Мариян Маринов
Наука

Мариян Маринов: Знанието ражда идеи, идеите търсят решения, решенията създават продукти

„Любознателността дава знание, знанието ражда идеи, идеите търсят решения, решенията създават продукти. И учените са много близо в тази парадигма – най-вече им липсва последната фаза, но разполагат с всичко останало…“ Мариян Маринов е директор „Бизнес Развитие“ на София Тех Парк и автор на концепцията за Инкубационна и акселераторска програма в Инкубатора. Той ще бъде един от лекторите във второто издание на програмата „Предприемачи в науката“ на фондация „Карол Знание“Основните етапи на програмата са безплатно обучение и конкурс за годишна стипендия „Предприемач в науката“ с награда 30 000 лв.  Тази година обучението е насочено към докторанти и млади учени, работещи в инженерните науки, автоматизацията, изкуствения интелект и новите технологии.

Мариян Маринов има повече от 20 години опит в управление на проекти и екипи, разработване на концепции, бизнес развитие, разработване на пазари. Съосновател е на стартъпи у нас и в Лондон. През 2015 г. съосновава Elvis.bg, а година по-късно вече е създаден и британският бранд на продукта и едноименна компания – Biizey – за корпоративни облачни услуги. Стартъпът вече може да се определи като scale-up заради бързото си развитие. Elvis.bg  е отличена като най-добра стартираща компания в областта на финансовите технологии за 2016 година от CESA (Central European Startup Awards). Предлаганият продукт е оптимизирана и мобилна система за управление ERP за малък и среден бизнес – мениджър в джоба.

Мариян Маринов е автор на концепцията за млади лидери FLOW, която презентира пред представители на Европейската комисия по време на председателството на България. F (faith) L (lead) O (originate) W (win) – това е FLOW. Ментор е в Zero Start – предприемаческа програма на село за 5 дни. Привърженик на идеята за електрическа мобилност, с която стига до полуфинала на  Ideas from Europe 2017, Талин, Естония.

Определяш себе си като концептуалист и мечтател. Каква би била твоята концепция за предприемачите в науката? Докъде стигат мечтите ти за предприемачески проекти на млади български учени?

Ако бъдем скромни в мечтите си, тогава постиженията ни ще бъдат още по-скромни. Аз полагам усилия смелите ми мечти все пак да са обозримо реалистични. Мечтая да възродим и даже да развием много повече имиджа на марката „Произведено в България“. Това е много силна заявка за преминаване към икономика с висока добавена стойност – такава, която остава в България. Към момента нашата икономика се презентира с обема на чуждестранните инвестиции в България. Нито една от тези инвестиции обаче няма за цел да сложи на продукцията си „Произведено в България“, а да използва нашите таланти, умения и образователен ценз, за да изнесат стойността някъде навън. Това все пак е нормално, в естественото развитие на нещата. Но, също така е естествено и за нас да надграждаме умения, капацитет и особено да създаваме решения с висока научна стойност, което е следващо ниво от развитието на икономиката. За да постигнем всичко това имаме критична необходимост точно от предприемачи в науката. Имаме нужда от висококачествени специалисти, които стигат отвъд  научните публикации и са навън – до потребностите на обществото, което също трябва да оцени смисъла на тяхната работа в лабораториите.

Та – моята концепция за предприемачите в науката е тази – ще работя в посока да виждаме повече хора с висок научен капацитет, които развиват пазарни продукти и се гордеят да развиват бранда „Произведено в България“. Без тях този бранд остава куха имагинерност.

Мариян Маринов

Участниците в Предприемачи в науката м.г. имаха възможност да се запознаят с възможностите, които София Тех Парк предлага. Тази година обаче, по време на „Investum Supersonic“ – конференцията, посветена на развитието на иновативната екосистема в България, представихте нови идеи за инкубаторски и акселераторски програми. Разкажете за тях.

Да, в София Тех Парк работим активно за развитие на капацитет, който да бъде още по- полезен на предприемачите. Така изградената инфраструктура има основно предназначение – да обслужва именно тях и това е нашата задача. Било то чрез инкубационни програми, било то чрез други форми на оперативна и управленска подкрепа така, че да виждаме множество успешни компании, които растат до международни.

Но, най-важното и най-трудното в тази задача не са инкубационните програми. Такива има не една и две в София, а и в страната. Фокусът ни е да гледаме отвъд тях – там, където се изгражда общност на поколения предприемачи. А тази общност се гради бавно и с много усилия. Един от акцентите в тази посока са взаимодействието между по-опитните и по-неопитните стартиращи компании. Това сме го заложили и като критерий, и фокус на внимание в развитието на Инкубатора към София Тех Парк. Скоро отворихме и Фронт-офис на същото място, за да бъдем наистина близо до всички инкубирани стартъпи, да решаваме бързо и адекватно заедно с тях предприемаческите предизвикателства и да подпомагаме техния успех. Имаме и още няколко концепции, по които работим и които ще обявим до началото на предстоящия сезон на „Предприемачи в науката“ на Карол Знание.

На какъв етап са тези програми и как учени, които имат интерес могат да се включат?

Опаковката „Програма“ не е най-важното в случая. Проектът София Тех Парк е стратегически не само за България, но и за целия регион и затова работим тясно с представители на различни органи на Европейската комисия, за да утвърдим програма, която да има висока добавена стойност и в същото време да отговаря и на учредителния пренотификационен формат. Докато работим по това и финализираме процедурата, ние и в момента осъществяваме подкрепа на предприемачи със силно изразен индивидуален подход.

Като говоря за предприемачи – аз имам предвид точно предприемачи в науката. Всички те могат да заповядат при нас и да получат съдействието, от което имат нужда – било то за чисто административни, за управленски или други бизнес въпроси, както и за възможностите, които София Тех Парк предлага в Лабораторния комплекс.

Как ще се случват на практика нещата? Трябва ли да имат регистрирана фирма или може да кандидатстват на идеен етап?

Давам отговор като предприемач – правната форма (регистрирана фирма) не е най-важното нещо. Иска ми се това да не е „препъни камъче“-то за предприемачите и неразбирането на ролята ѝ да ги отказва да реализират идеите си. Регистрираната фирма е само инструмент за реализиране на целта, а не самата цел. Затова – с целия екип работим по осигуряване на всички инструменти на предприемачите и хората на науката, за да могат те да се фокусират върху основната си задача – да развиват техните идеи, концепции и прототипи. Ние ще свършим всичко останало. Казано така – ние приветстваме хора и учени с идеи, а фирмите и тяхната регистрация са лесно нещо – ако не могат да регистрират – ние ще го направим за тях.

Ако нямат осигурено финансиране тук могат да научат само как да го търсят или реално да получат финансова подкрепа. Как?

– Пак от опит ще споделя – финансирането е важен компонент, но не е най-важният и не е единствен. Хората и екипите са най-важното нещо. Устойчив екип с перспективна идея, концепция или прототип винаги лесно ще намери и финансиране.

Това също не трябва да се превръща в самоцел – преследване на парите. Вече знаем, че в този подход няма устойчивост, няма дългосрочност и най-важното – няма създадена стойност. И конректно – към момента София Тех Парк, като част от инвестиционната екосистема в София работи с всички инвестиционни фондове, и достъпът до финансиране е лесен. В този смисъл – не предоставяме директно финансова подкрепа, но тя не е най-големият проблем в случая. Най-важното е да открием концепции и устойчиви екипи, които да подкрепим. Сформирали сме и комисия, която разглежда с индивидуален подход всеки проект и екипа зад него. Комисията се състои от представители на бизнеса, които виждат перспективите, а също и утвърдени представители на научната общност, които преценяват устойчивостта на концепциите от научна гледна точка. Работим и по изграждане на собствен фонд, който да подпомага предприемачите в  науката в техните първи стъпки.

Каква друга подкрепа ще имат в инкубатора? Услуги? Правна и счетоводна помощ? Това са част от нещата, които плашат учените, когато става дума за бизнес.

Да, съгласен съм. Затова искаме да ги облекчим максимално в тези притеснения. Всички процеси, които те не разбират, а са  важни – ще поемем ние.

За нас е важно да знаят, че разбираме тяхната мисия и е напълно достатъчно те да са фокусирани само върху нея. Останалото е просто инструментариум.

Да, ще предоставяме всички необходими услуги за корпоративното им развитие.

Как досега работеше Инкубаторът?

Като всяка нова организационна структура и Инкубаторът като част от София Тех Парк, преминава през своето естествено развитие. В така наречения първи сезон, Инкубаторът предоставяше основно държавна помощ по отношение на наемната цена на офисите за стартъпите. Това ще продължи и занапред,  но към него ще добавим всичко останало, за което вече споменах.

Колко са стартъпите „отгледани в Инкубатора?

С известна степен на циркулация, през Инкубатора за последните 3 години са преминали над 30 компании, като някои от тях бележат наистина завидни резултати.

Кои са най-успешните от тези компании?

Спокойно мога да назова „Сайънт“, които за по-малко от 3 години нарастнаха от 4-6 души в началото – до над 60 в момента. Друга успешна компания е „Ескрео“, които за същия период успяха да достигнат до международните пазари и вече продават иновативните си бои за писане на стена в чужбина, стават все по-популярни и в България. Имаме и още няколко такива примера за успех.

Ще се радваме част от тези предприемачи да се срещнат с участниците в Предприемачи в науката и някои от тях да станат ментори. Включват ли се те в менторски програми на Инкубатора?

– Както споменах, това взаимодействие за нас също е много важно. Стартъпите в инкубатора и техните екипи имат какво да споделят с „Предприемачи в Науката“. Срещата, всъщност, предлагам да бъде поредица от срещи с няколко акцента – „Как предприемачите са преминали от идея до компания“, „Как са обслужили първите си клиенти и как това им е помогнало за напред“ и „Как развиват екипите си и работят с хората в организацията си“.  Все важни теми, които са и едни от най-трудните.

По отношение на пазара и маркетинга каква подкрепа ще получат участниците в акселераторската програма?

Ще работим съвместно с тях, за да акцентираме на предимствата на продуктите и решенията, които участниците развиват. Тези предимства ще превърнем в послания, които да презентираме отново заедно към целеви аудитории и пазари. Все пак – ние също се учим в ход и за нас е апетитно предизвикателство да бъдем полезни. А можем да бъдем полезни и с международните връзки, които София Тех Парк установява. Развиваме отношения с иновационната екосистема в Холандия, която е също много силен играч на глобалната карта. Работим за развитието на партньорства и с други страни и пазари точно с тази цел – да бъдем мост между българските предприемачи, техните продукти и техните пазари, за да има реална реализация на труда им. Все пак, като държавна структура, София Тех Парк има и институционални предимства, които ще експлоатираме максимално в полза на иновациите.

Самият ти си предприемач, при това продаваш продукта си успешно не само у нас, а и вече се доближаваш до scale-up. Разкажи за своя предприемачески опит.

Мога дълго да разказвам, но ще се опитам да синтезирам по-важното. Опитът ме е научил, че най-важното нещо е да не спирам да се уча. Активно прилагам lean модела за развитие и това ми е помогнало значително. Считам, че съм любознателна личност и това ме е обогатило в различни сфери – от зелени енергии и кръгова икономика – до бизнес консултиране и организационно развитие. Именно това ме доближава и до хората на науката – любознателността. Това е едно от техните най-силни качества. Затова и ще положа усилия тази тяхна любознателност да даде реални практически плодове и удовлетвореност. Любознателността дава знание, знанието ражда идеи, идеите търсят решения, решенията създават продукти. И учените са много близо в тази парадигма – най-вече им липсва последната фаза, но разполагат с всичко останало. И това много ме вдъхновява.

Какво е различното на вашата ERP система? Как успявате да продавате на един толкова конкурентен пазар у нас?

Интересното в нашето решение, е че то вече има постоянни клиенти, а не е завършено. Екипът ми работи постоянно в разработване на такива функционалности, които са от съществено значение за малките предприятия. Конкуренцията не ни плаши, защото тя е здравословният катализатор. Считам, че екипът ми има силни творчески характеристики и полагаме усилия този подход да е максимално вграден в самата платформа. Ако конкуренцията има какво да краде от нас – значи сме ок.

На международните пазари налагате бранда Biizey. Освен в Обединеното кралство къде другаде вече работят с вашата платформа?

Към момента системата може да работи в целия Европейски съюз, като е налична на два езика, освен български – английски и немски. В момента работим по една от най-ключовите функционалности, като очакваме нейното официално пускане до 2 месеца, след което ще активираме още няколко езика. За да работим на повече пазари е необходимо да имаме местни партньори, а за това – имаме разработена партньорска програма, която също ще активираме на есен.

Кое от твоя личен опит в бизнеса и предприемачеството е най-важното, на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?

Ще им споделя, че те притежават „уникални сили и способности“, които дори Силиконовата долина търси из цял свят, и че техният капацитет не трябва да спира в техните научни публикации. Всъщност – това е една от най-големите грешки в нашата наука. Публикацията на научно постижение не трябва да е самоцел. Тя е етап от научно-изследователската дейност, като най-интересното всъщност е след нея, според мен.

Но има конкретни правила, които трябва да се спазват, за да се постигнат съвместните цели. За жалост, с публикацията приключват всички други перспективи, защото както големите компании казват – тя убива бизнеса в науката.

С какво ще предизвикаш нашите предприемачи в науката?

Те също имат какво да дадат на предприемаческата екосистема. Това е любознателността. Предизвиквам всеки един от тях да зарази с любознателност поне един млад човек и да го включи в собствен проект.

Интервюто е направено от фондация Карол Знание.