Наука

Космическият телескоп „Хъбъл“ на 31 години – един от най-добрите научни инструменти на човечеството (видео)

Космическият телескоп „Хъбъл“ на 31 години

Преди 31 години, на 24 април 1990 г., е изстрелян космическият телескоп „Хъбъл“, който се превърна в един от най-важните научни инструменти, създавани от човечеството. Неговото извеждане в орбита е може би най-значимият скок в астрономията след телескопа на Галилео Галилей. Проектиран да служи на науката 15 години, „Хъбъл“ вече повече от 3 десетилетия продължава да бъде инструмент за изучаване на Космоса.

От зората на човечеството хората са наблюдавали звездите, но всичко което сме знаели за Вселената, е чрез наблюдения с просто око. Преди 400 години Галилео Галилей обръща телескоп към небето и поставя началото на безкрайно приключение в науката. Научихме, че Сатурн има пръстени, че Юпитер има луни, че мъглявите облаци в центъра на небето, кръстени Млечен път, не е облак, а е сбор от безброй звезди и дом на нашата Слънчева система. През следващите векове телескопите нарастваха по размер и сложност и, разбира се, мощност. Те бяха поставени далеч от градските светлини и колкото се може по-далеч от мъглата на атмосферата. Едуин Хъбъл, на когото е кръстен телескопът „Хъбъл“, използва най-големия телескоп за своето време през 20-те години на миналия век, за да открива галактики извън нашата. Така изстрелването и разполагането в орбита на космическия телескоп „Хъбъл“ преди 31 години бележи най-значимия скок в астрономията след телескопа на Галилео Галилей.

Датата е 24 април 1990 година и совалката „Дискавъри“ е успешно изстреляна. На борда й се намира космическият телескоп „Хъбъл“, който е съвместна мисия на НАСА и Европейската космическа агенция. Ден по-късно на 25 април телескопът успешно е разположен в орбита.

Телескопът е изведен на орбита на височина 575 км. Дължина на космическия апарат – 13,3 м, диаметър – 4,3 м, размах на слънчевите батерии – 12 м, маса 11 000 кг (с установените прибори около 12 500 кг). Телескопът е тип рефлекторен телескоп с диаметър на огледалото 2,4 m, позволяващ да се получи оптична разделителна способност от порядъка на 0,1 ъглови секунди.

30 години „Хъбъл“
MSFC-10/80TA 2822A.

Разполагането на телескопа в Космоса дава възможност да се регистрират електромагнитни излъчвания в диапазоните, в които земната атмосфера не е прозрачна, например инфрачервено излъчване. Заради отсъствието на атмосфера разделителната способност на телескопа е 7 – 10 пъти по-добра от аналогичен телескоп, разположен на земната повърхност.

Първият малък проблем на „Хъбъл“ в открития Космос се случва още в началото – един от двата слънчеви панела не се отваря до край. За щастие проблемът не е механичен и след повторен опит няколко дни по-късно всичко се оправя.

По-големият проблем за космическия телескоп се вижда при направата на първите снимки. Те са без фокус и много неясни. Причината е в дефект на оптичното огледало – то е по-плоско с 2 μm и така фокусът е неточен.

Тогава учените решават, че ще оправят зрението на телескопа, както се справяме с късогледството при хората – ще му сложат „очила“. Решението е да се сменят лещите към научните уреди, за да компенсират грешният фокус от голямото огледало. Така през 1993 година при първата сервизна мисия до „Хъбъл“ е направена поправка на оптичната система. Това решава проблема и телескопът започва да улавя и изпраща към Земята висококачествени изображения.

От този момент до сега „Хъбъл“ не е преставал да събира знание и наука в спиращи дъха снимки на галактики, мъглявини и планети.

Вижте във видеото може да видите повече от 600 избрани снимки направени от телескопа през трите десетилетия на откривателство:

 

 

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!