„Говори завладяващо, пиши взривяващо, учи неизбледняващо!“ на Михаил Стефанов го класира сред десетте най-изявени млади личности на 2018 г. Днес ви представяме следващия лектор на Фондация Карол Знание за обучението към проекта Създаваме предприемачи в науката. Това е предприемаческо обучение за млади учени и конкурс за 30 000 лв. годишна стипендия.
Михаил Стефанов е експерт и консултант по комуникации, обучител по презентации, говорене и креативност. Предприемач, който успява да превърне в бизнес нещата, които обича и умее да прави най-добре. Затова с лекота учи другите как да правят това.
Създател. Може би това е думата, която го характеризира най-добре, след определението Мини машина, което измисля за тийнейджърите. Предприемач, който създава. Случва идеите си. Създава компании, за да развихри уменията си. Създава рок банда, за да бъде фронтмен. Става планински водач, защото обича разходките в планината. Създава младежки фестивал на изкуствата The Bridge, който се провежда вече осем поредни години във Видин. Става мениджър на боксов клуб, за да накара няколко деца да тренират. Самият той тренира от няколко години бразилско джу-джицу. И освен, че много говори, пред публика, пред медиите и вкъщи, много чете.
Създава BeCause – комуникационна aгенция, която има амбицията да подкрепя обществената промяна (social change) чрез планиране и осъществяване на стратегически комуникации. Създава makethem.net – първата българска онлайн медия, фокусирана изцяло върху уменията за презентиране и публично говорене. Създава Мини машини, най-новата страст, образователна платформа, която помага на тийнейджърите по един увлекателен начин да изграждат най-важните умения, които не се учат в училище. „Говори завладяващо, пиши взривяващо, учи неизбледняващо!“ Този проект го класира сред десетте най-изявени млади личности на 2018 г. и е отличен на четвъртите поред годишни награди на Junior Chamber International – Bulgaria в категория Личностно развитие и/или постижение.
Преди да спечели малките, успява да натрупа сериозен опит в комуникацията и обученията с големите. Големите хора, големите компании, големите идеи. Говорител е на десетки национални форуми като TED x Sofia и Форум Ключ.
Започва работа във всекидневния финансов вестник Пари още като студент във Факултета по журналистика и масови комуникации. Но не избира журналистиката, а PR-а и комуникациите. След три години вече е акаунт директор в Ogilvy. След като прави неочакван скок към неправителствения сектор и става директор комуникации на Национална мрежа за децата, започва да превръща идеите си не в кампании, а в компании.
С тази шеметна скорост във всичко, не пропуска да създаде и семейство. Баща е на две прекрасни момичета, които му помагат да задава правилните въпроси и…да не спира.
– Как ти си представяш предприемачите в науката?
– О, със сигурност са много смели хора, особено в България. Много ми се искаше статуса на учените у нас да е подобен на този в САЩ – близки по известност и влияние до кино звездите. За съжаление, обаче, действителността е друга и по ред причини хората, които се занимават с наука, са натикани в едно непопулярно и непривлекателно публично пространство. Затова да се захванеш с предприемачество точно в научната сфера означава, че си много смел човек.
– Предприемаческите умения отдавна не са просто търсени от работодателите, а по-скоро са характеристика на успешната личност. Как се учат и развиват?
– Като всяко друго нещо – с постоянство и търпение, с целенасочени усилия и проби, и грешки. По-притеснителното е, че тези умения все още стоят настрани от основните учебни програми в училища и университети, липсват програми, които да ги развиват системно и от ранна възраст. И после се чудим защо няма кой да ни решава проблемите.
– Самият ти как се превърна от комуникатор в предприемач?
– Ако питате съпругата ми, ще чуете, че съм най-неохотният предприемач на света. Аз не съм от онези хора, които цял живот са мечтали за своя компания, напротив, с голяма част от административно-управленските неща съвсем откровено не ми се занимава. Но професионалният ми път ми се разви така, че в един момент организациите, които искаха да работя за и със тях, станаха доста и така реших да напусна работа, да създам консултантска компания и да започна да работя за себе си.
– Разкажи ни за твоето серийно предприемачество. Отстрани изглежда сякаш успяваш всяка добра идея да я реализираш като бизнес?
– Това е само отстрани. Всъщност аз съм човек с много идеи, непрекъснато нещо ново ми се върти в главата. И хората, които работят с мен, ще ви кажат, че хич не им е лесно – често даже са ми казвали да се спра, да се фокусирам върху това, с което се занимавам в момента. Ама ми е трудно… Но това си има и добра страна – през живота си съм обмислял в детайли и работил по планирането на толкова много нови идеи, че въпреки че много от тях никога не видяха бял свят, работата по тях не беше напразна. Оглеждайки ги отвсякъде, планирайки как биха били успешни, дори измисляйки бранд и комуникационни концепции за някои, развивах умения и тренирах „на сухо“ така да се каже – и така станах по-добър в осъществяването на онези 10% от идеите ми, които се случват в действителност.
– Хрумва ти нов модел, създаваш нова концепция, измисляш нов начин на комуникация. А как случваш всичко това после?
– Това и аз се чудя… Определено трябват точните хора, които да те подкрепят, да повярват в теб, да ги заразиш с част от собствения си ентусиазъм. Екипът е жизненоважно нещо. Без хора трудно се постигат големи неща. И определено винаги съм инвестирал и съм се старал да подкрепям развитието на хората, с които работя. Имам една любима фраза, която се е превърнала малко в мой пътеводител в това отношение: „Ако се обграждаш с хора, по-малки от теб, ще живееш в свят от джуджета“. Пък аз искам с великани да работя, те постигат великите неща.
– Не казваш – липсват пари, няма подходящи хора, поемам риск. Какво ти дава увереността, че няма да се провалиш и смелостта да го направиш?
– Абсолютно нищо не ми носи увереност, че няма да се проваля – напротив. Смятам, че непрестанно надвисналият страх от провал е едно от най-големите бремена на плещите на всеки истински предприемач – и именно това прави предприемачите толкова силни. Истинската смелост не е да нямаш страх – това е истинската глупост. Истинската смелост е всяка сутрин да ставаш и да продължаваш да правиш това, което правиш, в лицето на риска, несигурността и въпреки страха, че шансът да се провалиш е съвсем реалистичен.
– Твоят опит показва бягство от сигурността. Бягство от глобална компания, внушително име в рекламния пазар към НПО. После бягство към собствен бизнес. После – от успешните проекти към нови, по-щури идеи. Това ли е една от характеристиките на предприемача – да не търси сигурност, а да се стреми да създава?
– Категорично да – хората, които искат сигурност, не са за предприемачеството, те са за заплатка някъде, я в офисче, я в институцийка. Въпросът е, обаче, с темповете, с които се развива светът, можем ли да говорим изобщо за някаква сигурност – доста далеч назад остана времето, в което 30 години работиш в един завод, нали? Умението да се ориентираш добре в непрестанно променяща се среда – това е ключово за предприемача, но както вървят нещата, се превръща в жизненоважно и за всеки човек, който иска да е успешен. Което значи, че бързо трябва да започнем да учим младите хора точно на това.
– Когато започна да превръщаш идеите си в бизнес с какъв капитал започна?
– Близък до нула. Всъщност, имах пари за три месеца съществуване и това беше, никакви спестявания, нищо. Такава беше ситуацията тогава – и много хора казаха, че съм абсолютно луд. Ама аз усещах, че ако не скоча сега, може да не се отвори друг шанс. За да сме честни, обаче, трябва да кажем, че го направих, когато имах достатъчно потвърдени клиенти и проекти, така че в едногодишен план все пак имах прогнозни очаквания за развитие, и освен това да стартираш консултантска компания изисква незначителна инвестиция в сравнение с други предприятия като производствени или такива от хранителната индустрия например. Но въпреки това си беше лудост.
– Как си намирал досега финансиране за проектите си? Уменията да презентираш ли бяха ключови или самите идеи?
– Винаги смятам, че продуктът е на първо място. Има една чутовно известна лекция на Саймън Синек (Simon Sinek), в която той обяснява, че хората не купуват КАКВО продаваме, а купуват ЗАЩО го продаваме. Аз категорично не съм съгласен с това – смятам, че и най-добрите намерения на света да имаш, ако идеята ти не работи, ако продуктът ти не струва – ще се издъниш гарантирано. И дори презентационните умения, които несъмнено са критична част от привличане на подкрепа, да накарат някой да повярва в нас, като види лоши резултати, всичко ще приключи. Така че на първо място е умението да раждаш работещи идеи, които решават нечий проблем, и едва тогава е умението да ги презентираш въздействащо.
– Колко от проектите си изоставил и защо?
– Сега като се замисля, не са много тези, които, веднъж започнал, съм прекратил. По-скоро има такива, в които съм въвлякъл и овластил други хора да действат оперативно, но все още съм намесен със сърце и по-стратегически поглед. Но са ужасно много проектите, които не съм започвал, а съм ги довеждал почти до старт – ако погледнете архива ми, ще откриете сигурно 20-тина папки с разписани вътре презентации, дори бизнес планове, за нови проекти. Някои от тях имат и лога даже – смятайте докъде са мислени. Но просто не съм ги стартирал, защото съм си давал сметка, че не им е било времето, или че няма да постигна това, което искам с тях.
– Мини машини те открои като един от десетте най-изявени млади личности на 2018 г. Как приемаш това признание?
– Признанието дойде много неочаквано, не се чувствам особено изявена млада личност. Даже вече и млада е под въпрос… Но ми стана хубаво, разбира се, приятно да си дадеш сметка, че това, което се бориш да направиш, е забелязано и оценено от хората.
– Ще патентоваш ли „Мини машини“?
– Сигурно ще го патентовам. Ама първо ще пусна една иновативна обучителна платформа, по която с екипа ми работим от няколко месеца вече.
– Говори завладяващо, пиши взривяващо, учи неизбледняващо – звучи актуално за всяка възраст. Ще успееш ли да научиш на това участниците в Предприемачи в науката?
– Ако искат да се научат, да. Напоследък откривам, че единственият шанс да научиш нещо, е първо да желаеш да го научиш.
– Ако следващият ти проект е да направиш подобна на Мини машини поредица за младите учени, какво би включил?
– Комуникацията на науката винаги ми е била много интересна. Може би основното, върху което бих се фокусирал, е развиването на едни специфични комуникационни умения – да успяваш да обясниш по простичък и разбираем начин същината на своята работа на незапознат човек. Това обикновено е изключително трудно за хора, които са експерти в дадена област – и особено трудно за огромна част от учените, които познавам.
– За повечето учени е трудно да правят презентация, различна от тази, която обичайно подготвят за научните форуми. За да спечелят обаче инвеститори или съмишленици за бизнес, те трябва да покажат идеите и работата си по различен начин. Ще покажеш ли на практика някои техники как става това?
– Да, със сигурност ще се занимаваме изключително много с това как да откриваме метафори, аналогии и как да опростяваме езика на презентациите си, за да правим темите достъпни и дори популярни за по-широка аудитория.
– В обученията си разбивач на митове. Например, че трябва да се учим да станем креативни. Или че не всеки може да ражда идеи. Какви митове ще направиш на пух и прах пред младите учени?
– Че, понеже са учени, не могат да комуникират добре. Или че само екстровертните хора са добри комуникатори. И още няколко, които ще запазя в тайна.
– С какво ще предизвикаш участниците в Предприемачи в науката?
– С всичко – голяма част от нещата, които ще чуят и понаправят, ще ги фрустрират. Но пък без фрустрация няма иновация, така че да се стягат.
Текстът и интервюто са взети от сайта на фондация Карол Знание.
