Огнян Огнянов е ученик току-що завършил 4 клас и навършил 11 години ден преди интервюто пред MediaBricks.bg. Той има талант да решава математически задачи. Огнян толкова добре се справя с математиката, че печели медали от почти всички състезания, на които се е явявал. Има около 50 медала, а от тях 36 са златни. Освен това е горд притежател и на няколко купи (супер-медали). В своята състезателна кариера досега е завоювал 8 купи (и 1 футболна, но за нея по-късно).
Огнян започва да смята още на 3 години, първите състезания го предизвикват преди дори да прекрачи прага на училището. Той учи в ЧОУ „Света София“, но в момента е във ваканция и се подготвя за следващите международни състезания. Като допълнение на математиката, Оги 4 пъти на седмица репетира в хора на БНР. Дори на 27 юни му предстои концерт за закриването на Българското европредседателство.
За своето развитие, той благодари много на доц. Ивайло Кортезов. Огнян е лауреат на фондация „Димитър Бербатов“ и миналата година на благотворителния футболен мач All Stars той получи своето отличие на терена на препълнения стадион „Васил Левски“.
Но не забравяйте, че това е ученик на 11 години. Затова той обича да играе на видеоигри. Има си две конзоли и почти всяка вечер играе в мрежа със свои приятели. Разбира се, като всяко дете часовете пред игрите са част от сложна договорка дете-родител. За всичко си има време, а най-важното е че му остава време и за сън.
Днес ви представяме Огнян Огнянов в интервю направено със съдействието на майка му Емилия. Това е първото от поредицата „Интервю с олимпиец“, с която MediaBricks.bg ще цели да направи популярни умните деца на България.
Привет, Оги ще се представиш ли на читателите на MediaBricks.bg?
Казвам се Огнян Огнянов, 4 клас завърших в ЧОУ „Света София“. От вчера съм на 11 години.
Как откри математика? Кой те запали за нея?
Още преди да започна училище ходих на забавна математика с пъзели, танграми и други такива игри в Центъра по забавна математика. После започнах да се занимавам малко по-сериозно.
Защо го записахте там?
[Емилия] Видяхме го като обява в интернет и решихме, че ще му бъде интересно. Той тогава беше на 5 години, а те го сложиха в групата за първи клас. От тригодишен смята числа, много бързо се разви.
На колко състезания си печелил медали?
Повечето състезания. Около 50 медала имам, почти нямам състезание без медал. Мисля, че са около 36 златни медала.
[Емилия] Една купа за футбол и 8 купи за математика. Купите му харесват повече от медалите.
Пътувал ли си извън България на състезания?
Да. Вече съм ходил на две – в Тайланд и в Камбоджа.
Малко деца на твоята възраст могат да се похвалят, че са ходили на такива екзотични места. Хареса ли ти да пътуваш? Страх ли те е от летене?
Нямам страх от летене. Но полетът до Камбоджа беше много дълъг – 20 и няколко часа път на отиване само. Нямаше много време да си почина преди състезанието. Около 6 часа имах. Състезанието беше в 3 часа сутринта българско време. Не ми хареса много самото пътуване, но преживяването беше чудесно. Хареса ми държавата. Поканиха ме безплатно, заради доброто ми представяне на Сингапурската олимпиада.
Удовлетворяват ли те състезанията? Притесняваш ли се?
Притеснявам се, но отивам с желание.
Има ли учител, на който си благодарен и който ти помага за тези успехи?
Може би има няколко. Доц. Ивайло Кортезов – може би най-добрият учител. Ходих при доц. Кортезов две години. Г-жа Мария Томова също.
[Емилия] Искам да благодаря и на г-н Любомир Любенов, който е организатор на повечето математически състезания с международно участие, провеждани в България. Също и на всички учители по математика на сина ми!
Искаш ли да станеш като някой от по-големите състезатели по математика?
Евгени Кайряков и Иван Тагарев. Те печелят всички състезания.
Имаш ли любима задача или математическо предизвикателство? Нещо, от което да си много доволен, че си успял да го решиш?
Понякога при учителите има повече предизвикателство за мен. Там се чувствам по-доволен, когато успея да намеря решение. При доц. Кортезов ходих с по-големи деца и решавах неща, които не са за моята възраст.
[Емилия] Огнян измисли задача за детско състезание, която никой не успя да реши. Състезанието беше за писане на задачи, които после други деца решават.
Също така Оги ходи на Информатика в Телерик, където също печели медали. Учи програмиране за деца – C++. и се състезава във възрастова група с по-големи деца (5 клас). Той е единствен четвъртокласник, който се яви на турнира, организиран от SapLabs в СМГ и спечели сребърен медал, за което го поканиха да стане част от Софийския отбор по програмиране.
Доволен ли си от това, което научаваш в училище в часовете по математика?
Да, научавам нови неща за несъстезателната математика. Доволен съм от училището.
Има ли нещо извън математиката и училището, което ти е интересно да правиш? Остава ли ти време въобще?
Имам хобита, да. Не знам момче на моята възраст, което да не обича да играе видеоигри. Играя на Nintendo Switch и PlayStation. ([Емилия] вечер много играят на игри в мрежа до към 10-11 ч.)
Но имам и други любими неща – ходя на спорт и пея в хора на БНР. Там са сериозни репетиции – в концертния състав съм и имам по четири репетиции седмично по час и половина. Сега на 27 юни в НДК ще имаме концерт, с които закриваме Европредседателството.
Имаш ли повече време за игри през лятото, докато си във ваканция?
Нямам повече време, но имам някакво време.
Колко време спиш? Сутрин или вечер ти е по-лесно да решаваш задачи?
Не знам, не мога да преценя. Спя около осем часа.
До края на годината колко състезания имаш извън България?
Сега, всъщност, заминаваме на две – в Сингапур и Южна Корея. Пак с покана от предварително състезание.
На международните състезания на какъв език са ти задачите?
Досега и на двете състезания в Азия, на които съм бил, са ни ги превеждали задачите. Но за мен английския не е проблем. Очаквам в Южна Корея да са на английски задачите. Такива бяха на Австралийското кенгуру, което се проведе в Института по информатика и математика. Имаше 30 задачи на английски.
[Емилия] Много често от международните състезания ги изпращат в България на родния организатор и тук ги превеждат.
Друг език учил ли си, освен английски?
Учил съм немски, но за малко.
[Емилия] Разбира малко руски, защото от две години съм го включила в дистанционен руски кръжок по математика да слуша теория и да решава задачи.
Кое е състезанието, на което отиде за първи път?
Беше още преди училище – в Детска академия, те правят един турнир за малки таланти. Това беше първото.
[Емилия] Той спечели миналата година единственият златен медал за всички възрасти на проведената дистанционно в България Московска олимпиада. Има максимални резултати от редица състезания, сред които Европейско кенгуру – Национален кръг, Иван Салабашев, Хитър Петър, Сингапурската олимпиада и други. Печелил е еднолично Кирил Попов – турнир в Шумен, има златен медал от индивидуалната и купа от отборната надпревара. Има още седем купи по математика, една от които е от Тайланд. Там само три деца от групата му взеха купи. На Хонг-конгската олимпиада е единствено дете с максимален резултат от всички възрастови групи.
Къде си държиш медалите?
[Емилия] По-важно за него са самите състезания, медалите и сертификатите държи в кутия. Само купите си беше оставил в стаята.
Как седи финансовата страна на състезанията?
[Емилия] Училището много ни помага, всъщност. За Тайланд заплатиха разноските за престоя на Огнян и на другите деца от училището, които участваха. Иначе има много талантливи и умни деца, но разходите за участие ги спират.
В Камбоджа него го поканиха безплатно, защото беше с максимален резултат на дистанционната сингапурска олимпиада тук.
А парите за неговите самолетни билети за двете състезания – Тайланд и Камбоджа, ни бяха отпуснати от фондация „Димитър Бербатов“, за което им благодарим горещо!
Знаем, че е лауреат на фондация „Димитър Бербатов“.
[Емилия] Наградиха ги на стадион „Васил Левски“ на благотворителен мач, организиран от фондациите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго. Извикаха ги децата пред цялата публика. Доста доволен изглеждаше, изненадан беше, защото имаше други по-големи деца с повече състезания.
Хубаво ли е на стадиона да излезеш пред толкова голяма тълпа?
Да, беше хубаво изживяване.
[Емилия] Още е скромен за успехите си. Но най-накрая се разплака, че не успял да вземе автограф от Патрис Евра. Той излиза от стадиона, носи статуетката и плаче. Хората си мислеха, че от вълнение плаче, а той просто искаше автограф от Евра.
Футбол гледаш ли? Ще следиш ли Световното?
Да, гледам. А, също така и съм тренирал. Играх вратар.
[Емилия] Веднъж му счупиха ръката. Беше втори клас, лявата ръка. Беше много интересна история – счупиха му ръката на турнир ден преди едно от най-важните състезания по математика „Черноризец Храбър“. Той беше прясно гипсиран, не можеше да си държи листата, те падат, той пише, но го спечели. И тогава освен златен медал от турнира по математика и турнира по футбол, в училище му връчиха и награда-купа за мъжество, защото с болки в ръката отказал смяна и продължил да играе. Не се предава, не можел да остави отбора. Разбира се, те не са знаели все още, че му е счупена ръката.
Инатлив ли си?
В известен смисъл да, не се отказвам. Искам да продължа да се състезавам.
Страхотно дете, талантливо, умно, упорито, да е жив и здрав Оги!