панела го води Стивън Ле Комбер, който през пролетта беше част от Ratio и разказа за географското профилиране. Лекторите обсъдиха идеите при пътуване на Марс на кораба да бъдат качени и няколко мухи в името на науката. Помислиха над дилемата, кого биха изпратили с еднопосочен билет до Червената планета, и кого с билет за връщане. Архитектът от лекторите показа малко незнание как да отговаря на лични въпроси, и вместо превантивно да обяви, че има сериозна връзка – си призна, че нещата са „сложни“. Това разбира се, даде криле на част от женската част от публиката да го заговори на партито, което последва след фестивала.

В края на деня, изпълнен с готина наука, организаторите от Ratio Любомир Бабуров и Василена Вълчанова, заедно с Петко Желязов благодариха на всички и най-вече на доброволците, които направиха това събитие възможно.