На 14 септември астрономи обявиха, че изненадващо са открили наличието на фосфин в облаците на Венера. Новината е голяма и значима, защото фосфинът е съединение, което е възможно да има и биологичен произход, т.е. би могъл да бъде биологичен маркер, поради което присъствието му в атмосферата на скалиста планета, след отхвърляне на всички други хипотези, е потенциален признак за живот. Новината заслужено бързо обиколи световните медии и даде нов тласък за науката да продължи да изучава съседните ни планети. Изненадващото откритие обаче е само първата (малка) крачка преди да се стигне до момента, когато човечеството ще разбере, дали на Венера има живот или присъствието на фосфин е в резултат от непознат за учените химичен процес.
Автори на откритието са учени, работещи в Масачузетския технологичен институт (MIT), университета на Кардиф и Манчестърския университет. С помощта на телескопа James Clerk Maxwell Telescope (JCMT) в Хавай и радиотелескопичната мрежа ALMA в Чили, те са открили фосфин (PH3) в атмосферата на Венера. На Земята той може да се получи по два начина. От метаболизма на живеещи в анаеробна среда микроби или изключително трудно в лаборатория. На Юпитер и Сатурн може също да се образува фосфин, но това става дълбоко в ядрата на газовите гиганти при огромно налягане. За това се приема, че наличието му е потенциален маркер за биологичен живот на скалиста планета.
Докторантът от Националния природонаучен музей при БАН Владимир Николов, който не астроном, но като много хора занимаващи се с наука обича „да гледа към зведите“, сподели няколко важни неща, на които трябва да обърнем внимание в научната статия:
„Фосфинът е газ, който се окислява много бързо, поради което присъствието му в атмосферата на скалистите планети в големи количества е малко вероятно. Съдържанието му в земната атмосфера се дължи на съществуването на живот на повърхността й. На този етап не е ясен източникът на фосфин в атмосферата на Венера, като учените отбелязват, че може да става въпрос за непознат към момента фотохимичен или геохимичен (в случая сигурно е по-правилно да се каже „венерохимичен“) процес. Естествено, възможно е газът да има биологичен произход, но авторите подчертават, че откритието им не е доказателство за живот на Венера, а за аномална и непозната към момента химия протичаща в атмосферата на планетата. Както е с повечето научни изследвания и тук се чакат още данни, за да се изясни проблемът. Може би една мисия до Венера ще е точното решение?“
Следващите стъпки за науката са направата на още изследвания (и евентуална мисия) и потвърждаване на данните. Чак тогава ще разберем дали наистина наличието на фосфин е биомаркер или сме открили още един химичен начин този газ да се натрупа в атмосферата на скалиста планета.
Изводът, който и сега трябва да се направи (без значение дали има или няма живот на Венера) е, че колкото и неблагоприятна и отровна да е атмосферата на Венера и на други подобни на нея екзопланети, това никога не трябва твърдо да изключва наличието на биологични процеси. Защото, както доста учени обичат да казват – „животът винаги намира начин“. Не трябва да си правим илюзията, че живот извън Земята може да съществува, само ако условията са същите като на Земята. Дори на нашата планета има достатъчно примери за малки същества живеещи в среда, която е абсолютно смъртоносна за 99,9% от останалите биологични видове. Но това не ги прави по-малко живи организми.
