Доц. Владимир Гелев: В света на бляскавата наука има умни и добри, а има и болно-амбициозни хора
Наука

Доц. Владимир Гелев: Предприемачеството не е състезание, а решаване на практически проблеми

Той е предприемач-учен, който не се е разделял нито за миг с научната си работа. През 2009-а създава своя компания за химични реактиви в Кеймбридж, Масачузетс. Днес ви представяме доц. Владимир Гелев, който ще е лектор на Фондация Карол Знание за обучението към проекта Създаваме предприемачи в науката. Това е предприемаческо обучение за млади учени и конкурс за 30 000 лв. годишна стипендия.

Той открива ниша за такъв тип фирма в Съединените щати, търсен най-често от учени, колеги, които искат нови молекули за своите експерименти. Сега офисът на компанията му е в София, а той самият е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по Химия и Фармация, Катедра Фармацевтична и Приложна Органична Химия. Като доцент обучава български студенти, но като предприемач работи основно за чужди клиенти.

През 1990 г. започва да учи химия в СУ „Св. Климент Охридски“. След година кандидатства и печели пълна стипендия от Университета Лонг Айлънд, Ню Йорк, САЩ, откъдето получава бакалавърска степен по химия и математика. Следва докторска степен по органична химия от Тексаския университет в Остин, и пост док по Ядрено-магнитен резонанс на белтъци в Harvard Medical School. Първият му бизнес опит е именно от там.

Като единствен химик в голяма група от физици и биолози, постепенно зачестяват запитванията към него за синтез на един или друг нужен химикал, докато стига до очевидния извод, че неговото поприще е „да радва хората с подаръци от разноцветни прахчета“. Междувременно участва в спин-оф компания на Харвард.

През 2012 г. се завръща в България и започва работа в Софийския университет, благодарение на проект „Beyond Everest“, спечелен от Химическия Факултет.

Фирмата му ФБ Реагенти ООД постепенно расте, но все още може да се класифицира като „нано-бизнес“ –  в момента в нея работят на пълно работно време само двама.  Продукцията от специализирани липиди и повърхностно-активни вещества е почти изцяло за САЩ, Япония, Швейцария, Франция, Германия и Тайван. У нас е щастлив да преподава на някои от най-талантливите млади българи.

– Учен, започнал предприемаческата си дейност в Кеймбрижд, Масачузетс. Харвард ли изгради у Вас мисленето на предприемач?

– Предприемаческата ми дейност започна около 1978 г., когато с приятели в квартала събирахме вторични суровини срещу пари за вафли и боза : ) По-късно записвах касетки с хеви-метъл за съучениците (2 лв. касетката), а след демокрацията с един приятел рисувахме значки в подлезите на Плиска и ЦУМ, и предлагахме извозване на граждани по стълбите с „такси“ от стол и два колеца. Но винаги е било предприемачество на дребно, и така продължава да ми харесва. В Харвард има една тенденция „Да направим света по-добър“ която изобщо не ми допада.

Доц. Владимир Гелев: В света на бляскавата наука има умни и добри, а има и болно-амбициозни хора

– Но там участвахте в спин-оф компания и създадохте своя, която работи до ден днешен. Разкажете за спин-оф опита си.

– Имахме интересна идея как да се прави дизайн на нови лекарства които пречат на взаимодействията между избрани белтъци в клетката, но не можахме да съберем достатъчно инвестиции за да продължим. Това е доста често срещан сценарий при фирми, започнати от учени. Има клише по въпроса: „идеята е нищо, изпълнението е всичко.“

– Как университетът успява да ангажира своите учени да правят бизнес?

– Харвард по-скоро им пречи. Прекалено много внимание към интелектуалната собственост, преди изобщо да има такава. Ученият очаква, че каквото и да изобрети, университетът ще вземе огромен дял, освен ако изобретението е направено извън университета, което създава изкуствен стимул за кътане и криене на идеите, което силно пречи на всички. Малко като при социализма. Какъв стимул имате да работите (освен благородството си), ако държавата ви взима всичко?

– Спин-оф или стартъп? Как един докторант или пост док решава към какво да се насочи?

– Дейността на фирмата го определя, т.е. не мисля че има дилема.

– Каква подготовка е необходима на един млад учен, за да стане предприемач?

– Желание за независимост.

– Вие как се учихте? Разкажете за началото на вашия стартъп.

– Малко по малко. По-лесно е, ако имате и стабилна, но неангажираща друга работа, от която да се издържате. Имах късмета да работя за няколко години при Проф. Ани Ушева (от БАН и Харвард), която ме остави да действам свободно цели две години. Другият ми шеф в Харвард също оказа огромна подкрепа, включително с идеи за продукти и като важен клиент.

– При Вас работата във фирмата е научна работа. Основно такъв тип ли са бизнесите на учените?

– Мисля, да.

– С какъв капитал започнахте? Имахте ли екип?

– Заем от мама 🙂

– Кога и как взехте решението да се върнете в България?

– Постепенно ми домъчня. После ми провървя.  Оказа се че Софийският университет търси да върне хора от чужбина. Не вярвах, че с моята специалност ще си намеря място тук, но се оказа, че не само има работа, ами има редица предимства, дори от гледна точка на фирмата. Много по-евтино е, а вече има всичко необходимо, и най-вече, идеалните хора. А баба ми (на 96 години), живее на 100 м.

– Сега колко човека работят за Вас, тук в България?

– Аз и жена ми, плюс още трима, които се включват по проекти.

– Търсят ли ви колеги от българските университети?

– Рядко, защото продуктите са тясно специализирани, но това може да се промени.

– Може ли да се говори за модел на Харвард за комерсиализация на науката?

– Това е модел на Американските университети като цяло.

– Кое е най-ценното, което научихте в Харвард извън чисто академичните знания?

– В света на бляскавата наука, като в балета и киното, има умни и добри, а има и болно-амбициозни хора.

– Каква е основната разлика, която откривате между българските студенти и учени у нас и тези през океана?

– Няма разлика. Навсякъде има умни, любопитни, и талантливи деца.

– Конкуренцията учи на предприемаческо мислене или предприемаческите амбиции създават конкуренция сред младите хора?

– За мен предприемачеството е склонност към решаване на практически проблеми, а не въпрос на състезание. Бих казал, че състезанието е по-присъщо на спортистите и на академичните учени. При тях е много важно кой ще е първи. Медали, грантове… Мен лично ме натоварва мисълта кой ще е първи, същото съм чувал и от други хора, които имат фирми. По-важно е да има купувач. Нека има един за мен, и един за конкуренцията.

– Вие на какво бихте искал да научите участниците в Предприемачи в науката?

– 1.Имайте търпение и дебела кожа.

  1. Не бойте се.
  2. Идеята е нищо, изпълнението – всичко.
  3. Уважавайте конкуренцията си…

Все неща, на които още се опитвам да се науча.

– Ще бъдете ли разбивач на митове?

– Не.

– Има ли митове, свързани с патентите?

– Сигурно има, и вероятно са верни. Чувал бях, че е много скъпо, но докато не пробвах, не го разбрах наистина. Друг верен мит за който се сещам е, че често няма нужда от патент. Патентите са може би за големите играчи и донякъде специфични за индустриалната революция. Едно е да патентоваш зъбно колело което после всички доказуемо ще ползват в техните машини, друго е да патентоваш ензим, който после всеки може да ползва без да можеш да го докажеш. Струва си да се помисли за търговска тайна вместо патент. Според мен понякога големите фирми просто се „замерват“ в съда с брой патенти, които никой няма времето да чете. Самсунг има 5 хиляди патента, а Епъл има 6 хиляди. Епъл печели.

– С какво бихте искал да провокирате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– 90% от Вас ще загубят някакво си състезание, но това е без значение – не се отказвайте! Желая Ви успех и Ви се възхищавам!

Текстът и интервюто са взети от сайта на фондация Карол Знание.