На 10 ноември в Кръжока по астрономия се разходихме из чудния свят на елементарните частици. Наш пътеводител бе доц. д-р Венелин Кожухаров, който е автор на експерименти в ЦЕРН. От него научихме за неразбраните загадки, с които се сблъскваме при изучаването на микросвета на елементарните частици.
Днес ви представяме пълен запис на лекцията му „Из тайните на микросвета“:
Кръжок по астрономия към катедра “Астрономия”
Физически факултет, СУ “Св. Климент Охридски”
Видеото е заснето, обработено и монтирано от Боян Карамфилов.
За повече информация относно катедра ,,Астрономия” на СУ:
- http://astro.phys.uni-sofia.bg/
- http://observatory.phys.uni-sofia.bg/
- https://www.facebook.com/astronomyBG/
С подкрепата на д-р Д01-176/29.07.2022 г. (проект РАЦИО – МОН, НПКНИ)
Елементарните частици са основните градивни елементи на всичко, което ни заобикаля и тяхното изучаване ни помага да разберем как е устроен светът около нас. Днес ние разполагаме с една от най-прецизните теории, създавани някога от човека – това е Стандартният модел на физиката на елементарните частици. В него се предсказва, че фундаменталните взаимодействията са универсални и се описват с параметри, които са еднакви за всички частици. Например, интензивността на взаимодействието не зависи дали в него участва електрон или мюон. Но дали това е така? Или пък по-масивният събрат на електрона има по-различно поведение? И какви всъщност са неразбраните загадки, с които се сблъскваме при изучаването на микросвета? Заповядайте, за да се потопим в чудния свят на елементарните частици!
Венелин Кожухаров е доцент и ръководител на кат. „Методика на обучението по физика“ във Физическия факултет, СУ „Св. Кл. Охридски“. От средата на 2002 година работи активно в областта на физиката на елементарните частици, участвайки на експерименти в ЦЕРН, посветени на изучаването на разпаданията на К-мезони. Това включва и изучаването на асиметрията между материя и антиматерия тези процеси. През 2014 година, съвместно с Mauro Raggi от Националната лаборатория във Фраскати, Италия, предлага конструирането на експеримента PADME (Positron Annihilation into Dark Matter Experiment), посветен на търсенето на така наречените тъмни фотони – потенциален посредник при взаимодействието на тъмната с познатата ни материя. Част от детекторите на експеримента PADME бяха изработени във Физическия факултет на Софийския университет. От януари, 2022 г. групата от ФзФ под негово ръководство се включва в експеримента ALICE в ЦЕРН, където основният фокус за момента е конструирането на допълнителен детектор, който ще разшири физичната програма на експеримента ALICE, давайки възможност за изследване на нови процеси.
