EnteR

Излезе втората част от неиздаваната поредица на Тери Пратчет – „Науката от Света на Диска: Глобусът“ (откъс)

Излезе втората част от неиздаваната поредица на Тери Пратчет - „Науката от Света на Диска: Глобусът“ (откъс)

По книжарниците вече можете да намерите „Науката от Света на Диска: Глобусът“ (издателство Сиела) – втора част от неиздаваната досега поредица от класика на хумористичното фентъзи Тери Пратчет и учените Иън Стюарт и Джак Коен. В първата книга „Науката от Света на Диска“ с помощта на група неориентирани магьосници – и много чувство за хумор – проследихме историята на собствения си свят от Големия взрив до динозаврите и пещерната ера. Сега експериментът продължава с бърза крачка към Ренесанса, като ни среща отново с магьосника Ринсуинд и ни запознава с научното обяснение за Уилям Шекспир!

Излезе втората част от неиздаваната поредица на Тери Пратчет - „Науката от Света на Диска: Глобусът“ (откъс)

Продължението на „Науката от Света на Диска“. В една далечна галактика… съществува малка синя планета. Знаете я, нали? Тя се състои предимно от вода, нарича се Светът на Кълбото и е създадена в големия ускорител в лабораторията на Невидимия университет. Магьосниците от Невидимия университет са наясно с правилата в собствения си свят – той е плосък като пихтия и плава из космоса на гърба на огромна костенурка, подпиран от четири слона. Но Светът на Кълбото е меко казано объркващ!

На първо място, в него няма магия. Има частици, физични закони, математически теореми и скоростта на светлината е невъобразимо висока. На второ, той е объркващо кръгъл.

В края на първа книга магьосниците загубиха интерес към този свят, който сякаш не оправдаваше очакванията им. Сега обаче Светът на Кълбото им е приготвил изненада. Внезапно те отново се озовават на него и с ужас откриват, че там вече има елфи. И те все още са зли…

Ринсуинд, Библиотекарят и компания ще трябва да влязат в неравна битка за бъдещето на човечеството, в която Лондон се превръща в сънливо неандерталско поселище. Ренесансът получава тласък, а Ринсуинд трябва да въведе древните гърци в тънкостите на театралното изкуство. Защото това човечество трябва на всяка цена да достигне до раждането на драматург на име Уилям Шекспир.

Защо някои видове оцеляват, а други измират масово при катаклизъм? Как еднорозите са отговорни за съвременния свят? Защо бебетата реагират различно на Моцарт и „Бийтълс“? Образованието една голяма поредица от лъжи ли е всъщност?

В издадената за пръв път на български книга Пратчет ни разказва история на два свята – един, в който съществуват вещици, магьосници и малки богове, и друг, в който хаотично блъскащите се частици са се подредили така, че да създадат динозаври и космически кораби.

„Науката от Света на Диска: Глобусът“ е същинска енциклопедия на познанието за нашия собствен свят и странните му правила, оцветена с легендарното чувство за хумор на любимия на поколения сър Тери Пратчет, в съавторство с учените Иън Стюарт и Джак Коен.

ОТКЪС

Из „Науката от Света на Диска: Глобусът“

Тери Пратчет

в съавторство с Иън Стюарт и Джак Коен

Във въздушната, плътна тишина на гората магията безшумно преследваше магията.

Едно добро определение на магьосник, което винаги върши работа, е следното: „голямо его, заострено на върха“. По тази причина магьосниците не се сливат добре с обстановката. Това би означавало да приличат на други хора, а магьосниците не желаят да приличат на други хора. Магьосниците не са други хора.

И така, в тази гъста гора, изпълнена с пъстри сенки, свежа зеленина и птичи песни, магьосниците – които на теория трябваше да се сливат с обстановката – в действителност се открояваха. Бяха схванали идеята на маскировката – или поне бяха кимали, докато им я обясняваха – но не я бяха приложили правилно.

Да вземем това дърво например. Беше ниско и имаше големи чепати корени. По него се виждаха интересни дупки. Листата му бяха искрящо зелени. По клоните му висеше мъх. Една рунтава туфа сиво-зелен мъх в частност доста приличаше на брада. Което беше необичайно, защото на дървото точно над нея имаше една издутина, която доста приличаше на нос. А още по-нагоре на кората имаше две петна, които човек можеше да вземе за очи…

Но като цяло, определено беше дърво. Всъщност беше повече дърво, отколкото е дърво едно обикновено дърво. На практика нито едно друго дърво в гората не приличаше толкова много на дърво, колкото това дърво. От него струеше усещане за крайна коравост, за непостижима листота. Гургулици и катерици се редяха на опашка, за да се настанят сред клоните му. Имаше дори един бухал. Останалите дървета бяха просто някакви пръчки с листа в сравнение с гористата зеленост на това дърво…

…което вдигна един клон и застреля едно друго дърво. Към един малък дъб полетя оранжево кълбо, като се въртеше във въздуха, и с плясък се размаза върху него.

С дъба нещо се случи. Вейките, сенките и кората, които ясно бяха очертавали образа на едно чепато старо дърво, сега също толкова ясно очертаха лицето на Архиканцлер Муструм Ридкъли, ръководителя на Невидимия университет (по висша магия), по което се стичаше оранжева боя.

– Убит! – извика Деканът, като подплаши бухала на шапката си.

Бухалът отлетя точно навреме, защото миг по-късно шапката беше отнесена от едно летящо кълбо синя боя.

– Аха! Улучих те, Декане! – провикна се един стар бук зад него и се преобрази, без да се преобразява наистина, в Лектора по съвременни руни.

Деканът се завъртя на пета и друго оранжево кълбо го улучи в гърдите.

– Яж разрешени оцветители! – кресна радостно магьосникът, който го беше изстрелял.

Деканът се намръщи срещу ябълковото дърво в другия край на поляната, което вече беше Завеждащият на катедрата по неопределени изследвания.

– Какво? Аз съм от твоя отбор, проклет глупак такъв! – рече той.

– Невъзможно! Беше толкова добра мишена!

Деканът вдигна жезъла си. В същия миг по него избухнаха половин дузина оранжеви и сини кълба, когато скритите наоколо магьосници го застреляха на свой ред.

Архиканцлерът Ридкъли избърса боята от очите си.

– Стига толкова, колеги – въздъхна той. – Достатъчно за днес. Време е за чай, не мислите ли?

Струваше му се, че е прекалено трудно да накара магьосниците да схванат концепцията за „отборен дух“. Това просто не беше част от магьосническото мислене. Един магьосник беше в състояние да разбере идеята за например магьосници срещу някакви други, но изпадаше в недоумение, когато ставаше дума за група магьосници срещу друга група магьосници. Магьосник срещу магьосници – да, с това нямаха никакви затруднения.

Разделяха се на два отбора, но още в началото на битката ги обземаше такова вълнение и нетърпение, че започваха да стрелят безразборно по всички други магьосници. Защото всеки магьосник дълбоко в себе си знаеше, че всеки друг магьосник е негов враг. Ако жезлите им не бяха обезвредени, така че да изпълняват само заклинания за боядисване – Ридкъли беше проявил особено внимание към това – цялата гора вече щеше да бъде опожарена.

И все пак, чистият въздух им се отразяваше добре. Ридкъли винаги беше смятал, че в Университета е твърде задушно. А тук, навън, имаше слънце и пойни птички, и приятен топъл ветрец…

…студен ветрец. Температурата бързо падаше.

Ридкъли погледна жезъла си. Беше започнал да се заскрежава.

– Изведнъж стана малко хладно, а? – подхвърли той, а дъхът му звънна в ледения въздух.

А после светът се промени…

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!