Наука

Българските изобретатели: Георги Наджаков прави откритието, от което се роди ксероксът

„Фотоелектретното състояние на веществото открих тук, в София, през 1937 г. Разполагах с примитивна апаратура. Но имах собствена идея… А това е най важното!“ Това са думи на акад. Георги Наджаков. От днес заедно с Националния политехнически музей в MediaBricks.bg започваме едно пътешествие „В света на българските откриватели и изобретатели“. Заедно ще си припомним и ще научим повече за едни от най-известните български учени, които са променили света със своите изобретения.

Започваме с Георги Наджаков, чието откритие е в основата не само на класическата електрофотография – ксерографската и фотокопирната техника, но може да се приложи и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път на Земята.

Информацията в рубриката „Българските изобретатели“ е предоставена от Националния политехнически музей – https://www.polytechnicsofia.com/

Георги Наджаков (1896 – 1981)

Откривател на фотоелектретите

Първото име, записано в „Златната книга на откривателите и изобретателите в България“, е на физика Георги Наджаков за забележителното му откритие – новото явление фотоелектретно състояние на веществата. Под едновременното въздействие на електрическото поле и светлина върху фотоелектричното проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава и протича деполяризационен ток. Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети.

„Фотоелектретното състояние на веществото открих тук, в София, през 1937 г. Разполагах с примитивна апаратура. Но имах собствена идея… А това е най важното. Защото може да имаш скъпи уреди, най-модерна апаратура нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш“ Георги Наджаков.

Приложенията

На времето откритието не предизвиква особен интерес. В средата на 50-е години на ХХ век фотоелектретното състояние привлича интереса на световната научна общественост и води до създаването на редица чуждестранни школи в тази област. Откритието на Наджаков е в основата не само на класическата електрофотография – ксерографската и фотокопирната техника, но може да се приложи и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път на Земята.

Преподавателска дейност

„Яснота, задълбоченост, темпераментносн и богата илюстрация чрез демонстрациите са характерната особеност на тези лекции. Понятието демонстрация доби ново съдържание. На тях бе отделяно изключително внимание, благодарение на което лекциите придобиваха особен колорит, а това спомагащи за трайното запаметяване на материала. За качеството на тези лекции допринасяше неговата голяма обща култура, която му позволяваше да ги разнообрази и освежи с интересни примери от живота и от неговите срещи със знаменитите учени“ (Акад. Христо Христов)

Научни интереси

Специализира при професор Пол Ланжвен в Париж (1925-26), където провежда първото си изследване, посветено на фотоелектричните свойства на някои диелектрици – сяра, шеллак, парафин. Работи в различни области на физиката: фотоелектричната проводимост, външен фото-електричен ефект при диелектрици и полупроводници, електростатично-електрометрични изселвания, методи за изследване ефекта на Волта – контактна потенциална разлика, Ланжвенови йони, магнитни изследвания, латентен фотографски образ и др.

„Имаше голяма разлика между материалните условия и начина на работа у вас (в лабораторията на Пол Ланжвен в Париж) и у нас. Когато на вас ви дойде в главата някаква идея, за една седмица ви доставят всичката необходима апаратура, а ние разполагахме само с няколко добри електрометри и трябваше да намирам идеи за работа с тях.“ –  Георги Наджаков в разговор с акад. Рене Лука, бивш главен асистент на професор Пол Ланжвен, през 70-те години на ХХ век.

„Истината, за която говори Галилей – природните най-дълбоки закономерности и явления (и в обществения живот), е по-велика, по голяма, и по важна и нашия личен живот, значи и от моя живот, и към нея трябва да се стремим и най-трудните моменти… Дали ще се доближа до тая истина, не знам, защото съм в края на моите жизнени сили, но ще продължа да я търся“ – Акад. Георги Наджаков.

Кой е Георги Наджаков?

Откривател на фотоелектретно състояние на веществата (юни 1937). Член на БАН (1945), чуждестранен член на Академията на науките на СССР (1958). Член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1940). Народен деятел на науките (1963). Член на Американската асоциация за напредък на науката (1965).

Основател и пръв директор на Физическия институт при БАН (1947 – 1958). Ректор на Софийския университет (1947-1958). Декан на Физико-математическия факултет (1939-40, 1943-47). Подпредседател на Комитета за мирно използване на атомната енергия (1956-69).

Пълномощен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, ССР. Член на Световния съвет на мира (1950) и негов почетен председател (1977). Член на Пъгоушкото движение на учените за мир и международно разбирателство (1957).

 

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!