Историята на гена започва през втората половина на 19 век с Грегор Мендел – ужасен свещеник, но способен градинар в неизвестно августинско абатство в Моравия. Обсебен от граха, който отглежда, той забелязва как определени особености като текстура, цвят и височина се предават и се повтарят в следващата реколта. Това е първият сблъсък с идеята за „единица наследственост”. Почти по същото време Чарлз Дарвин развива теорията за еволюцията и трансформацията на видовете. През 1905г. Уилям Бейтсън, английски биолог и последовател на тези взаимосвързани идеи, проглежда в бъдещето и казва “Едно нещо е сигурно. Науката за наследствеността скоро ще придобие огромна сила, а в някои страни тази сила ще бъде приложена за контролиране на състава на нацията”.
Скоро думите му биват потвърдени. Първият Международен конгрес по евгеника се провежда през 1912 г. Евгениката е набор от концепции и практики, целящи подобрението на генетичните качества на група хора. Именно тогава, преди 115 години, е родено дете на име арогантност, захранено с оскъдни и крайно недостатъчни знания. То пораства и създава къщите за привилигировани в Америка и концлагерите в Европа. За съжаление нашите интелектуални предшественици не са били на прав път – не е генетичната чистота, която нашето ДНК е предназначена да запази, а генетичното разнообразие – единствената застраховка срещу непредсказуемото бъдеще.
Днес, 100 години по-късно, идеята за ген не е само теоретична абстракция, а работеща молекулярна машина с огромен потенциал. Генетични модификации на човешки ембриони вече се случват. Новите технологии са в състояние да променят реакциите на организма ни към стотици наследствени заболявания, могат да влияят върху съдбата и идентичността на децата ни. В този смисъл най-интересното събитие в областта на генетиката е пред нас – може би много по-близо, отколкото си мислим.
С новата си книга „Генът”, на издателство „Изток-Запад“, Сидхарт Мукхърджи (автор на „Императорът на всички болести”) е направил на читателите една възхитителна услуга, като е превърнал най-важната научна сага в историята в приказка, която може би е по-добре да не знаем. В нея е преплел и историята на собственото си семейство, преследвано от психични заболявания поколения наред. Дал е отговори на въпросите какво ще се случи с човечеството, ако се научим да разчитаме и да манипулираме собствената си генетична информация и какви възможности и опасности крие разгадаването на Кода на кодовете – човешкия геном.
Човешките същества в крайна сметка не са нищо
друго освен преносители – пътища – за гените. Те
ни яздят до грохване като състезателни коне от
поколение на поколение. Гените не се замислят що е
добро или зло. Тях не ги е грижа дали сме щастливи,
или нещастни. За тях ние сме само средство за целта.
Те мислят единствено кое е от най-голяма полза
за тях.
Харуки Мураками, „1Q84“
