Как премина първият Варненски фестивал на науката и кой ще е следващият град, който ще приюти този празник на знанието? Време ли е Софийският фестивал на науката да се завърне в целия си блясък от 4 дни в средата на май? Защо трябва да се популяризира науката? На тези въпроси отговаря пред MediaBricks.bg един от основните виновници вече над 12 години учените да се срещат със своята публика – Ивайло Славов. От тази година той е председател на новата фондация „Красива наука“, която поема организирането на Софийския и Варненския фестивал на науката, Европейска нощ на учените и още други проекти в полза на науката. Той ни разказва за пътя и премеждията, които съпътстват подобни мащабни фестивали, за мотивацията да продължава да го прави, за сбъднатите мечти и неочакваните приятни изненади.
Г-н Славов, да започнем от най-скорошното събитие за наука в България, което вие организирахте – първият Варненски фестивал на науката. Доволен ли сте и как премина фестивалът?
Първият Варненски фестивал на науката, според мен, премина много добре. Той ни напомни малко за първите издания на Софийски фестивал на науката, когато в София нямаше такива големи събития за наука. Публиката беше жадна за наука и попиваше всичко с отворени очи и уши. За нея всичко бе едно първо и незабравимо преживяване. Нещо подобно видяхме и сега във Варна. Това е абсолютно нормално за първо събитие от този тип в града. Припомнихме си и, че има много голям смисъл да се занимаваме с организация на такива събития и да срещаме учените с тяхната публика.
Самият фестивал бе и една подготовка за завръщане на Софийския догодина в неговия стандартен формат – два дни училищна програма и два дни обща програма. Във Варна бяхме малко предпазливи, направихме един ден училищна и два дни обща програма.
Но пък училищната програма предизвика невероятен интерес. Ние първоначално знаехме, че няма да успеем да покрием всички изисквания на училищата във Варна. Насочихме се за сътрудничество с община Варна, за да достигнем до тези училища, които обикновено нямат достъп до иновативно образователно съдържание. Много се радваме, че над 70% от децата, които присъстваха в този училищен ден в работилници или презентации, бяха точно от такива училища. Училищната програма достигна до деца, които не могат да се видят с учен на живо и да зададат въпроси. Като организатори се надяваме, че част от тези деца са си казали: „Ах, колко интересно“, тъй като в работилниците можеш да пипнеш, да направиш нещо, да се видиш с хора, които се занимават с наука и да си поговориш с тях. Дано поне в част от тях да сме запалили интереса да разберат повече и в бъдеще да обмислят образование и кариера в някоя научна област.
Вторите два дни минаха също при много голям интерес и с изключително позитивни обратни връзки. Бяхме щастливи, че професор Франц Ренц, когото посрещнахме с голямо удоволствие и респект на Софийския фестивал, успя да дойде и във Варна. И там видяхме нещо много интересно на неговата презентация. Залата беше препълнена и още в началото на лекцията на съвсем точните места публиката… ръкопляскаше. При всяка фраза, която бе интересна, информативна или смешна – публиката веднага реагираше и аплодираше. Обикновено сме свикнали на лекторите да се ръкопляска накрая. Докато тези единични овации в началото за мен бяха нещо ново и смайващо. Това даде на лектора един допълнителен заряд и лекцията му мина превъзходно, като след това 40 минути отговаряше на въпроси. Беше страхотна среща на учен с неговата публика!
Сега Варна става ли нова точка за регулярен научен фестивал или Варна е отправна точка за нови фестивали из други градове в страната?
За следващата година ние обмисляме няколко варианта. Първият е освен Софийския и Варненския да добавим още един град, най-вероятно Пловдив. Обмисляме и по-консервативен вариант освен Софийският всяка година да има и в още само един град. Засега обобщаваме резултатите от двата фестивала, които се проведоха тази година. Ние сме амбициозни и бихме искали да приложим първия вариант, но това зависи от много фактори, които тепърва предстои да проучим.
Да се върнем към фондацията организатор на фестивалите. Какво доведе до създаването на „Красива наука“ и как виждаш нейното развитие?
Фондацията беше създадена на много хубава дата – 1 април тази година. Тя е учредена от „Британски съвет“ България и форум „Демокрит“. Това са двете организации, които стоят зад създаването на Софийският фестивал на науката в далечната 2011 година.
За тези 12 години екипът, който седеше зад Софийския фестивал, Европейска нощ на учените, многобройни научни кафенета, 15-е издания на страхотния конкурс „Лаборатория за слава FameLab“ натрупа много опит. В „Британски съвет“ FameLab и Софийският фестивал са най-дълго продължилите проекти. Беше неминуемо в един момент „Британски съвет“ да се оттегли и да предаде организацията на нарочно създадена фондация. Тя възникна точно с тази цел – да задържи тази експертиза в организацията на фестивали и други събития за представяне на наука пред широка публика.
Аз имам честта да съм председател на управителния съвет фондация „Красива наука“. В него влизат други двама страхотни колеги – доц. д-р Димитър Желев, преподавател в СУ в Геолого-географския факултет, и Силвия Тошева, PR на Националния природонаучен музей към БАН и на Фонд „Научни изследвания“. С тях имаме амбициите да направим една пълнокръвна фондация с портфолио не само като организатор на такива събития, но и на европейски проекти и други стойностни инициативи, които носят добро послание от науката към обществото.
Като опитен организатор на научнопопулярни събития, според теб, кое е по-трудно да се намери: партньори, спонсори или лектори?
Ще дам един много неоригинален отговор: за всичките тези компоненти хем е трудно, хем – не е.
По отношение на корпоративните партньори – след 12 години провеждане на фестивала вече имаме обаждания от компании, които разпознават бранда „Софийски фестивал на науката“ и знаят до каква аудитория има достъп. И сега ни предстоят разговори с две нови доста големи компании, които проявиха интерес за включване като корпоративни партньори.
При академичните партньори също е обвързано със зрелостта на един проект. Благодарение на FameLab през 2011 г., след 4 години провеждане на конкурса, вече имаше критична маса млади учени – дали студенти в последни години, или учени в първите им години. Вече имаше около 50 човека, преминали обучение и имаха тези умения да говорят на сцена. Някои от тях станаха истински национални звезди като например – доц. д-р Владимир Божилов. Така стана възможно да бъдат съществена част от Софийския фестивал и около тях да привлечем и утвърдени учени от български университети и от институтите на БАН.
Всяка среща с нов учен, който убеждаваме да се качи на сцена, за нас е много ценна. Като организатори винаги е риск да се включват нови имена. Няма какво да се лъжем – някои от лекторите останаха верни на чисто академичния стил на презентиране, в което няма нищо лошо, но е нещо, което ние искаме да надградим. Защото в основата на комуникация е да познаваш аудиторията си, а на такива събития тя не е професионално подготвена да слуша презентации тип лекция. Те са интересни и информативни, но за част от публиката се издига една стена от терминология.
Но винаги може да има и обратния случай и понякога виждаме перфектните презентатори. На фестивала през 2021 г. проф. Людмил Антонов влезе във залата и видя, че на първия ред седят само деца. Той започна с няколко въпроса към аудиторията, точно за да прецени подготовката на публиката и се адаптира мигновено. Много се радваме, когато открием стойностни и реактивни лектори на Софийския фестивал на науката, които могат да се адаптират към съответната аудитория.
Кога започва подготовката за четирите фестивални дни в средата на май?
Подготовката започва минимум половин година преди това. Като за чуждестранните ни гости контактите започват още от есента, защото там нещата отнемат по-дълго време. Като някой път отнемат години. Така че, като започнем от чуждестранните ни гости, подготовката стартира 9-10 месеца преди фестивала.
Като организатор кога си отдъхваш щастливо при организацията на такъв фестивал?
Аз лично си отдъхвам в момента, когато напаснем програмата. И знам, че всяко парченце от пъзела е уточнено и наредено.
Разкажи ни за някой критичен или пък хубав момент, нещо което е оставило добър спомен от толкова много организирани фестивали?
Имам много хубави спомени от невероятни хора, които са присъствали на фестивала. Един от тях е Ричард Докинс. Когато той дойде на фестивала, бях щастлив да го чуя, да поговорим с него неформално. Това са едни от моментите, които пълнят и сърцето, и душата. Много са удовлетворяващи.
Критични моменти също е имало. През годините се е налагало да отменим единични събития. Ние винаги подхождаме спокойно и позитивно към организацията. Например, в последната година поради заболяване на основен участник в три събития те трябваше да паднат. В последния момент, буквално два дни преди началото на фестивала, направихме всичко възможно да влезем в контакт с нови хора, които да го заменят в неговата роля на модератор. Но все пак нищо не е на живот и смърт, а може би, затова нещата се получават толкова лесно и толкова добре.
След глобалната пандемия, като организатор на събития на живо, смятате ли, че сега има жажда за присъствени събития?
Първо трябва да отбележим, че Софийският фестивал на науката през тези 3 пандемични години, не отмени издание. Преместихме фестивала от пролетта за есента през 2020 и 2022 г, направихме изданията му от 4 на 2 дни, като жертвахме училищната програма на живо и тя стана дигитална. Това обаче ни даде възможност да стигнем до много повече деца, учители и училища не само в София, което беше страхотно. Тази година пък училищната програма се случи, като учените отидоха при децата в училищата.
Все пак, дори и с два дни обща програма Софийският фестивал успя да се случи успешно. Аз се надявам, че догодина ще се завърнем с 4-дневен фестивал.
Какво ви кара сутрин като станете да си кажете „днес ще организирам събитие за популяризиране на науката“?
Най-краткият отговор е защото съм такъв човек.
За по-дълъг отговор ще цитирам неточно човека, който ме накара мен да уча физика – Карл Сейгън. В книгата му „Свят, населен с демони“ се казва: „Създали сме глобална цивилизация, в която най-жизненоважните елементи зависят изцяло от науката и технологиите. Освен това сме се погрижили почти никой да не разбира науката и технологиите. Това е рецепта за катастрофа. Може би ще ни се размине за известно време, но рано или късно тази взривоопасна смес от сила и невежество ще избухне в ръцете ни.. “
Това е казано през 80-те години. Той е бил достатъчно прозорлив, за да види това разделяне на целия цивилизационен път на хората, който е базиран на технологиите, които от своя страна са базирани на науката и това, че обикновения човек не го интересува точно как това работи. Той е видял нещо, което в момента всички изпитваме. Хора имат нужда от минимална грамотност и минимално разбиране на наука и технологии. Всекидневно сме изправени пред избори, които са свързани технологии и научни знания. И, за да можем да направим информиран избор, трябва поне малко да разбираме или да знаем къде да потърсим информация и на кое експертно мнение да се доверим. Защото при такива избори в живота трябва да се задейства рационалното и критичното мислене. Затова е важно науката да се докарва близо до хората – тя играе роля в живота на всеки човек.
Сред целите ни при организацията на такива събития е да позиционираме учените като точка на достоверна информация. Намирайки се в океан от информация и дезинформация, е важно хората да могат правилно да се ориентират.
В момент на глобална икономическа криза, защо, според вас, трябва да се инвестира във фундаментална наука?
Аз не съм икономист, но мога да дам много добри примери защо това трябва да се случва.
Един пример, който хората много добре знаят, но е много показателен – ЦЕРН. Километри под земята, милиардни инвестиции и физиците сблъскват едни частици и какво от това? Ще разберем повече за елементарните частици, но това каква полза носи на хората? Факт е, обаче, че покрай работата на учените и инженерите, които работят с данни, човечеството има много неща. Ще кажа само две, но те са едни от най-важните.
Заради това, че трябва учените да обменят огромен обем от данни ние имаме интернет. Сега никой не може да си представи живота без интернет, който е „страничен продукт“ на чисто научната работа в ЦЕРН. Вторият голям прогрес благодарение на ЦЕРН е революцията, която се направи в образните изследвания в медицината. Всички модерни томографи и ЯМР идват благодарение на това, което е направено в ЦЕРН. Това промени кординално начина на диагностика в медицината и поставянето на много по-точни и детайлни диагнози.
Горните два и още много други примери показват, че всички тези инвестиции се изплащат многократно.
