Тази сутрин фондация „Карол Знание“ обяви, че Ния Тошкова печели финала за докторантската стипендия за 2021 година. Тя е докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките и работи в Националния природонаучен музей. Ния Тошкова изучава прилепите от 13 години, а темата ѝ сега е „Стареене и имунна система на прилепите през зимата“. Тя спечели подкрепата на журито и стипендия от 8000 лева след силен финал и сериозна конкуренция в първото онлайн издание на конкурса.
Първите години на изследователската ѝ кариера са свързани с природозащитни проекти, мониторинг на прилепните популации в България, систематични биоспелеологични проучвания и картиране на пещери в Албания и Украйна. През 2013 г. е теренен асистент в Зеевизен, Германия, в Група по сензорна екология на Max-Planck-Gesellschaft.
Първият ѝ голям самостоятелен проект е свързан с Болестта на белия нос – инфекциозно заболяване при хиберниращите видове прилепи, довело до най-масовото досега измиране на бозайници. Работата се превръща в ключова за разбирането на еволюционната история и начините на разпространение на болестта в цяла Европа и я отвежда в университета Ernst-Moritz-Arndt, Грайсвалд, Германия. По същата тема работи и по време на стажа си в Тихоокеанския център за екосистемни изследвания на Хавайските острови (Pacific Island Ecosystems Research Center).
През 2017 г. Ния печели стаж в Smithsonian Tropical Research Institute в Гамбоа, Панама. Две години по-късно започва проект върху зимната активност на прилепите и влиянието на климатичните промени върху тях. През 2019 участва и в международна пещерно-изследователска експедиция в Mulu National Park в Борнео, подкрепена от National Geographic и Bat Conservation International. Изследванията са насочени върху приносa на пещерните прилепни колонии за внасянето на хранителни вещества в сухоземни и водни екосистеми. В теренната работа са включени и пещери в Коста Рика и Малайзия.
От 2016 г. работи по проекти с Университета в Копенхаген, откъдето е и единият ѝ научен ръководител на дисертационния труд.
О 2009 г. досега Ния работи в Национален природонаучен музей при БАН, където е част от Центъра за изследване и защита на прилепите ЦИЗП и Центъра по биоспелеология. Основател и координатор е на Клуб за научни дискусии, основен организатор на изложбите: „Боян Петров, следи в науката“ и „Диви пандемии“, организатор на Нощ на прилепите в България (2009-2018) и е сертифициран гид в музея от 2010 г. Съосновател е на „Академията за малки изследователи“ към музея и съавтор на първия и засега единствен пътеводител из експозицията на музея „Приказка за един музей“.
Освен страстен учен прилепар, Ния е и комуникатор на науката. Участва в Софийския фестивал на науката, финалист е в националния конкурс за комуникация на науката „Лаборатория за слава“. През 2016 г. е част от експедиция на британската организация Operation Wallacea на остров Бътън в Индонезия, която комбинира екосистемни изследвания на изолирано място в джунглата с обучение по полеви методи в екологията за гимназиални ученици. От 2018 г. е преподавател по наука във външната програма на Американския колеж в София.
Пещерите я вдъхновяват още от гимназиалните години. Участвала е в много пещерни експедиции в България и няколко европейски държави. Може дори да се похвали, че е дала имена на няколко новооткрити галерии във вулканична пещера на Хаваите.
„В свободното си време практикувам гмуркане, катерене или алпинизъм и с удоволствие се разхождам по ръба на възможностите си — както физическите, така и психическите. Това ме отведе и на 6 месечна експедиция в Африка, където преминах 12 000 км на колело от Кайро до Кейптаун“.
По време на презентацията на финала на конкурса за докторантската стипендия на фондация Карол Знание, освен с увлекателен разказ, впечатляващият изследовател показа снимки и видеа, с които успя да убеди журито, че прилепите са една „изключителна група бозайници“, „изключително чаровни“ и „спаси репутацията им, която пострада напоследък“. С видео Ния ни заведе и в работния си офис – много тясна пещера, в която едва успява да се провре.
Изключително силно беше и представянето на другите трима финалисти. Д-р Виолета Снегарова, докторант в Медицинския университет във Варна представи работата си по Оценка на рискови фактори за микронутриентни дефицити – витамин Д, В9, В12, желязо и йонизиран калций при бременни жени във Варненски регион.
Мирослав Трънков, докторант от Пловдивския университет, демонстрира на живо как работят невронните мрежи, с които може да се прогнозира движението на котировките на финансовите пазари.
Христо Рашеев, докторант от Софийския университет, показа разработката си в областта на моделиране, синтезиране и охарактеризиране на нови материали за презаредими метал-йонни батерии.
За 2020 година носител на стипендията е Владимир Николов, редовен докторант към Национален природонаучен музей при БАН. Той е един от малцината палеохистолози у нас и единственият палеохудожник. Важен успех в работата му е установяването на третата находка от нептичи динозавър в България. Със средствата от докторантската стипендия на фондация „Карол Знание“ стана възможна експедиция край град Трън това лято, за която младият учен разказва в поредицата Песента на титаните.
Преди него за 2019 година отличието бе връчено на Галина Соколова. Тя е строителен инженер, завършва магистърска степен в УАСГ. Печели първа награда в конкурса на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране „Дипломна работа на годината за 2015 г.“ С темата на научната си разработка участва в Х Юбилейна международна научна конференция „Проектиране и строителство на сгради и съоръжения“ (теория и практика за устойчиво бъдеще) през септември 2019 година във Варна. Докладът е отличен с награда „Най–добър доклад на млад учен“ на конференцията от Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС).
За 2018 г. носител на стипендията бе Драгомира Стоянова – редовен докторант втора година в СУ „Св.Климент Охридски”, Биологически Факултет, Катедра „Обща и промишлена микробиология”, Лаборатория „Бионанотехнологии”. Темата на нейната научна работа е „Антимикробна активност на наноструктурни материали”. Има 11 научни публикации, 10 участия в национални и международни конференции в областта на нанотехнологиите и четири награди, две от които финансови грантове за участие във форуми.
Сред носителите на стипендията е и изявеният астроном и учител, ръководител на националния отбор по астрономия и астрофизика Никола Каравасилев. През 2016-а той използва средствата от докторантска си стипендия, за да закупи лабораторно оборудване за стаята, която използва във Физическия факултет на СУ, където подготвя олимпийци по физика и астрофизика.
