„Предприемчивостта за мен е онази люта чушка, която постоянно да те кара да си нащрек, да ставаш по-добър всеки изминал ден.“ Евгения Сарафова е предприемач със собствен бизнес, преподавател в Софийски университет, експерт по ГИС и Дистанционни изследвания, съосновател на Географ БГ и един от младите глобални лидери на Forbes Bulgaria „30 под 30“ за 2016 година. Тя ще бъде един от лекторите във второто издание на програмата „Предприемачи в науката“ на фондация „Карол Знание“. Основните етапи на програмата са безплатно обучение и конкурс за годишна стипендия „Предприемач в науката“ с награда 30 000 лв. Тази година обучението е насочено към докторанти и млади учени, работещи в инженерните науки, автоматизацията, изкуствения интелект и новите технологии.
През 2016 г. Евгения защитава дисертация на тема „Пространствено моделиране на екотуристически потенциал с използване на спътникови изображения и ГИС” в Института по космически изследвания и технологии – БАН. Има професионален опит, свързан с менторство на студенти и ученици по различни проекти и програми и е прекарала почти 10 години в корпоративния свят, който след първото майчинство заменя с предприемачество и преподаване в СУ.
Д-р Евгения Сарафова става част и от най-голямата и най-престижна селекция от млади глобални лидери на Forbes Bulgaria „30 под 30“. През 2017 г. е номинирана за „Жена на годината“ в категория „Интернет“. През пролетта на 2018 г. завършва Лидерската академия на Съвета на жените в бизнеса в България. С предприемачески дух и бизнес опит, превръща географията в стартъп. Освен с географски технологии обича да се занимава с интернет комуникации, маркетинг и блогърство.
Самата ти си един от примерите за „предприемач в науката“. Но ако трябва да дадеш дефиниция за това, какво би съдържала тя?
Моята „любов“ с предприемачеството с годините става все по-голяма и обхватна и сега дори не мога да измисля защо на някой човек, занимаващ се с наука, не би му потрябвало да разбира и от предприемачество. Винаги съм била с бизнес ориентирано мислене и това бе може би най-големият ми страх, когато реших да сменя рязко кариерния си път и от частна компания да започна работа в Софийския университет. Хубавото е, че темите, с които се занимавам, са изключително практически ориентирани.
Меките умения и предприемаческият дух са важни дори когато трябва да напишеш проект за научна разработка, така че това са изключително важни неща и съм сигурна, че в бъдеще все повече хора от научните среди ще търсят информация и ще се обучават в тази насока.
Когато говорим за предприемачество и наука, трябва да знаем, че това е допирна точка на две отделни сфери, всяка от които се развива с невероятно бърза скорост, независимо за каква наука става дума.
Важно е хората да знаят, че днес ако за малко се отпуснеш може бързо да изпаднеш от играта, трябва постоянно да се самообучаваш и усъвършенстваш.
Като един от младите глобални лидери на Forbes, смяташ ли, че предприемчивостта е ключово умение днес?
Разбира се! Достатъчно е само да се огледаме около нас и можем да видим страхотни примери за хора, които от привидно скучни дейности са направили огромен бизнес. Имам един любим пример с Мари Кондо – една дама от Япония, която има страст към подреждането. Тя направи империя, давайки съвети на другите хора как да подреждат. Сещате ли се за нещо по-скучно? При това не тя подрежда, а просто казва на другите хора как те самите да го правят ефективно. Тя е моят пример за това, че обичаш ли нещо, можеш да накараш и другите да го харесват, та дори и да ти плащат. И няма нещо, което да не може да се продава, просто трябва да убедиш хората че го искат и да го опаковаш в красива опаковка.
Предприемчивостта за мен е онази люта чушка, която постоянно да те кара да си нащрек, да ставаш по-добър всеки изминал ден.
Предприемчиви ли са българските студенти?
Не обичам да обобщавам, има хора и в двете крайности. В крайна сметка не е нужно всеки човек да бъде предприемач, хората са различни и най-важното е ти самият да знаеш много добре в какво си добър и къде са ти слабите места. Ако успееш да опознаеш себе си по този начин ще можеш да изградиш така собствения си бизнес модел (по темата препоръчвам Business Model You на Alexander Osterwalter), че да си възможно най-ефективен във всяка дейност, която правиш.
В студентите това, което най-много ми опъва нервите, е пасивността. Това ме влудява наистина! Не може да си на 18-20 години и да нямаш никакви амбиции, просто е недопустимо! Затова всячески се опитвам да ги накарам да измислят собствени проекти, идеи, дори защо не и да си направят стартъпи.
Едно от любимите ми занимания с първокурсници е да им давам StartUp Challenge – измислям си казус, като понякога умишлено избирам да е скучен или нетехнологичен, и ги карам да предлагат бизнес идеи с технологиите, за които говорим на лекции, за решаването му. Работят в групи, като ги карам да си дефинират и конкретни роли в екипа, да си измислят име на компанията, бранд и т.н. Няма да забравя веднъж на една такава презентация една от тези идеи как бе представена с костюми, подаваха ми изготвени от тях оферти, разпечатки, бяха се вкарали наистина във филм и се получи страхотно. Ако бях инвеститор щях 100% да ги финансирам, само заради хъса, с който представиха идеята си. Дано някой ден им се случи наистина да правят pitch презентация пред инвеститори и опитът с моя казус да им е от полза.
Трябва ли според теб да се изграждат предприемачески умения по време на обучението?
Тези умения се изграждат с практиката според мен, но трябва и солидна теоретична основа.
Ти самата как успя да превърнеш географията в бизнес?
Както казах, най-хубаво е когато бизнесът ти е твоята страст. Географията е изключително технологична и иновативна и в световен план има необятни възможности за развитие.
На моменти се улавям, че мечтая и имам идеи за още много начинания, само да съм жива и здрава ще ги осъществя едно по едно.
Стартът на портала Географ БГ е няколко години преди да завършиш aMBA, по време на докторантурата ти. Може ли без бизнес образование и подготовка един докторант да създаде успешен бизнес, според теб?
Може, разбира се, даже трябва някак това да се поощрява. Но, честно казано, според мен мисленето тип „проекти“ малко пречи на такива идеи. Има една тенденция за всяко нещо да се пишат проекти и да се чака финансиране, особено в образованието.
Виждам това дори в детската градина на сина ми и не разбирам защо дори за най-обикновен спортен празник трябва да се пише проект. За да изнесеш едни тонколони на двора и да направиш празник на децата не е нужно финансиране, а желание. Същото важи за всички степени нагоре, та чак до докторантурата. Ако в идеята на дисертацията има потенциал, разкажи на таргет групата и ако поискат да купят продукта или услугата или видиш, че има интерес, действай, не чакай проект. Разбира се за някои специфични теми се изискват лаборатории и оборудване, но в крайна сметка възможности има, важното е да търсиш и да си винаги с отворени очи за възможностите. Аз също съм зависима от хардуер и софтуер и знам колко е трудно на моменти, но се справям някак.
Как новите технологии променят традиционните науки?
Новите технологии променят всичко – живота, общуването, науките. Именно затова образованието и ученето през целия живот е ключово умение, дори бих казала навик на успешните хора днес. Трябва да си в час с нещата постоянно и да не спираш да се развиваш в своята област, но и в технологиите, които я засягат.
Преди няколко дни прочетох много интересна статия за технологиите и хуманитарните науки и се замислих, че дори науки като история, археология, културология, имат невероятни възможности за развитие, благодарение на дигиталните технологии, въпреки, че самите те не са технологични в своята същност. Не е ли страхотно това?
Успяват ли университетите у нас да следват технологичното развитие?
Според мен е трудно да се обобщи. Имаме страхотни примери в страната, имаме и не толкова добри, разбира се. Всичко е въпрос на мениджмънт, приоритети и стратегия. Стопанският факултет на Софийския университет е страхотен пример като развитие в последните години. Това лято имат обучение дори за използване на big data за икономисти, което е топ тенденция в цял свят.
Защо не успяват да следват и предприемаческите тенденции? Компании на студенти или докторанти са по-скоро изключения, както и спин-офи на самите университети или научни центрове?
Въпрос на мениджмънт. И пак опираме до предприемаческото мислене, макар и в контекста на ръководството на даден университет или звено. Идеята с компании на студенти я прилагам от няколко години и виждам мотивация в студентите, което е страхотно. Бавно, малко по малко, тези неща ще навлизат в академичните среди, сигурна съм.
Като преподавател какво би искала да промениш във формалното образование?
Искам и се старая да го направя по-разчупено, адекватно на реалността, иновативно, динамично. Не ми е лесно, даже никак, особено по отношение на материалната база. Много бих искала да се повиши качеството на преподаване, дори ако е за сметка на броя студенти. В момента всеки, който пожелае, става студент, което сваля нивото неминуемо.
Кое е най-важното, което на което искаш да научиш участниците в Предприемачи в науката?
Най-важното е да знаят, че абсолютно всяко нещо – идея, продукт, услуга, може да бъде успешно продавана, въпросът е да се намери таргет групата, за която това би било ценно и да се опакова в правилната „опаковка“.
С какво ще предизвикаш нашите предприемачи в науката?
Отсега ще ги помоля, ако четат това интервю, да си помислят кое е най-скучното нещо, свързано с тяхната наука или конкретна идея. Кое е най-трудното за обяснение, което трябва да се комуникира сред неспециалисти по темата? Когато го дефинират, нека помислят как биха могли да го продадат, и на кого. Това ако успеят да направят, няма да имат пречки пред себе си.
