Образование Олимпийци

Интервю с олимпиец – Десислава Илиева, медалистка по биология с 4 пълни шестици на матурите тази година

Интервю с олимпиец – Десислава Илиева, медалистка по биология с 4 пълни шестици на матурите тази година

В MediaBricks.bg започнахме поредица от интервюта с българските олимпийци по природни науки. Днес ни гостува Десислава Илиева, която през 2019 г. спечели сребърен медал за България от най-престижното състезание по биология в света за годината – Международната олимпиада. Тя е редовна участничка в националните кръгове по химия и биология. Преди месец ви съобщихме, че завършвайки СМГ, Деси изкара четири пълни шестици на матурите по български език и литература, математика, биология и химия.

Прочетете интервюто ни с Деси, в което благодари на учителите си, споделя как се е влюбила в биохимията, какво мисли за проблемите в образованието, какви усилия трябват, за да се влезе в националния отбор, как протича олимпиадата по биология и кое за нея е най-важното й състезание до тук…

С 4 медала за България се прибраха биолозите ни от Международната олимпиада в Унгария
©MediaBricks.bg

Деси, да започнем от новината, че ти успя да изкараш 4 пълни шестици на матурите тази година. Защо реши да се запишеш на 4 предмета и кога успя да се подготвиш за тях?

Още в началото на учебната година ми мина през ума, че мога да се явя на 4 матури. Българският е задължителен, математиката няма как да я пропусна, защото все пак 8 години учих в СМГ. Въпросът по-скоро беше дали да държа 2 или 4 матури (4 с химия и биология). Да се явя на 4 ДЗИ-та ми звучеше абсурдно и нуждаещо се от твърде много подготовка. Като наближи времето обаче се записах на всичките 4, защото все още не бях сигурна дали университетите, в които съм кандидатствала, ще ми искат трета матура по химия или по биология. На третата матура може човек да не се яви и да няма последствия, затова си казах защо да не се запиша пък, ако се наложи, ще се явя. Е, в крайна сметка не се наложи, но все пак отидох, защото по време на месеците непосредствено преди матурата (когато си стояхме вкъщи и без това) имах време да се подготвя. И без това бях казала на половината свят, че ще се явя на 4 матури, а и си беше предизвикателство. Останалото е история.

Да се върнем към тази пролет – как прекара дните на социална изолация и доволна ли си от дистанционното обучение?

Беше потискащо наистина, но няма как да пренебрегна и плюсовете на това човек да си остане малко вкъщи, да премисли някои неща, да се събере, да свърши неща, за които досега не му е стигало времето. Докато си стоях вкъщи, осъзнах колко са ценни и колко са ми нужни хората в живота ми, които по това време не можех да виждам. Оцених неща, които преди приемах за даденост, други забелязах, че са излишни. Като цяло беше полезно време за една обща оценка на това как съм си прекарвала времето досега. За дистанционното обучение мнението ми се клатушка между двете крайности – от една страна, със сигурност има предимства, че няма нужда физически да присъстваш на събития. По-удобно е целият свят да е на бюрото в дома ти. Също така не мога да отрека факта, че по някои предмети (например математика) по никакъв начин материалът, който се преподаваше и усвояваше не се намали, дори напротив – по време на дистанционното обучение работата, която трябваше да свършим, беше дори повече. От друга страна обаче, винаги съм смятала, че идеята на това да ходим на училище не е толкова да придобием знания (в днешно време те са буквално на един клик разстояние, стига човек да има батерия на телефона си), ами да се научим да комуникираме с другите, да прилагаме наученото и в реалния живот, да работим с другите. По тази причина смятам, че дори и дистанционното обучение да има предимства пред присъственото, то в никакъв случай двете не са взаимнозаменяеми и като цяло дистанционното обучение е доста далеч от идеалното.

Къде смяташ да продължиш образованието си след гимназията?

Ще уча биохимия в университета в Манчестър.

Кажи ни кой е виновен, за да се интересуваш от природни науки и конкретно да влезеш в националните отбори на България по биология? Тук е моментът да отличиш и благодариш и на свои учители, които най-много са ти помогнали за твоето развитие…

Със сигурност математика много ми е помогнала да започна да разбирам как се илюстрира светът разбираемо, как разни сложни явления в природата могат да се сведат до букви и цифри. Тук е моментът да благодаря на добрата си госпожа Надежда Буюклиева за всичко, на което ме е научила, не само в математиката. Със сигурност и учителите ми по химия – Ани Божикова и Борис Толев, и биология – Цветана Хинкова, много помогнаха, защото точно те са тези, които винаги са ме подкрепяли, заемали са се отговорно с подготовката на олимпийците в СМГ по съответните дисциплини. Искам да благодаря на ръководителите на националния отбор, по-точно на доц. Албена Йорданова, че ме запозна с биохимията и повярва в мен, на Радослав Александров, че ми показа, че няма твърде сложни концепции в науката, стига човек да ги сведе до разбираеми такива, на доц. Снежана Томова за неповторимия й професионализъм и това, че едновременно ме засипа с непознати термини на първата ми школа, но по някаква причина запомних всички от тях, както се случваше и на следващите школи. Благодарност несъмнено заслужават и всички останали преподаватели от Биологическия факултет, които помагат в подготовката на олимпийците. От другата страна на състезанията според мен, попадне ли човек веднъж в олимпийската общност, връщане назад няма. Много дължа на хората, с които се запознах по състезанията, защото някак по тях разбрах за себе си, че искам с цялото си сърце да се занимавам професионално с химия и биология. Вярвам, че интересите у хората са в малка или голяма степен изначално определени и ние единствено можем да ги открием и след това да им се отдадем. Затова и въпреки да не вярвам напълно в късмета, трябва да призная, че в моя живот събитията досега са се стекли много много благоприятно и аз съм открила това, което ми дава смисъл. А за това благодаря на всеки, който ме е подкрепял по пътя дотук, без значение дали ми е учител, роднина, приятел.

С 4 медала за България се прибраха биолозите ни от Международната олимпиада в Унгария
©MediaBricks.bg

Какво ти харесва и те вдъхновява в тази наука?

На този въпрос винаги ще имам два отговора – от една страна, мога да си обясня причината за интересите си по някакви рационални и обективни причини като например любопитството ми в тези области, начина, по който подреждат света и донякъде нуждата, която изпитвам от този ред. От друга страна истината е, че нямам точен отговор какво ме вдъхновява в тази област. Случи се да се сблъскам с биохимията и на момента разбрах, че това е нещото за мен, а от тогава не съм се замисляла втори път какво ще правя в живота си занапред. Просто знам, че каквото и да става това ще ми е интересно, ще продължава да ми дава спокойствие, увереност, колкото и сладникаво да звучи – дори и смисъл.

Докато сме на тема училище посочи ни кои според теб са най-големите проблеми в средното образование в момента?

Ясно съзнавам, че образователната ни система си има далеч по-сериозни проблеми, отколкото тези, за които ще говоря в следващите въпроси, но някак чувствам, че не съм достатъчно компетентна да говоря за тях. Затова ще отговоря така – никога не съм харесвала да ме карат да уча нещо на сила. Лично аз винаги съм виждала средното образование като възможност да обогатя общата си култура, но в никакъв случай като задължение да запаметявам факти, без да виждам особен смисъл в това. Винаги ми се е струвало, че простото зубрене ограничава свободата на ученика да открие какво наистина му е интересно, а в други случаи да последва интереса си. Това, разбира се, важи за по-горните класове, когато свободата би помогнала, а не попречила на развитието на ученика.

Има ли как да се подобрят нещата в тази посока?

Да, има, защото хората все повече започват да осъзнават достъпността на информация и започват да обръщат повече внимание на намирането, бързото ѝ усвояване и прилагането ѝ, отколкото на простото ѝ запаметяване. Това осъзнаване, струва ми се, може да доведе до положителни резултати и цялостно модернизиране на системата на обучение.

Имат ли достатъчно мотивация учениците да учат повече от материала, който се преподава по план в момента?

Според мен това зависи главно от характера на ученика. Погледнато от друг ъгъл обаче, ако някой ученик прояви интерес в даден предмет или област, било то науки или изкуства, то отговорността е донякъде и на учителя да поеме този начален интерес и да помогне за доразвиването му. Границата между досаждане и помощ обаче наистина е тънка и затова учителите, които се справят с тежката задача да мотивират учениците си да надхвърлят училищното ниво, винаги ще будят възхищение у мен.

С 4 медала за България се прибраха биолозите ни от Международната олимпиада в Унгария
©MediaBricks.bg

Сега ни разкажи с няколко думи как протича подборът на националния отбор и колко труд изисква подготовката за едно международно състезание?

Формално, за да стигнеш до място в националния отбор, трябва да преминеш през трите кръга на олимпиадата и да влезеш в разширения отбор (топ 10 участници на олимпиадата). След това се провежда така наречения подбор, който определя националния отбор, формиран от първите четирима, които ще отидат на международната олимпиада. Неформално, за да стигнеш до място в националния отбор, трябва да имаш няколко години подготовка, която ще включва почти ежедневни усилия и самостоятелно четене на материали, решаване на предходни тестове, ходене на всички възможни школи, било то в училище или в Биологическия факултет. С една дума, за да отиде човек на международна олимпиада се изисква отдаденост.

Разкажи ни как преминава една международна олимпиада по биология? Какви кръгове има и каква е ролята на ръководителите по време на състезанието?

Международната олимпиада по биология миналата година в Сегед, Унгария протече по следния начин: пристигнахме, отидохме на церемонията по откриване, на втория ден обикаляхме града и ходихме по събития, на които да се сближим с останалите участници, на третия ден се състояха практическите изпити (4 на брой :Neurobiology and Bioinformatics; Biochemistry; Animal and Plant Anatomy, Systematics and Ecology; Molecular Biology and Animal Physiology, всеки по час и половина), на четвъртия ден имахме екскурзия, на петия ден беше теоретичната част на олимпиадата (2 теста по три часа), на шестия ден имахме екскурзия до Будапеща, на седмия, последен ден ходихме на аквапарк в Сегед и после се състоя закриващата церемония и награждаването. Интересното е, че между церемонията по откриване и окончателния край на изпитите нямаме право да се виждаме с ръководителите си, понеже те през това време превеждат на български задачите (около 200-250 страници без преувеличение). Друга тяхна роля е контестацията след оценяване на работите ни. Така всъщност излиза, че работата на ръководителите е също толкова важна и почти със сигурност повече като обем, отколкото тази на състезателя.

На олимпиадите вие се срещате с ученици и култури от цял свят. Разкажи ни някоя интересна случка, която ти е останала като ярък спомен от международно състезание?

На международната се случи така, че се сближихме с китайския отбор доста. По време на една от екскурзиите спряхме на бензиностанция и слязохме да се поразтъпчем. Докато българският отбор си вървяхме, едно момче от китайския отбор ни настигна и ни показа телефона си, на който беше пуснал песен, и искаше да ни пита дали я знаем, защото беше разбрал, че е българска. Е, песента беше на Азис и ние всички бяхме шокирани. Китаецът ни каза, че тази песен е много известна в Китай (по спомени 30-40 милиона гледания в китайския youtube) и я слуша със съучениците си по време на междучасията. След това същото момче стана абсолютен първенец на олимпиадата. Правенето на изводи оставям на вас. (Шегувам се, разбира се.)

„Science Bricks: Наука с кауза“

На почти всяка международна олимпиада има вечер, посветена именно на представяне на различните култури, ти как си представяла България досега?

На олимпиадата, на която бях аз, нямахме такава вечер, но на едно от пътуванията в автобуса решихме всеки отбор да изпее по песен, която е традиционна за съответната държава. Ние пяхме „Хубава си моя горо“ и слушахме известни песни от Китай, Унгария, Финландия, Бразилия, Гърция и други държави на техните си езици, след което всеки отбор обясняваше за какво горе-долу става дума в песента. Това преживяване беше много сплотяващо както между отделните отбори, така и в самите отбори и аз много се радвам, че бях част от подобен „експеримент“.

Има ли медал или класиране, което ти е най-сладко, че си постигнал в национално или международно състезание?

Бих казала, че най-щастлива бях на националния кръг по биология в 10. клас, когато влязох в разширения отбор. Тогава някак си за първи път осъзнах, че целият труд досега си заслужава и че може би съм по пътя към нещо по-голямо и смислено. Тогава също станах първа в страната на практическия изпит по биохимия, въпреки че се състезавах с хора от 10., 11. и 12. клас. (Повторих същото и в 11. клас.) Всъщност, ако ме познава човек, ще знае, че мен повече ме интересуваше да съм се справила добре на този практически изпит, отколкото цялостно на олимпиадата и затова в 10. клас постигнатият резултат беше толкова удовлетворяващ.

С 4 медала за България се прибраха биолозите ни от Международната олимпиада в Унгария
©MediaBricks.bg

Какво спечели от международните олимпиади като преживяване, извън медалите. Какво ти дадоха тези състезания?

От олимпиадите човек далеч не си тръгва само с медали и отличия. За мен винаги водещи са били новите запознанства и преживяванията. Всъщност и точно с това ме спечели животът на състезател. „N“ на брой души с еднакъв интерес отиват на ново място и там осъзнават колко много общи черти имат, стават близки. На международната още първия ден ни взеха телефоните и бяхме откъснати от останалия свят за няколко дена. Така единственият начин да опознаеш другия беше да говориш с него. Странно, нали? Иронията настрана, всъщност наистина беше странно, беше различно. Тогава някак си прозрях, че от колкото и далечни места да идваме, всички си приличаме много повече, отколкото си мислим, че всички сме хора, радваме се на другия и някак парадоксално вместо състезателен дух видях в останалите желание да помагат, да се сприятелят с мен. Беше наистина интересно преживяване и със сигурност ще го помня завинаги.

С какво участието в олимпиади е било полезно за развитието ти?

Ако в живота ми нямаше олимпиади, в никакъв случай нямаше да познавам толкова много хора, с които по интересите си си приличаме доста и ни е приятно да сме заедно. Освен това обаче съм изключително благодарна на всичките състезания, защото чрез тях намерих своята страст, повярвах в себе си и възможността да се занимавам с това, което ми е интересно. Научих се на дисциплина, постоянство, отдаденост. Започнах да се стремя да надхвърлям това, което се очаква от мен, да оправдавам очаквания, да радвам хората около мен с това, което постигам, да съм удовлетворена от резултатите си, но и винаги да искам повече. Най-вече обаче научих, че съм най-голямата късметлийка, защото знам, че каквото и да се случи в живота ми, там някъде у мен ще има вечен пламък, който повтаря биохимия.

В твоята област кое е най-великото научно откритие на човечеството досега, според теб?

Мисля, че ДНК секвенирането (определянето на последователността от азотни бази в сегмент от ДНК молекула) има огромна тежест като откритие, защото ни предоставя базисната (no pun intended) информация, върху която се гради живият свят. Вече можем да получим данните за който си поискаме жив организъм (или вирус), остава ни само задачата да разгадаваме и използваме тази информация.

Какво научно или технологично откритие искаш да се случи в рамките на твоя живот?

Честно казано, никога не съм имала въображението за бъдещи открития. Затова ще отговоря на този въпрос по малко по-интересен начин. В рамките на своя живот искам да видя взаимопомощ между хората. Смятам, че модерният свят има огромен потенциал и може да постигне всичко, което пожелае, стига хората да повярват един в друг, да подходят с доверие към отсрещния и да работят заедно в името на доброто.

И за финал – извън биологията – какви са твоите интереси и хобита?

Обичам да ходя на планина, защото там човек се откъсва от ежедневните проблеми и си взима почивка, след която е зареден с енергията от красотата на природата. Винаги съм харесвала да спортувам най-различни неща, като в момента най-актуални са плуването и тичането. Наскоро започнах да отглеждам растения в стаята си, така че ще включа и това в списъка с хобита. Обичам да правя фрапе (приятелите ми ще потвърдят), също така (почти) никога не бих отказала излизане навън. Иначе понякога чета книги и гледам сериали и често слушам музика.