Георги Георгиев: Учените първи могат да направят технологични открития с научен подход и експерименти
Наука

Георги Георгиев: Технологичните прозрения на учените са ключът за успешен продукт или услуга

Георги Георгиев е директор продуктово развитие в Leanplum и специалист с над 15-годишен опит в разработването на софтуер, продуктова стратегия, работа с големи бази данни, текстов анализ, машинно обучение, техническа архитектура и B2B партньорства. Днес ви представяме следващия лектор на Фондация Карол Знание за обучението към проекта Предприемачи в науката. Това е предприемаческо обучение за млади учени и конкурс за 30 000 лв. годишна стипендия.

Георги Георгиев притежава бакалавърска степен по “Молекулярна биология”, две магистратури в специалност “Молекулярна биология и биохимия” и “Биомедицинска информатика” и докторантура по “Молекулярна фармакология” от СУ „Св. Климент Охридски“. През 2015 година завършва Global Executive MBA в IE Business School, Мадрид. Той е автор на повече от 60 научни и индустриални публикации и лектор на редица конференции и търговски изложения.

Георги е директор продуктово развитие в Leanplum и специалист с над 15-годишен опит в разработването на софтуер, продуктова стратегия, работа с големи бази данни, текстов анализ, машинно обучение, техническа архитектура и B2B партньорства.

Преди Leanplum Георги работи над 10 години в Ontotext, българска компания за семантичен софтуер, привлякла като инвеститор фонда за рисков капитал New Europe Venture Equity LP (NEVEQ). Кариерният си път Георги започва като програмист и преминава през различни длъжности, включително директор консултиране и иновации. Като част от Оntotext той участва в разработването на интелигентен софтуер за разпознава невярна информация в социалните мрежи.

– Вие сте учен-предприемач, който към академичното образование и научна титла, добавя и бизнес образование, докато реално работи в корпоративния сектор. Как Вие дефинирате „предприемач в науката“?

– Да, получих академично образование и след докторантурата си продължих в корпоративния сектор. Това решение бе логична стъпка, свързана с желанието ми да разработвам иновации и създавам стойност за реални хора в реално време. През времето, в което се занимавах активно с наука, бях често изолиран от крайния потребител на иновациите, които създавах. Въпреки че с колегите ми работехме усилено в посока включване на крайните ползватели като част от изследователския процес, рядко успявахме да постигнем значителни резултати. Според мен, съвременното разбиране за учен до голяма степен включва предприемачеството като начин на мислене и подход. Все по-важно за учените е да разбират стойността на дадена иновация за реални групи от хора и успешно да прилагат ползите ѝ. Именно в тази посока се развиват и програмите на Европейската комисия, която все по-често финансира проекти (подобно на инвеститорите на рисков капитал), адресиращи реални проблеми на реални хора. Колкото повече хора касае даден проблем, толкова по-ценни биха били изследванията в дадената посока и постигнатите резултати и иновации.

Разбира се, тук говорим за краткосрочна и средносрочна посока, както и определени приложни области от науката. Върхови разработки в областта на математиката, например, имат различни процеси на финансиране и доставяне на стойност за обществото. Напълно подкрепям фундаменталните изследвания, но би ми се искало те да имат дългосрочна цел, важна за по-голяма група от хора. Естествено, за да се финансира такава посока, трябва да има и краткосрочни цели от по-практично значение, които да валидират хипотези достатъчно  рано в научния процес и да определят изследователската посоката като валидна.

– Разкажете за Вашата научна работа в областта на молекулярната микробиология и фармакология в Софийския университет.

– Аз си търсех научна област, в която се иновира бързо и има реално значение за големи групи от хора. Така открих лабораторията по моделни мембрани ръководена, от чл.-кор. Здравко Лалчев, който е посветил повече от 30 години от живота си на диагностиката и лечението на т.нар. Респираторен дистрес синдром (РДС). Въпреки че има такава болест и при възрастни, недоносените деца най-често страдат от РДС, тъй като се раждат в момент, в който белият им дроб не е съзрял достатъчно. При преждевременно раждане дробът не може да се разгъне и детето не може да поеме първата си глътка въздух. Липсват му необходимите за това субстанции, които се съдържат в т.нар. алвеоларен сърфактант. Тяхното отсъствие е причината дробът да колабира и след броени часове последва летален изход. Чл.-кор. Здравко Лалчев в съавторство с акад. Дочи Ексерова, друго велико име в областта на нанотехнологиите и колоидната химия с приложение в медицината, през 1986 създават оригинален метод за бърза диагностика на заболяването, още преди детето да се роди. Аз работех по проекти, които имаха за цел да предложат начини за допълнително активиране на препаратите за лечение на болестта съвместно с проф. Емилия Христова, която в момента е председател на Националната асоциация по неонатология и член на Европейска асоциация по неонатология.

Говорейки за миналото съм изключително горд от работата си, която е допринесла за спасяването на стотици новородени и от ролевите модели, които съм имал в лицето на чл.-кор. Здравко Лалчев,  акад. Дочи Ексерова, проф. Христова и колегите от лабораторията по Моделни мембрани към Биологическия факултет на Софийския Университет.

– Предприемаческият дух на Ontotext ли разви предприемачески нагласи у Вас?

– Както споменах, смятам, че всеки учен трябва да е и предприемач, а Ontotext със сигурност помогна да се развия в тази посока. От една страна, компанията премина през продажба, което е добър пример за органично растяща и успешна високотехнологична Българска компания в областта на изкуствения интелект. От друга страна, там се запознах със страхотни личности като Атанас Киряков, изпълнителен директор, и Борислав Попов, който по времето, когато се присъединих, отговаряше за продуктите и решенията на Ontotext за знакови клиенти като BBС и Euromoney. В тяхно лице имах пример как се прави бизнес по един много скромен и ефективен начин с най-големите организации, работещи с данни и знание.

– Какво може да провокира един учен да завърши МВА?

– MBA беше една от важните стъпки в живота ми. След 6 години в софтуерната сфера бях по-скоро техиничар и не разбирах много от финанси и бизнес. Още в училище си бях “зубър” и така през цялата молекулярна биология и информатика. Любопитството обаче винаги е било сериозно задвижващо колело за мен. Когато се оказа, че има въпроси, на които аз и хората около мен нямат отговори в области като продуктово позициониране, продуктово развитие, бюджетиране, стратегически партньорства и др., реших да отида и да потърся отговорите сам. Поглеждайки назад, смятам, че ги намерих комбинирайки MBA и работа за иновативни компании.

– На практика след докторантурата си, вие вместо научна кариера, градите мениджърска кариера в една от водещите индустрии у нас. Това целенасочен избор ли беше – да замените лабораторията и асистентската позиция с директорски позиции в един различен от биологията бизнес?

– Смятам, че независимо от областта на своята научна степен, всички хора, които завършват докторантура носят редица качества, които и в момента търся, създавайки успешни екипи в Leanplum. Такива хора са скромни, сами търсят начини за решаване на проблемите, любопитни са, ученолюбиви, не търсят вина в други хора, не злословят и винаги намират начин да благодарят на тези, които са им помогнали  в нужда. Лабораторията ми помогна да изградя характер, а корпоративният сектор ми дава възможност тези качества да доставят повече стойност на големи групи от хора. Освен това, програмирането винаги е било мое хоби и освен магистър по биохимия съм и магистър по био-медицинска информатика, което е специалност Информатика във Факултета по Математика и Информатика (ФМИ) към СУ. Така, комбинирайки тази специалност с MBA, аз съм точно на място. Запазих връзката си с академичната среда и в същото време се чувствам полезен за развитието на нашето общество като гост професор във ФМИ, където преподавам изкуствен интелект за работа с текст.

Георги Георгиев: Учените първи могат да направят технологични открития с научен подход и експерименти

– Ontotext впечатли преди няколко години с представяне на интелигентен софтуер за разпознаване на невярна информация. Какво се случи с този проект?

– Ние разработихме прототип по проект, финансиран от европейската комисия. Нарекохме го на белгийския детектив, Eркюл, създаден от авторката на криминални романи Агата Кристи. Инструментът има за цел да обобщи редица източници на информация като новини, видеа, снимки, и социални медии и да покаже как даден слух включително фалшива новина се развива с времето. Изкуствен интелект след това обобщава информацията и я определя като невярна. Крайната цел е да подпомогне журналистическата работа и най-вече да стимулира създаването на качествена журналистика. Сигурен съм, че Ontotext има сериозни планове за този инструмент. Още повече, че интересът от страна на медиите е огромен.

– Кои други проекти ангажираха интереса Ви в софтуерната сфера?

– Имам щастието да се занимавам само с проекти, които ангажират интереса ми. В момента, например, работя по проект в Leanplum, който касае разработката на хранилище за данни, което обработва над 450,000 заявки от потребители в секунда. Информация към платформата на Leanplum изпращат 2 от всеки 3 мобилни устройства в света. Работим с петабайти от данни и някои от най-успешните бизнеси в света. Най-големите мобилни приложения имат над 20 милиона уникални потребителя на ден и над 50 милиона на месечна база. Това е сериозен размах и всяко действие, било то грешно или правилно, влияе на големи групи от хора в световен мащаб. Решавайки подобни предизвикателства ежедневно с екип от продуктови разработчици на световно ниво, смело мога да твърдя, че съм постигнал целите си.

– В Ontotext участвате и в развитието на продуктите, и в търсенето на партньорства. Превръщате се от лидер в предприемач. Учи ли се това? В бизнес училище, курсове, опит?

– Да, наистина. Изключително много уважавам опита, който имам както от техническа гледна точка, така и от гледната точка на продукти и пазари. Разбирайки и двата аспекта, човек гледа много по-цялостно, холистично на разработката на нови иновации. Както техническия аспект, така и продуктовия/пазарния се учат, но в различни училища и различни специализации. Аз съм изключително доволен, че завърших MBA програма в едно от топ 10-те бизнес училища. Но съм още по благодарен на късмета, че както до скоро в Ontotext, така и сега в Leanplum имам възможност да прилагам тези знания, работейки с феноменални екипи по продукти, доставящи стойност за милиони потребители.

– Успешният модел със софтуерни продукти, който развихте, може ли да бъде модел за други научни продукти, които да бъдат развивани и продавани успешно в цял свят?

– О, да, разбира се! Смятам, обаче, че за да бъде преподаден един успешен модел, например, за разработка на продукти, той трябва да включва и успешен ролеви модел в лицето на човека, който го е създал. Продуктите се развиват и прилагат в практиката от хора. Хората, разработили успешни модели не само могат, но и задължително трябва да бъдат ролеви модели за младите хора на България.

Тръгвайки от ролята която може да мотивира младите да поемат по пътя на разработчика на софтуерни продукти, било то като предприемач или лидер в компания, ние трябва да споделим процесите и инструментите, така че да направим хората успешни на това поприще. Мога да дам за пример Ontotext, където семантичната база от данни е стартирала като научна разработка от г-н Киряков, но след редица технологични прозрения успява да се наложи над продукти от по-големи и по-силни компании. Това е и причината Leanplum и Google да са успешни. Процесът на развойна дейност на един продукт е ясен и ще го засегнем по време на обучението. Процесът на развойна дейност, обаче, включва елементи на научна работа и точно тук е конкурентното предимство на хората, идващи от науката.

– Защо това не се случва? Как научни разработки могат да печелят рисково финансиране?

– Повечето успешни стартиращи компании в САЩ използват технологични прозрения, които включват научен подход и експерименти. За да бъде една компания успешна, тя първо трябва да направи продукт, който да продава на технологични ентусиасти и едва след това да премине към потребители, които искат да вършат реална работа по един предвидим начин. Трудно е да избереш идея, която да е интересна за определен набор от технолози и да вземеш финансиране, за да я разработиш, но далеч по-трудно е да прескочиш бездната зееща между ентусиастите и прагматиците. Правилният начин да го направиш също ще бъде дискутиран по време на нашето обучение.

– Какво от екосистемата в момента липсва?

Моето лично мнение е, говорейки за компютърни технологии, че при нас има добра екосистема. Имаме вече и голям набор от стартиращи компании, както и редица успешни такива. Leanplum, например, започва със солидно финансиране от България, така че спокойно мога да каже, че това е стартирала от България компания. Директно мога  да препоръчам компании за рисков капитал като Launchub, с които напоследък работя. Вярвам, че България има огромен потенциал, но основният ни проблем е липсата на достатъчно опит и ролеви модели като Leanplum.

– Какви са причините според Вас твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?

– Това за мен е мистерия и се надявам да имаме отговор след обучението.

– Ще бъдете ли разбивач на митове в Предприемачи в науката?

– Ще опитам, например, ще експериментираме с цел да разбием твърдението в горният въпрос и да видим каква част от хората, посетили курса, реално ще опитат да продължат своят проект в посока създаване на продукт или потребителска услуга. Би било полезно, ако тези данни бъдат споделени след обучението.

– С какво бихте искали да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?

– Вярвам, че технологичните прозрения са ключът към един успешен от предприемаческа гледна точка продукт или услуга. Учените са най-добре позиционирани да се сдобият с технологични прозрения на базата на научен подход и експерименти. Очакването ми е не само да постигнем страхотен продукт от теоретичното обучение, но и да видим част от учените, вървящи смело по пътя на предприемача или технологичния лидер.

Текстът и интервюто са взети от сайта на фондация Карол Знание.