Космонавтът Георги Иванов: След отказа на основния двигател „Космосът ни захапа като куче“
Наука

Георги Иванов: След отказа на основния двигател „Космосът ни захапа като куче“

На 10 април се навършват 41 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. Днес в MediaBricks.bg ви представяме неговите спомени за детството, за учението, за мечтата, за подготовката преди полета, за проблемите в Космоса, за кацането и за завръщането у дома.

Спомените си Георги Иванов разказва в документалния филм „Първият“ на режисьора Петко Горанов (2014).

За детството:

Ще използвам думите на Антоан дьо Сент-Екзюпери, че човек идва в живота от своето детство. А моето детство беше в моя роден град Ловеч – най-красивият град може би на планетата. В него съм срещал много доброта, първо в моето семейство – майка ми и баща ми. Второ пейзажите на Ловеч са уникални. На трето място, не на последно, бих поставил и моите учители, които са ме възпитавали в училище.

За учението:

Аз кандидатствах във ВВУ „Георги Бенковски“. Първата година не ме приеха по здравословни причини, втората ме приеха. Тогава може би ми провървя, че точно същата година промениха статуса на военното училище и от 3-годишен курс стана 5-годишен и за първи път се изучаваха дисциплини за висше образование.

За мечтата:

1974 година във военния парад участваха над 130 самолета и аз бях последният самолет на най-последната група. Генерал-полковник Симеон Симеонов беше командващ ВВС през 70-те години и винаги казваше: „Георги, Георги, сега ти си последен, но ще дойде време последните да станат първи“.

Случи се – късмет.

Когато Гагарин излетя ние бяхме курсанти втори курс във ВВУ „Георги Бенковски“.

Като курсанти не ни е и минавало през ума, че българин може да полети в Космоса до края на този век. Та камо ли и аз да мога да полетя. Това е истината. Но през 77-ма, когато започна първият подбор за кандидати за подготовка в Звездното градче и аз (почти на шега) се кандидатирах.

За подготовката преди полета:

Като се започне още от подготовката за полет в Космоса има много перипетии и много трудности, които човек трябва да преодолее. Трудностите са ежедневни, тъй като освен изучаването на материалната част, на динамиката на полета, има тренировки на батут, тренировки в барокамери, тренировки в центрофуга, където претоварването достига до 7-8 единици. Не без значение е и безтегловността, в която се попада горе на орбита, която е ново състояние за човека. Трудни бяха и тренировките на тренажорите, тъй като там се добива представа почти за реален полет. А тези тренировки продължаваха по 5-6 часа на ден. Разбира се, че си струваха тези натоварвания, тъй като човек трябваше да придобие навици, както пилотите придобиват навици да карат самолет.

Космонавтът Георги Иванов: След отказа на основния двигател „Космосът ни захапа като куче“

Разбира се, нямаше да имаме космонавтика без българска космическа наука.

Космонавтът Георги Иванов: След отказа на основния двигател „Космосът ни захапа като куче“

За полета, проблемите в Космоса и кацането

След отказа на основния двигател „Космосът ни захапа като куче“ – тази мисъл е на Николай Рукавишников. Това бяха думите му след полета. Не мога да говоря, че е имало някакво чувство за обреченост, но от неудовлетвореност – да. Това, което ние изпълнявахме до отказа на двигателя, беше по програмата изцяло. А след отказа вече до решението на Центъра за управление на полетите как да процедираме по-нататък, че се прекратява сбилжаването и стиковането със станция „Салют 6“ и в определен точно момента да включим резервния двигател и да се завърнем на Земята.

Космонавтът Георги Иванов: След отказа на основния двигател „Космосът ни захапа като куче“

Тук искам да подчертая едно много важно решение, което е взел ръководния състав, но основно го е взел генералният конструктор на корабите „Съюз“ Юрий Павлович Симеонов – по негово предложение и решение са изменили инструкцията, която реално ние трябваше да ползваме при включване на резервен двигател. По инструкция ние трябваше да го включим за около 3 секунди, да го изключим, да разберем, че работи и след това в определеното време да го включим и да отработи импулса за завръщане на Земята. Той взе решение да не се прави тази проба, тъй като са разбрали от Земята, че не само основният двигател е отказал, а е бил наранен и резервният. Юрий Павлович Симеонов е получил много дълбок масивен инсулт – това е било  в резултат на преживяното от него и отговорността, която е поел върху себе си.

Космонавтът Георги Иванов: След отказа на основния двигател „Космосът ни захапа като куче“

И сравними и несравними са земните секунди, тъй като там всяка една секунда ти се струва, че е много по-дълга отколкото тук на Земята.

Забравил съм инструкцията сега – може би Николай включи резервния двигател, но и двамата контролирахме момента на неговата работа. Той трябваше на отработи 188 секунди импулс и да се самоизключи от автоматиката. На 188-ата секунда – и двамата гледахме по два различни часовника, не се изключи двигателя, а по-инструкция имахме право да допуснем още 25 секунди. И на 213-ата секунда – тук вече си спомням много добре, Николай го изключи.

След включване на резервния двигател и отброяване на неговата работа, постепенно корабът се разделя на три части. Ние оставаме в спускаемия апарат и постепенно претоварването започва да нараства – две, три единици, пет, шест… след шест единици натоварване – ние така сме тренирани и на центрофугата, спираме да дишаме тъй като мускулатурата на човек не позволява да поеме въздух. Издишаш ли го един път, няма да може да си поемеш. А това е в продължение на две минути-две минути и половина.

И така нареченото кацане е един приличен удар в Земята. Няма по-голямо щастие от това, че човек се е завърнал. Николай отвори люка, излязохме вънка на степите, миришеше на изгоряло, тъй като капсулата цялата гореше по време на пламъците от плазмата.

Всеки полет два нещо за учените и почти всеки космически кораб след това се усъвършенства. Най-висока оценка даде генералния конструктор, който каза, че този полет ще влезе в христоматиите по космическа подготовка.

За завръщането у дома:

Сълзите от радост бяха най-големи и впечатляващи на моята майка и на баща ми, които ме посрещнаха в Ловеч. А и навсякъде в цяла България, където обикаляхме имаше такива хора. През 84-та година успях под ръководството на акад. Мишев да защитя своята докторска дисертация. 1985 година заедно с тогавашните съветски космонавти по инициатива на Алексей Леонов, Олег Макаров и Николай Рукавишников и на американски астронавти създадохме в Париж Асоциация на участвалите в космически полети.

Космонавтът Георги Иванов: След отказа на основния двигател „Космосът ни захапа като куче“

За разрухата на капсулата:

Мъчно ми е, естествено, тъй като тя беше оставена безпризорна в началото на 90-те години. Добре, че тогавашният командващ ВВО и ВВС прояви загриженост и я прибраха в Музея на авиацията в Пловдив.

За семейството му и бъдещето

Имам добро семейство, помагат ми абсолютно всички – и съпругата ми Лидия, и децата, и внуците. През миналата година (б.р. -2013-а) се сдобих и с правнучка, така че животът върви напред.

Документалният филм „Първият“ може да гледате ТУК.

 

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!