В MediaBricks.bg ви представяме поредица от интервюта с българските олимпийци по природни науки. Днес наш събеседник е Павел Николов, който е носител 5 медала от най-престижните международни състезания по химия. Възпитаникът на МГ „Академик Кирил Попов“ (Пловдив) печели за България две сребра от Менделеевската олимпиада (2020 и 2021), бронз от Европейската олимпиада по природни науки (EUSO 2019) и сребърно и бронзово отличие от Международната олимпиада по химия (2021 и 2020).
Павел ни разказа на къде ще продължи обучението си, какви са основните проблеми според него в образователната ни система, и защо ни трябват знанията по природните науки и след училище. Разяснява ни как се провеждат олимпиадите по химия, каква е ролята на ръководителите и какво му носи участието на тях извън медалите.
Интервюто е част от инициативата „Операция Жълти стотинки“ на Vivacom, която и тази година събира средства в полза на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) за подготовката на българските отбори, участващи в най-престижните ученически турнири. Как може да се включите и вие, разберете тук.
Павел, да започнем с това, къде те намираме в момента, в кое училище завършваш гимназиалното си образование и къде смяташ да продължиш обучението си?
В момента уча в МГ „Академик Кирил Попов“, Пловдив, специалност „Системно програмиране“. В момента съм 12. клас. Смятам да продължа обучението в Софийския университет. Не съм се спрял на определена специалност, но ще е нещо, свързано с химия.
Кажи ни кой е „виновен“, за да се интересуваш от природни науки и конкретно да влезеш в националния отбор на България по химия?
Интерес към химията и природните науки имам още от малък. Постепенно започнах да участвам на олимпиадите по химия. Там се запознах с един мой съгражданин – Евгени Стателов, който също участва на олимпиади и има много успехи на международно ниво. Така, той ме взе „под крило“, ако може така да се каже, и ми помагаше с олимпиадите.
На самите олимпиади също се запознах с хора, които също ми помагат, както и аз на тях при нужда. Разбира се, учителите по химия, които съм имал през тези години, също са ми помагали с много неща.
Какво ти харесва и те вдъхновява в химията?
Харесват ми почти безкрайните възможности за получаване на различни вещества – един вид лего, както и че може да се предвидят до голяма степен свойствата на тези нови веществата. Иначе малко странично – вдъхновяват ме хората, с които се запознах.
Според теб кои са най-големите проблеми в средното образование в момента?
Според мен, един от най-големите проблеми е, незаинтересоваността на учениците (а понякога и на учителите). Голяма част от учениците казват „защо ще ми трябва“. Разбира се, по-голямата част от учебния материал едва ли ще им трябва, но точно заради това мислене после се превръщат в хора, които смятат, че с ваксината те чипират и те контролират с 5G. С елементарни познания по природни науки може да се докаже, че това е пълен абсурд.
Друг проблем е липсата на време – за 40 минути учителят трябва да провери присъстващите, изпита, предаде урок и да помогне със затруднения. Учителите също нямат голяма свобода – било то заради самата образователна система или заради родители. Специално за природните науки (а може би и по други предмети) се учи наизуст. Учи даден факт, но без обяснение защо е така, какви са последствията от него или какви са приложенията му. Не се създава цялостна представа за науката, а повърхностно запознаване. За разлика от много хора, не мисля че в момента онлайн обучението е чак такъв проблем. Ако на човек му се учи, ще учи и онлайн, ако не иска – няма да го прави и в училище.
Има ли как да се подобрят нещата в тази посока?
За да се подобрят нещата, трябва цялостно да се изменят учебните програми. Да не се учат толкова факти, колкото да се дава практическото приложение на предмета – било химия, физика, биология или някоя друга наука. Също така учителите да имат повече свобода.
Имат ли достатъчно мотивация учениците да учат повече от материала, който се преподава по план в момента? Семейството или учителите могат да накарат ученик да посещава допълнителни кръжоци и школи по даден предмет?
Не, учениците нямат достатъчно мотивация. Отново се стига до „защо ще ми трябва това“. Според мен, мотивация не може да се създаде с кръжоци и школи. Един ученик може да бъде накаран да ги посещава, разбира се, но ще гледа просто в стената. Решението е учителят да създаде интерес точно, борейки се с въпроса „защо това трябва да го уча“. А отговорът не е „защото ти трябва за този и този изпит или контролно“, а с примери за приложението в практиката.
Разкажи ни какви са стъпките един ученик да бъде избран в националният отбор по химия?
Разбира се, най-важната стъпка е да бъдеш един от четиримата най-добри по химия в страната. Според мен е важно да има човек, който вече е минал през олимпиадите и който може да даде съвети за задачите и при нужда да обяснява. Обикновено учителите едвам имат време за часовете си, а ако трябва да подготвят някого още толкова време за олимпиади, стана сложно…
Как преминава една международна олимпиада по химия? Какви кръгове има и каква е ролята на ръководителите по време на състезанието?
За съжаление, нямам много опит с международни олимпиади заради пандемията. Но иначе, другите състезания, на които съм бил, протичат по следния начин. Обикновено в държавата-домакин сме за около седмица. През това време са организирани различни дейности – посещаване на местните забележителности, запознаване с другите участници от различни страни, екскурзии и, разбира се, награждаването. Самото състезание (задачите) са само един или два дена. Когато състезанието е присъствено има два кръга – теоретичен (задачи) и практически (експеримент). Но сега заради пандемията, има само теоретичен.
Ръководителите имат различни задачи – превеждане на задачите и после тяхната проверка, обсъждане на самите задачи или резултатите (кои задачи са подходящи, до кое място ще се раздават медали или неточност с предоставените решения). През това време комуникацията с тях е абсолютно забранена.
Колко държави успя да посетиш с международните си изяви преди пандемията и къде ти остана най-интересен спомен?
Португалия и Беларус посетих. Ако нямаше пандемия, трябваше да пътувам до още няколко, но такъв е животът. А иначе за спомен – може би момента, когато в Португалия аз и още няколко човека се качихме на едни дървета.
Има ли медал или класиране, което ти е най-сладко, че си постигнал в национално или международно състезание?
Не съм се замислял относно това. Може би на национално ниво – олимпиадата по химия, когато бях седми клас (участвах с материал за осми клас). Тогава за първи път станах първенец с пълен брой точки (100/100). Докато за международно състезание – Менделеевската олимпиада през 2020 г. Беше първата ми изява от такова високо ниво и нямах големи очаквания. Като се обявиха точките, разбрах, че съвсем не съм бил прав. Бях на 20-о място и със сребърен медал.
Какво спечели от международните олимпиади извън медалите? Какво ти дадоха тези състезания? И с какво участието в тях е било полезно за развитието ти?
Бяха ми полезни заради самите постижения. Дадоха ми също и познати от другите страни, въпреки че при тези обстоятелства не можах да усетя тази полза в голяма степен. Олимпиадите са полезни за развитието, заради самите знания, придобити за олимпиадата.
В твоята област кое е най-великото научно откритие на човечеството досега, според теб?
Едва ли мога да кажа, защото са толкова много. Съвременната медицина като цяло е доста велико нещо. Голяма част от болестите, които са били смъртоносни в миналото, сега са само спомен. Ако наистина трябва да кажа нещо определено, това ще са електричеството и компютрите. Толкова много сме овладели електричеството, че можем да го ползваме за разнообразни цели – задвижване на машини, осветление, затопляне или охлаждане на домовете ни. Но освен това сме се научили и много прецизно да го контролираме – да уловим съвсем слабите сигнали на електричеството в нашето тяло. Тук се намесват и компютрите – машини, използващи електричество, които могат да изпълнят каквито алгоритми им подадем. Без тях нямаше да имаме достъп до толкова данни.
Какво научно или технологично откритие искаш да се случи в рамките на твоя живот?
И по този въпрос преди не се бях замислял, но може би са два отговора – термоядрен синтез и високотемпературни свръхпроводници. Термоядреният синтез ще позволи да произвеждаме зелена енергия в много голям мащаб. Докато високотемпературните свръхпроводници, ако са направени от сравнително евтини материали, биха позволили да се пренася произведената енергия без загуби.
