Д-р Владимир Божилов
©MediaBricks.bg
Наука

Д-р Владимир Божилов пред MediaBricks.bg: Науката е свободата да мислиш, за да промениш света

Как Космосът изцяло променя перспективата ни за света? Защо трябва да инвестираме в природните науки? Как трябва да използваме научния метод, за да се проверяват хипотези и да се взимат добри решения? За тези и още интересни теми д-р Владимир Божилов разказва в интервю пред MediaBricks.bg минути след като участва в дискусионния панел The New Space Age на последния форум Ratio есен 2018. Той сподели за своята вдъхновяваща работа, за мечтите си, за пътуване до Марс и как трябва да учим децата на умението да проверяват хипотези.

Д-р Владимир Божилов работи към катедра „Астрономия“ към Физически факултет на СУ, освен това води лекции за деца в Музейко, а отскоро е експерт във Фонд „Научни изследвания“. Но най-често може да го видите на всякакви научни събития, където доста разгорещено ще говори за Космоса. Той е един от най-изявените комуникатори на науката и винаги е готов да ви обърне внимание, ако имате въпроси засягащи астрономията.

– За да продължим темата от Ratio – защо учените гледат към Космоса при положение, че човечеството още не се е справило с проблемите на Земята? Какво ни дава изучаването му?

– Аз мисля, че Космосът ни дава една изцяло различна перспектива за света. Един от най-добрите примери за това са астронавтите от мисиите Аполо. Те правят снимки на Земята как изгрява, гледано от Луната – това е т.нар. Земен изгрев. Снимка, която показва, че всичко, което познаваме, всички наши проблеми, за които се притесняваме, или пък всички хубави мигове, са на една малка бледа синя точица. На една планета, която пътува из далечните небеса. Това изцяло променя начинът, по който мислим. Защото на планетата Земя, видяна от Космоса, няма граници. Там не можеш да видиш геополитически различия, няма раси, няма неща, които да разделят хората… там има една Земя. За това смятам, че Космосът е най-добрият път първо към общество на знанието. И второ към общество, което се подкрепя и се стреми да бъде не само устойчиво, но и да оцелява устойчиво в бъдещето. Трябва да инвестираме максимално много както в образование по космически дисциплини и по фундаментални науки като цяло, така и в изследване на космоса по всякакъв възможен начин.

– В момента обаче има видима вълна на хора, които отричат достиженията на науката…

– Един от най-големите проблеми, които имаме сега в нашето общество, е недостатъчното разбиране на научния метод. Това е начинът на мислене, който ни е позволил да стигнем от една хипотеза, че има сила на взаимно привличане до изстрелване на спътници в небето, които сега ни помагат да намираме пътят до любимия ресторант или място за почивка. Фундаменталната наука не може да просперира, ако няма критично мислене и проверка.

– Има абсурдни течения, които намират все повече последователи.

– Да, има различни псевдонаучни теории, като например – плоската Земя. Тя не издържа на елементарна критична проверка. Например всяка снимка от спътник в Космоса показва, че Земята има сферична форма, или земен геоид. Дори само да погледнем как корабите идват от морето – те не изникват просто така от хоризонта. Отделно редица небесни и природни явления нямаше да се случват както ги познаваме.

Д-р Владимир Божилов
©MediaBricks.bg

– Как науката може да се справи с подобна псевдо-наука?

– Всяка една идея има място под небето, защото науката не отрича и не дава догматични норми кое е така, кое не е. Науката работи чрез проверка на тези идеи на база експерименти и опити. Ако аз смятам, че има извънземна цивилизация, която комуникира с нас, трябва да измисля експеримент , за да прихвана тези сигнали. Такива експерименти са правени и засега няма зачени сигнали, затова тази моя идея не издържа и остава просто хипотеза.

– Каква трябва да е ролята на училището при тази вълна от непроверени факти, които заливат социалните мрежи?

– В училище трябва да учим децата на умението да проверяват хипотези и да ги различават от реалните факти. Науката е все така вълнуваща и вдъхновяваща. Като бръкнем в джоба, за да извадим своя смартфон или вземем флашката, с която си разменяме снимки с приятели – всички тези неща са на основата на електрониката. Смятам, че трябва да имаме повече учители в областите на природните науки. Като изучаването им да е направено практично, за да виждат учениците приложението на науката и да искат да използват тези приложения не само като потребители, а и като създатели. Защото науката е да създаваш – нови продукти, нови бизнеси, нови стартъпи.

Тук в България имаме предизвикателство, защото научния метод би помогнал на хората да взимат добри решения за идеи, които работят. А технологичното предприемаческо образование и основното образование по фундаментални науки чрез практика ще позволят на всички деца да пораснат като младежи, които могат да експериментират със своите идеи. А това е най-голямата свобода в науката – да мислиш, да създаваш, да твориш, за да промениш света.

Д-р Владимир Божилов
©MediaBricks.bg

– Как виждаш науката в България?

– В България се прави добра наука и просто ние, учените, искаме и трябва да можем да разкажем на обществото, на медиите, на хората, които взимат решения в държавната администрация, защо нашата работа е важна. Това е задача, която предавам сега и на моите колеги.

– Ако сега, днес ти звънне Илън Мъкс с думите „Идваш ли до Марс?“, ще тръгнеш ли?

– ДА! Определено да. Стига да имам и билет обратно

Д-р Владимир Божилов
©MediaBricks.bg

– Заслужава ли си да „изгубиш“ 2 години за подобно пътешествие?

– Със сигурност си заслужава, да. Вижте, трябва да си дадем ясна сметка, че както първите хора, стъпили на Луната – Нийл Армстронг и Бъз Олдрин, така и първите хора, който ще стъпят на Марс ще бъдат запомнени. Така че, ако някой ми каже „ще бъдеш ли сред първия екипаж, който ще отиде и ще се върне до Марс“, бих казал да. Но си давам ясна сметка, че аз не съм най-добрият избор за астронавт (смее се).

Тренировката за астронавт обикновено включва военни пилоти, но никога не е късно човек да опита. Може да се мине и обучение към НАСА. Аз се запознах с д-р Ричард Линехан, който беше дошъл на тазгодишното издание на Софийския фестивал на науката. Той е специалист по ветеринарна медицина и на 32 години се записва в програма на НАСА за изучаване на животните в Космоса. Така той изпълнява своята мечта, като решава да стане астронавт и успява – дори ремонтира телескопа „Хъбъл“. Аз не знам дали бих бил подходящ, дали ще мога да завърша програмата на НАСА, но всеки, който има желание, е свободен да опита.

– А твоята мечта успя ли да изпълниш?

– За мен от училищна възраст изучаването на Космоса е моя мечта и аз съм щастлив, че мога да работя това, което обичам. Особено щастлив съм, че откривам хора, които се интересуват от същото. Вярвам, че на нас, на хората, ни трябват визионери, трябват ни смели хора, които могат да съчетаят различни дисциплини. Космосът и достигането на звездите наистина е дисциплинарен подход, независимо каква е вашата подготовка, винаги можете да научите най-новото, включително и при нас в катедрата по Астрономия във Физическия факултет.

– Разбрах, че днес (събота, 10 ноември) участието ти във форума Ratio има и образователна причина.

– Да, гостуването ми по време на форума Ratio е част от обучението на моите колеги – магистрите по „Астрономия и популяризация на Астрономията“ във Физическият факултет на СУ. Това е уникална интердисциплинарна магистърска програма, която имаме от 2016 г. Тя е отворена за всеки, независимо какво предишно образование е завършил кандидата, стига да има успех над 4. Може да се запише за 4 семестъра и да научи най-новото за Космоса и как да го приложи в своята сфера. Всяка година имаме между 13-18 нови студента, като това са хора, които имат реални и успешни кариери в различни области. Всички те са вдъхновени от Космоса, но животът им се е стекъл така, че не са могли да научат достатъчно за него. Сега те могат да допълнят познанията си и да получат едно кариерно предимство. Участието ми на Ratio е част от курса „Практическа комуникация на астрономията“ и представлява набор от умения за даване на интервюта, работа с голяма и различна публика – възрастни или деца.

Д-р Владимир Божилов
©MediaBricks.bg

– С какво още се занимаваш в момента и къде хората могат да чуят твои лекции?

– Аз редовно изнасям лекции пред деца в Музейко, но и пред големи хора, работя и с представители на институции, защото съм национално контактно лице към подпрограма „Наука за обществото“ на рамкова програма „Хоризонт 2020“ на МОН. От скоро съм и експерт връзки с обществеността към Фонд „Научни изследвания“. И цялата тази работа ме мотивира е желанието ми да разкажа на повече хора, че науката е важна и интересна.