Образование Олимпийци

Интервю с олимпиец – Иво Петров, носител на 16 медала от световни турнири по математика и физика

Интервю с олимпиец – Иво Петров, носител на 16 медала от световни турнири по математика и физика
©MediaBricks.bg

В MediaBricks.bg започваме поредица от интервюта с българските олимпийци по природни науки. Днес наш събеседник е Иво Петров, който е спечелил 16 медала за България от най-силните международни състезания по математика (6 отличия) и физика (10 отличия). Само през 2019 година Иво завоюва сребърни медали от международните олимпиади по физика и по математика, и то в рамките на 10 дни. Към тях той добави сребърен медал от Олимпиадата на Метрополисите, и бронзови от Европейската по физика и Жаутиковската, както и от Международната олимпиада по експериментална физика.

Вижте какво сподели Иво, който тази година завърши СМГ, за математиката, за физиката, за учителите, които са му дали тласък към науките, за проблемите в образованието, за най-важните си постижения и какво е спечелил от международните олимпиади извън медалите…

Иво, да започнем от сегашната ситуация. Как прекара дните на социална изолация тази пролет?

Още от началото на карантината си стоях основно вкъщи и излизах единствено за кратки разходки без да се срещам с приятели. Затова всичко, което правих, се случваше от стаята ми. Успях да разнообразявам седенето на бюрото с физически упражнения, но по-често се оказвах пред компютъра или играейки на компютърни игри, или учейки за онлайн обучението и предстоящите матури(което завърши много успешно). Оказва се, че ако ставаш в 7:00 всеки ден, докато си вкъщи, следобед мощно ти се доспива. Така минаваха повечето дни в карантина. Не загърбвах и социалните контакти, естествено, като редовно си говорих по Discord с определени хора.

Къде смяташ да продължиш образованието си след гимназията?

От скоро съм изпълнил офертата си от Кеймбридж и това най-вероятно ще е моята дестинация октомври месец. Това обаче е при условие, че ще може всичко освен лекциите, да остане присъствено в университета (какъвто е и плана в момента). В противен случай обмислям да отложа офертата си с 1 година, през което време ще изкарам 1-ви курс във ФМИ.

Най-добрите български математици се завърнаха с 6 медала от Международната олимпиада във Великобритания
©MediaBricks.bg

Кажи ни кой е виновен, за да се интересуваш от природни науки и конкретно да влезеш в националните отбори на България по математика и физика? Тук е моментът да отличиш и благодариш и на свои учители, които най-много са ти помогнали за твоето развитие…

За началния тласък към науките мога да благодаря най-много на моето семейство. Като дете много често играх с пъзели, задачи-загадки, обобщено неща, свързани с мислене. В първи клас в 107 ОУ се записах на извънкласна школа „Забавна математика“, където основно решавахме логически задачи за развлечение. От там чух за нещото, наречено математически състезания, и не отне много време да се запиша. Оказва се, че не става въпрос за това кой може да смята най-бързо или кой е назубрил най-много материал, а за това кой е развил най-много нестандартното си мислене в комбинация със силен интерес към науката. Пътят на състезанията беше важна част от живота ми в следващите 12 години, като мотивацията да бъда по-добър и желанието да разширя светогледа си чрез науката поддържаха интереса силен. От там беше естествено да се стремя и към международните олимпиади, които са както задължение да представим България подобаващо, така и награда за дългогодишен труд.

Помогнаха, естествено, опитът и отдадеността на учителите ми през времето: Илиана Цветкова – моя учителка в СМГ по математика от 5. клас до сега, която винаги ме мотивираше да не се отказвам, дори и в по-трудни и неуспешни моменти; Никола Каравасилев – мой ментор и учител по физика от края на 9 клас насам, който постоянно ми показваше нови места, на които да се изявя, и ме подготвяше за тях; Стоян Бахчеванов – учителят ми по физика в 7 клас, който първи ме подбутна към пътя на физиката; Теодоси Теодосиев – за неговите школи, които посетих лятото на 9 клас и които много ускориха развитието ми; и разбира се Илиян Илиев – текущият ми учител по физика в СМГ, чиято школа в 9 клас и вечна подкрепа ми даваха тласък да се занимавам по-сериозно. Не искам да забравям и всички останали учители, които са ми преподавали тези години в СМГ, защото без тяхното разбиране нямаше да мога да отделям толкова внимание на състезателната ми „кариера“.

Най-добрите български математици се завърнаха с 6 медала от Международната олимпиада във Великобритания
©MediaBricks.bg

Какво ти харесва и те вдъхновява в тези науки?

Всяка наука има своята красота. Докато физиката ни позволява да осъзнаем света около нас, защо всяко нещо се случва, както се случва и ни помага да опишем интересни явления, математиката е както практична, така и абстрактна. Можем да я ползваме да си помагаме в ежедневни проблеми или проблеми в работата, но и да се замислим за по-шантави задачи – неща, които съществуват единствено в умовете ни. В това намирам интереса си в науките – възможността да си представяш нещата извън рамките на реалността и да откриваш новости в тях.

Златно завръщане за българските ученици, спечелили медали от Международната олимпиада по експериментална физика
©MediaBricks.bg

Докато сме на тема училище посочи ни кои според теб са най-големите проблеми в средното образование в момента?

Винаги съм си мислил как липсата на мотивация (както на ученици, така и на учители) в средностатистическото българско училище оказва най-голямо влияние върху усвояването на знанията. Учителите не винаги имат стимул да дават повече от себе си, да бъдат по-взискателни или да надграждат знанията отвъд учебния материал. А учениците, които не са в най-престижните гимназии, сякаш влизат с манталитета на „няма нужда да се старая, то в ТУ сигурно и с 4 ще ме вземат“ и си живеят живота, знаейки че трябва само да завършат. Ако това успее да бъде решено като проблем, всеобщото старание и желание за това да бъдеш все по-добър ще помогнат на училищата да се дърпат взаимно напред.

Има ли как да се подобрят нещата в тази посока?

 Мисля, че финансовият аспект вече е бил дискутиран достатъчно, така че ще спомена за друга страна на нещата. Няма достатъчно workshop-ове по училищата, така че да можеш да се заинтересуваш от извънкласната, практичната част на науката, изкуството или спорта, с който искаш да се занимаваш. Много хора не откриват своята страст, защото не са имали възможността да обикнат дадения предмет.

Златно завръщане с 2 купи и 8 медала за българските ученици от Олимпиадата на Метрополисите
©MediaBricks.bg

Имат ли достатъчно мотивация учениците да учат повече от материала, който се преподава по план в момента?

Според мен критериите за влизане във висше учебно заведение в България са твърде ниски, а точно те трябва да нахъсват учениците да научат по-добре своя материал. Допълнителната конкуренция ще подобри средния резултат, както и ще стимулира училищата, за да получат по-силни кадри и по-добри представяния в национални класации. Всичко това обаче предполага, че всички ученици са достатъчно състезателни. Това означава, че и ВУЗ-овете или компаниите трябва да добавят различни стимули, за да се насърчат ученици да станат част от университета/ предприятието.

Сега ни разкажи с няколко думи как протича подборът на националния отбор и колко труд изисква подготовката за едно международно състезание?

Подборът за един национален отбор започва още от началото на годината, като всеки желаещ участва в националната олимпиада по съответния предмет. Тя е винаги най-важният критерий за определяне на разширения национален отбор – съвкупност от повече състезатели, които държат още няколко теста за селекция на отбора. В някои науки като математиката, физиката и информатиката се включват и националните състезания, отделни от олимпиадата, за да се тества и постоянството на състезателя. Винаги има и подготовка на разширения отбор, организиран от националната комисия, която се състои в период на 2-3 седмици интензивно решаване на задачи. Но самата подготовка де факто е започнала много години назад. Влизането в националния отбор не е нещо, което се случва за 1 година. То е резултат (и награда) от дългогодишен труд и интерес в науката. Разбира се, всеки участник трябва да решава задачи самостоятелно и да надгражда преподавания материал. Има много учебници или теми, които са развити от бивши международни състезатели, както и предишни състезания, които дават идея както за формата, така и за стила на задачите.

Най-добрите български гимназисти по физика заминаха за Международната олимпиада (IPhO) в Израел
©MediaBricks.bg

Разкажи ни как преминава една международна олимпиада по физика или математика? Какви кръгове има и каква е ролята на ръководителите по време на състезанието?

След пристигането и настаняването обикновено следват церемонията по откриването на олимпиадата, където всяка държава излиза и показва своите участници, както и екскурзия в околността или града. Лично на мен това ми действа като успокоение преди само състезание, като забравям стреса и мога на деня на състезанието да съм ментално отпочинал. Следват 2 дни състезание – по математика 2 дни по 3 задачи, а по физика – теоретична част и експериментална част. След като представим своите решения на нашите лидери, работата на участниците приключва и вече можем да се насладим на още обикаляне на държавата, церемонията по закриването, социализиране с други държави и купона след приключването на олимпиадата.

От друга страна, лидерите имат работа през цялото състезание. Има два вида лидери – Team Leader и Deputy Lеаder. Има разлики в зависимост от науката, но най-често първият бива отделен от отбора, за да може да превежда задачите рано преди състезанието, а при математиците даже участва в избора на темата. Вторият отговаря за отбора, като присъства с нас на всички официални събития. Също така ни мотивира и подкрепя преди самите състезания, за да можем да покажем най-доброто от себе си. След приключването на състезанието лидерите се съгласуват с отбора и участват в така наречените „контестации/модерации/координации“(всяка наука си го казва по различен начин). При тях, ако журито е ощетило член на отбора, лидерите имат право да дискутират с него и да вземат повече точки, което обикновено помага за по-доброто отборно представяне и за по-висок клас медали.

Колко държави си посетил като състезател от България?

13 – Чехия, Хонг Конг(считам го за отделна държава!), Китай, Южна Корея, Казахстан, Румъния, Русия, Словения ,САЩ, Латвия, Португалия, Великобритания, Израел

На олимпиадите вие се срещате с ученици и култури от цял свят. Разкажи ни някоя интересна случка, която ти е останала като ярък спомен от международно състезание?

Возихме се в автобус на миналата Международна олимпиада по физика и си говорихме с македонския отбор, с който се сближихме, за бъдещето в университети. Подадохме темата за носталгията и споделихме, че почти всеки българин, избягал да учи в чужбина, по някое време прослушва всякаква българска музика редовно (дори и чалга) от липса на български контакт. Тогава единия се обади: „Разбираме, то и ние сме избягали българи все пак“.

На почти всяка международна олимпиада има вечер, посветена именно на представяне на различните култури, ти как си представял България досега?

Всъщност напоследък има много малко такива културни вечери, но си спомням много добре една такава от състезанието по математика CIMC, на което участвах лятото след 7 клас. Бяхме ученици от 4-5 училища и танцувахме хореография, съставена от много мотиви от народни танци (клипчето сигурно е някъде в интернет). Повечето от нас не бяха танцували народни танци и се изискваше подготовка, сигурно колкото за самото състезание, за да сме синхронизирани, но мисля, че крайният резултат си струваше! След това си разменяхме сувенири с участниците от другите държави, като българите раздавахме от стотинки до магнити и розови масла.

©MediaBricks.bg

Има ли медал или класиране, което ти е най-сладко, че си постигнал в национално или международно състезание?

Първо се замислих за първата ми международна олимпиада – IPhO в Португалия 2018, където се изненадах сам себе си с представянето си там – сребърен медал. Но все пак никога няма да забравя Всерусийската олимпиада по математика в 2018. Тогава бях на път да се откажа от математиката, за да се фокусирам върху физиката, пък и имах чувството че изоставам от връстниците си и випуска под мен. Тогава отидох с ниско самочувствие и желание „дано взема медал“. Когато дойдоха задачите, просто се забавлявах и реших 4/4 от първия ден и 3/4  от втория. Това ме постави със злато на 1 точка от първенците, което ми възвърна хъса да продължа с математиката. Така на следващата година успях с постоянство да се класирам и на Международната олимпиада по математика.

Какво спечели от международните олимпиади като преживяване, извън медалите. Какво ти дадоха тези състезания?

На първо място поставям контактите, които завързах на тях. Запознах се с много специални хора, които никога няма да забравя. Всичките те са част от моето израстване и ме направиха човека, който съм. Открих нови интереси в музиката, не само от състезателите от различни държави, а и от моите съотборници.

С какво участието в олимпиади е било полезно за развитието ти?

От чисто психологическа гледна точка състезанията тренираха не само умствените ми способности, но и психическата ми стабилност. Всяка олимпиада, независимо дали международна или национална, включва в себе си и стрес и желание да се докажеш. След много опит вече стреса не ме афектираше по време на състезанието и приемах всичко като поредната селекция задачи, които трябва да реша. Също така научих да приема, че животът е комбинация от положителни и негативни моменти и че каквото и да се случи, трябва да извадим положителното от ситуацията.

Златно завръщане за българските ученици, спечелили медали от Международната олимпиада по експериментална физика
©MediaBricks.bg

В твоята област кое е най-великото научно откритие на човечеството досега, според теб?

С риск да звучи много обикновено смятам, че това е електричеството. От електричеството са тръгнали останалите от най-великите изобретения – компютърът, автомобилите, комуникацията, радиото, телевизията, осветлението – всичко, което ползваме във всекидневието. Не мисля, че някой може да си представи живота без любимия компютър и телефон, без да може да се свърже от разстояние с близките си хора, без да може да провери възникнал въпрос без да бие километри път до най-близката библиотека. Мисля, че всички дължим едно голямо БЛАГОДАРЯ на Никола Тесла.

Какво научно или технологично откритие искаш да се случи в рамките на твоя живот?

Научнофантастичните филми постоянно ни карат да мечтаем за машини на времето, телепортатори, космически кораби, движещи се със светлинна скорост, безкрайна енергия. Аз смятам, че съм реалист, и желая нещо по-близко до настоящето. Не говоря толкова за новост, колкото за подобрение на текуща сфера на науката – биомекатрониката. Физическите проблеми и недъзи пречат значително на пълноценния живот, като хората не винаги са виновни за състоянието, в което са. Развитие в сферата на механизирането на части от човешкото тяло, особено достъпността им за средностатистическия човек, ще промени живота на мнозина, които ще могат да следват мечтите си.

И за финал – извън математиката и физиката – какви са твоите интереси и хобита?

Неизненадващ отговор – играя компютърни игри – те са ми като начин да се отпусна и да се забавлявам, като те са винаги достъпни. Интересувам се и от футбол, като от време на време играя с приятели, гледам мачове(което не съм имал много възможност в тези дни на карантина) или играя ФИФА. Обичам бордови игри, разходки из парковете и като повечето 18 годишни не отказвам и дискотеки.

 

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!