Наука

Българските изобретатели: Стамен Григоров, откривател на лактобацилус булгарикус

Българските изобретатели: Стамен Григоров, откривател на лактобацилус булгарикус

Днес се навършват 142 години от рождението на доктор Стамен Григоров – първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus – микроорганизъм, предизвикващ образуване на кисело мляко. Заедно с Националния политехнически музей в MediaBricks.bg правим пътешествие „В света на българските откриватели и изобретатели“. Заедно ще си припомним и ще научим повече за едни от най-известните български учени, които са променили света със своите изобретения.

Стамен Григоров завършва гимназия в София и медицина в Женева. Учи естествени науки в Монпелие, Франция. Асистент на световноизвестния бактериолог проф. Масол в Женевския университет. Григоров е лекар и микробиолог, който през 1906 г. в болницата на гр. Трън прави голямото си откритие – създава противотуберкулозна ваксина.

Информацията в рубриката „Българските изобретатели“ е предоставена от Националния политехнически музей – http://www.polytechnic-museum.com/

Стамен Григоров (1878 – 1945)

Кой е Стамен Григоров?

Стамен Григоров завършва гимназия в София и медицина в Женева (1905). Учи естествени науки в Монпелие, Франция. Асистент на световноизвестния бактериолог проф. Масол в Женевския университет. Лекар и микробиолог.

Проучва микрофлората на българското кисело мляко и открива, че подквасването се дължи на една пръчковидна бактерия, наречена по-късно Bacterium bulgaricum Grigoroff. През 1903 г. прави научно съобщение, а през 1905 г. я описва в доклад, изнесен в института “Пастьор” в Париж. За откритието си получава награда от университета в Женева и предложения за работа в Женева и Бразилия, които отклонява. В България работи като околийски лекар и управител на болницата в Трън. Полеви лекар по време а Балканската и Първата световна война, той прави всичко възможно в борбата срещу холерата.

С помощта на Бактериологичния институт в София провежда експерименти върху морски свинчета, зайци, кокошки и коне и създава противатуберкулозна ваксина. След войната извършва серия опити с нея в института “Карло Форланини” в Рим.

„БАЦИЛУС БУЛГАРИКУС“

Руският учен Иля Мечников, който изследва процесите на човешкото стареене, прави проучване в 36 страни. Според него най-много столетници има в България – на 1 000 души четирима и той поддържа тезата, че вероятно българското кисело мляко се противопоставя на гниенето в червата, което причинява преждевременно стареене. Това дава основание на професор Масол – преподавател по бактериология в Женевския университет – да насърчи любознателния си студент-българин Стамен Григоров да изследва киселото мляко.

През 1905 г. Григоров открива под микроскоп бактерията, която „произвежда“ българското кисело мляко. Нарича я „Бацил А“. Впоследствие различава една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. Сведенията за откритието си публикува в престижното списание „Ревю медикал дьо ла Романд“.

През 1907 г. кръщават кълбовидната бактерия „Стрептококус термофилус“, а пръчковидната – „Бацилус булгарикус“. В чест на своя откривател „Бацилус булгарикус“ по-късно е наречен „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus 1905″.

Днес върху опаковката на всеки млечнокисел продукт, произведен в Япония, се изписва името на откривателя на млечнокиселата бактерия д-р Стамен Григоров.

БЦЖ И ПРОТИВОТУБЕРКУЛОЗНАТА ВАКСИНА НА ГРИГОРОВ

През 1906 г. в болницата на гр. Трън прави голямото си откритие – създава противотуберкулозна ваксина. Публикува го в престижното списание „Ла прес медикал“. Малко по-рано французите Албер Калмет и Камий Герен изобретяват известната БЦЖ, която се прилага и до днес. Французите „заселват“ туберкулозни бацили в животни, отслабват ги и после ги прилагат като ваксина. Григоров прави „убита ваксина“, която е по- безопасна. Той експериментира с морски свинчета и зайци и доказва, че ваксината му действа в девет от десет случая – при това и за лечение, докато БЦЖ е само за профилактика.

ПРИЛАГА ЛИ СЕ ВАКСИНАТА НА ГРИГОРОВ?

След войната открива в Трън болница за лечение на туберкулоза. Започва да прилага ваксината си в санаториумите в Искрец и Трявна, както и в клиниката за лечение на рак на проф. Парашкев Стоянов в Александровската болница. През 1935 г. е поканен на работа в Италия, където лекува в три санаториума за болни от туберкулоза. Лечението на белодробна и костна туберкулоза с изнамерената от него ваксина дава отлични резултати. В пресата на Апенините се появяват материали за Григоров и невероятното „българско лечение“.

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!