Водещи български учени разказаха за бъдещето на графена и графеновите наноструктури
©MediaBricks.bg
Наука

Водещи български учени разказаха за бъдещето на графена и графеновите наноструктури

На 11 април в София Тех Парк водещи български учени организираха Информационен ден посветен на графена и графеновите наноструктури. Над 70 гости от ХТМУ, Софийски университет, ИФТТ- БАН,  ИЕЕС – БАН, много докторанти и студенти изслушаха лекциите „Графен и графенови наноструктури- новите материали на високите технологии“ по проект PEGASUS. В него участват научни групи от CNRS- Франция, Университетета в Кил -Германия, Институт „Йозеф Стефан“ – Словения, Физически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“-България, фирмата CHARGE 2C-Newcaplda и Института за плазма и термоядрен синтез на Техническия университет (IST) в Лисабон (Португалия), който е водещата организация на проекта.

Водещи български учени разказаха за бъдещето на графена и графеновите наноструктури
©MediaBricks.bg

Създател и координатор на проекта е д-р Елена Татарова, която е главен  изследовател и ръководител на Лабораторията по Плазмено инженерство на IST, Лисабон и е възпитаник на Физически факултет на СУ.

Водещи български учени разказаха за бъдещето на графена и графеновите наноструктури
©MediaBricks.bg

Информационният ден бе открит с лекцията „Микровълнови плазми за синтез на графен“ на д-р Елена Татарова. Тя представи целите и задачите на проекта, разнообразните приложения на графена и N-графена в микроелектрониката, съхранението на енергия, композитните материали и медицината. В този проект се предлага нова високоефективна технология на базата на микровълнова плазма  за производство при атмосферно налягане на изключително чист графен в индустриални количества, чрез специално проектирана машина ПЕГАСУС. Микровълновата плазма е среда за ускорено производство, чрез контрол на енергийните и материални потоци, на графен и графенови наноструктури. Представени бяха екпериментални резултати потвърждаващи чистотата и качествата на получения графен.

Водещи български учени разказаха за бъдещето на графена и графеновите наноструктури
©MediaBricks.bg

Лекцията „Система за отлагане на въглеродни наноструктури при атмосферно налягане“ на доц. Живко Кисьовски представи разработената нова система във Физически факултет на СУ за отлагане на вертикални графенови листи върху метални подложки. Прилагането на графена в електродите на суперкондензатори и батериите многократно увеличава техния капацитет и се очаква да ускори масовото използване на електромобили, като намали тяхното тегло и съкрати  времето за зареждане.

Водещи български учени разказаха за бъдещето на графена и графеновите наноструктури
©MediaBricks.bg

Проф. Мирослав Абрашев представи Рамановата спектроскопия и как тя се прилага за изследване структурата на графен,  N-графен и вертикалните листи, получени при различни експерименти в проекта Пегасус.

След него бе ред на д-р Нели Бундалеска от Лабораторията по Плазмено инженерство на IST (Лисабон). Тя разказа повече за плазмения метод за третиране на графен и производни наноструктури с азот, с цел получаване на нови свойства на материалите.

В последната лекция проф. Евгения Вълчева представи резултати от изследване на електричните свойства на графена, който въпреки голямата си проводимост, показва неметални свойства при ниски температури.

През 2010 год. Константин Новоселов и Андре Гейм получиха Нобелова награда за физика за откриването на  този нов материал „графен“ – едноатомен слой от въглеродни атоми, подредени плътно в хексагонална решетка. Само за десет години, той се превърна в основен материал  за приложения във високите технологии. Участието на българските учени в производството и приложенията на графена и откриващите се възможности за нови направления във високите технологии в България  бяха обсъдени на отворена дискусия след лекциите.

„Графен и графенови наноструктури- новите материали на високите технологии“ по проект PEGASUS от програма FET Open на Хоризонт2020.