Доц. д-р Николаева-Гломб: Не вярвайте на хората, които ви казват, че морбили е безобидна шарка! (видео)
©MediaBricks.bg
Наука

Доц. д-р Николаева-Гломб: Не вярвайте на хората, които ви казват, че морбили е безобидна шарка! (видео)

От къде идва думата ваксина и какво общо имат кравите? Как работят ваксините и имунитета? И защо е важна човешката отговорност, когато става дума не само за здравето на собствените ни деца, а и на цялото общество? На 8 април доц. д-р Любомира Николаева-Гломб изнесе кратка лекция по всички важни въпроси за ваксините. Мястото бе бар „Абордаж“, а събитието – „Наука на борда“. Днес ви представяме основните акценти и пълен видеозапис от лекцията.

Доц. д-р Николаева-Гломб: Не вярвайте на хората, които ви казват, че морбили е безобидна шарка! (видео)
©MediaBricks.bg

Доц. д-р Любомира Николаева-Гломб е ръководител на Отдела по вирусология към Национален Център по Заразни и Паразитни Болести (НЦЗПБ). В него се намират няколко национални референтни лаборатории – по ентеровируси, по грипни вируси, по морбили, паротит и рубеола, по ХИВ/СПИН, по хепатитни вируси, по херпесни и онкогенни вируси. Лабораториите на НЦЗПБ са част от глобалното семейство на лабораториите, акредитирани към Световната здравна организация (СЗО), и ежегодно преминават през независими професионални тестове, изпитващи готовността за бърза и точна диагностика на заразните болести.

Думичката ваксина идва от латинското наименование на кравата – vacca. Именно заради кравите и техните доячки е разработена първата ваксина. През 1796г. английският лекар Едуард Дженър забелязал, че понякога доячките се разболяват от шарка по кравите – болестта протичала с пъпки, подобни на тези от едрата шарка, но само по ръцете. Той забелязал, че тези жени не се разболяват от едра шарка, дори да се намират в центъра на епидемия. Хрумнало му, че може би след като се разболеят от кравешката шарка, доячките имат имунитет към едрата шарка. Направил нещо немислимо за нашето време – взел материал от прясна рана, излязла по ръцете на доячката му и втрил материала в кожата на детето на градинаря си. Една седмица след манипулацията детето се почувствало неразположено и вдигнало температура. Заболяването било само един ден. След месец Дженър си позволил нещо още по-немислимо – втрил в кожата и вдухал в носа на детето материал от болен от едра шарка. Детето не се разболяло.

Докторът оповестил своя успех и започнали да идват при него хора, които искат да бъдат ваксинирани. Натрупали се достатъчно данни и методът работел ефективно. С малки модификации ваксината е прилагана до 20-ти век, а 184 години по-късно – през 1980, Световната здравна организация (СЗО) обявява едрата шарка за изкоренена от лицето на Земята. Ние не познаваме човек, боледувал от шарка. Може би нашите баби и дядовци са виждали обезобразени хора.

За да знаем как работят ваксините, трябва да знаем как работи имунитета. Той е добре охранявана крепост – имунните клетки циркулират навсякъде и гледат за чужди нашественици. Когато видят такива, стартират каскада от реакции – повишена температура, кашляне, кихане. За справянето с нашественика трябва време между 7 и 10 дни. През това време имунните клетки освен, че се борят с антигена, създават и досие – как изглежда и какви са му навиците. В повечето случаи го запомнят завинаги.

Това позволява при повторна среща имунните клетки да са напълно подготвени и да отговорят с вторичен имунен отговор – бърз, унищожителен и стерилизиращ.

Какво прави ваксината? Нейната задача е да осигури този първичен имунен отговор. Първата среща с антигена. С нейна помощ ние правим отложен старт, за да можем, когато се сблъскаме с истинския нашественик, нашата имунна система да знае какво да прави и да отговори веднага и на място. В повечето случаи ние дори не разбираме, че сме се срещнали.

Винаги има хора, които поради някакви причини остават неваксинирани. Това са хора, които са твърде малки, твърде стари, твърде болни, след трансплантации, на химиотерапия, със снижена имунна защита. Нашата отговорност – на здравите, е като общество да пазим всички тези хора. Това се нарича колективен имунитет.

Доц. д-р Любомира Николаева-Гломб разказа и историята за създаването ваксината, благодарение на която полиомиелита вече е забравен в по-голямата част от света.

Доц. д-р Николаева-Гломб: Не вярвайте на хората, които ви казват, че морбили е безобидна шарка! (видео)
©MediaBricks.bg

1954 година едно момиченце – Кати, това е нейната истинска история, е танцувала на краката на баща си. Това, по нейните спомени е последната й безметежна и щастлива вечер. На следващата сутрин се събужда парализирана. Краката й не я слушат и прекарва голяма част от детството си така. Много деца страдат по това време от една страшна болест – полиомиелит – детски паралич. През 50-те епидемията в Америка е ужасяваща. Болните деца не могат да дишат без помощ и имат необходимост да ползват железен бял дроб, който в момента използват само трима души в света. 1953-а, един лекар – Джонас Сол прави ваксина. И през същата година инжектира собствения си син. 1954 година започва мащабно двойно сляпо проучване на ваксината на доктор Сол. Децата се разделят на плацебо и ваксина, разпределят се по пол и възраст. Тогава е имало опашки, а родителите им са се надявали децата да влязат в групата с ваксините. Успехът е толкова голям, че за по-малко от 20-30 години полио успява да се намали. През 1991-а Америка казва, че е свободна от полио, а през 1998-а и Европа. Полио все още има по света – в Пакистан и Афганистан. Може да ни звучат далечни и изостанали, но със съвременните комуникации тези държави са на по-малко от 24 часа път.

Доц. д-р Николаева-Гломб: Не вярвайте на хората, които ви казват, че морбили е безобидна шарка! (видео)
©MediaBricks.bg

Относно забравените до скоро болести доц. Николаева-Гломб припомни, че по света през последните години има завръщане на опасни и смъртоносни болести при неваксинирани пациенти.

Преди няколко години в Америка 20 деца починаха от коклюш. Преди 3 години в Испания едно дете почина от дифтерия. Малко по-късно почина и още едно. И двете деца са били от общности на фанатизирани противници на ваксинирането. Цената, която заплатиха тези родители за своите възгледи, беше живота на децата им. Сега всички знаете, че морбили се завръща. До скоро нямаше морбили – беше забравено. Не вярвайте на хората, които ви казват, че морбили е безобидна шарка – това е сериозна шарка с доста сериозна смъртност! През 2009 – 2011 година в България морбили се завърна и от 24 000 заразени – починаха 24 деца. Те сега трябваше да завършват първи клас, но не им бе даден шанс. Те също принадлежаха на общности, които не бяха ваксинирани.

Доц. д-р Николаева-Гломб: Не вярвайте на хората, които ви казват, че морбили е безобидна шарка! (видео)
©MediaBricks.bg

За финал доц. Николаева-Гломб припомни: Човешката отговорност е нещо много важно. От изборите, които правим зависи собственото ни здраве, зависи здравето на децата ни, здравето на съседите, здравето на децата, които са в една детска градина с вашето дете. И преди да решите – помислете, че обикновено ваксинирани родители правят избор за своите неваксинирани деца. Не забравяйте, че правото на детето за здрав живот, до колкото съвременната медицина може да осигури, многократно надвишава правото на ваксинирания родител да реши съдбата на детето си.

Вижте пълен виедозапис на лекцията на доц. д-р Любомира Николаева-Гломб: